сателити, компютри и терминали от различно естество и ще представлява широка национална мрежа от оптически изображения. Всеобхватната информация ще се предава с текст, глас, изображение. След като мрежата бъде построена, устройства, персонални компютри, телефони… всичките ще бъдат в състояние да предават исканата богата информация в офисите и в къщи. (Любопитния е разтревожен за прехраната на шпионите…)
Япония развива нова генерация компютри, които се основават на принципи, коренно различни от дотогавашните. Целта е да се произведе машина, чиито функции имитират човешкото око, ухо и уста. И резултатите от тези проучвания ще бъдат предложени на света.
Страната е включена в изследванията на Антарктическия район на планетата заедно с други велики нации. Тя откри своя база — Шова, на остров Онгул. Изпратила е изследователски групи, за да прекарат там зимата, да изследват океанографията, снега и леда, да проследят циркулациите на въздушните течения, да изучат живота на Антарктида от биологическа и медицинска гледна точка. Японците построиха за целта и изследователски кораб „Фуджи“.
Най-високоразвитата страна на света е Япония. (Най-слаборазвитата по наше време беше Гвинея.)
Кметът на всеки град в Япония можеше да каже по повод на японското икономическо чудо и развитието на науката и техниката: „О, недейте! Недейте така! Ние сме още толкова изостанали! Още толкова много имаме да правим.“
Любопитния каза:
„Дали да не си отворя устата? Зная толкова подробности! Това, което ме ужасяваше у нас, е, че от някои чиновници без ценз и познания набързо се спретваха професори… за да не бие на очи. На високи държавни постове криеха свои, които бяха гола вода.“
ОБРАЗОВАНИЕ
Спирахме се на основното и го изразявахме по елементарен начин, за да бъдем разбрани от всички, които ни слушат. Останахме докрай верни на желанието си да говорим истини. Обсъждахме само онова, което е минало през сетивата ни. Всяко отклонение в детайлите означаваше нови отклонения в детайли — познанията ни по проблема се разстилаха като море, в което не искахме да навлизаме. Предпочитахме елементарния изказ, да останем верни свидетели на видяното, чутото и преживяното.
Историята на просветата в тази страна, както историята на всички клонове от обществения й живот, е дълга. Периодите на всяка сфера от живота на японците обикновено деляхме и на четири — заради утвърденото наше желание да се изразяваме в хармония с японската природа, където има познатите ни четири големи острова. Колкото по-дълбоко навлизахме в темата, забелязвахме, че каквото и да разказват от историята си, японците се изкушават да го разделят поне на две: преди епохата Мей-джи и след нея.
Основата на образованието лежи в периода Едо. В края му се наблюдавали разнообразни училища, разпръснати в страната, под директния контрол на управляващите. А реставрацията Мейджи се отбелязва като разграничителен етап на последващото развитие на модерното образование в Япония. Съвременното в тази страна започва от Мейджи (1867).
Конституцията от 1946 година. Член 26 в нея казва: „Всички имат право да получават образование според умението си… Обществото е задължено да защитава всички момчета и момичета в получаването на общо образование…“ Образованието в Япония е безплатно за първите девет години. Присъствието в задължителното деветгодишно обучение е 99,9 на сто от децата на тази възрастова група.
Японската образователна система обаче има, общо взето, пет етапа: 1) детска градина (от 3- до 6-го- дишна възраст), 2) първоначално училище (от 6- до 12-годишна възраст). Следват два етапа на образование, на които би могло да се намери наш еквивалент, но са по-различно квалифицирани: висши училища за младша възраст (12-15-годишна възраст); висши училища за старша възраст (15–18 години). После — колеж или университет.
Децата трябва да ходят на училище от шест — до петнадесетгодишна възраст, но много започват по- рано от този срок. Някои тръгват в детската градина три или четиригодишни. Почти всички са в училище до осемнадесетгодишна възраст. След това около една трета от тях продължават по-нататъшното си образование.
На три години изкарват в градината тригодишен курс на специална подготовка в образованието, четиригодишните — двегодишен курс, а петгодишните — едногодишен. В допълнение: 58,3 на сто от детските градини са частни, 41,4 на сто се ръководят от общината и 0,3 на сто — национални, тоест държавни. В детските градини работят 101 502 подготвени учители освен другия необходим персонал.
Децата на по-несъстоятелните семейства се ползват от помощи, които обхващат храна, екскурзии, училищни пособия, медицински грижи и други.
Някои ученици в Япония не ходят в училището, което е най-близко до дома — те избират учебното заведение. Хората чувстват, че едни училища и университети са много по-добри от други. Разбират, че ученик, който учи в добро училище, има по-голяма възможност да се класира в добър университет, което пък прави по-лесно намирането на добра работа. Ето защо има огромна конкуренция в приемните изпити. Всички училища избират своите ученици според резултатите от приемните изпити. Училището провежда свои изпити, а изпитите на повечето добри училища са трудни. Много ученици ходят на специални частни училища (юку) вечер и в края на седмицата — събота и неделя, за да им помогнат да се подготвят за изпитите там, където учат или се подготвят за приемен изпит.
Учебната година започва от 1 април и завършва на 31 март следващата година. Тя съвпада с финансовата. Разделена е на три срока: от април до юли, от септември до декември и от януари до март.
Повечето университети следват двусеместрова система. Лятната ваканция продължава около шест седмици. В допълнение към националните празници учениците имат две свободни седмици около Нова година и две през пролетта между старата и новата учебна година.
Училищните занимания започват от 8,30 сутринта и часовете — не повече от 50 минути единият, продължават до 3,30 следобед. Обядът е между часовете… В повечето училища завършват около обяд в събота. Учебният ден продължава от 8,30 сутринта до 3,00 следобед, но много ученици стоят в училище до 5–6 часа, за да участват в спортни и други прояви. В първоначалното училище има до 40 ученици във всеки клас. Възпитаниците на някои училища носят цветни шапки, учителите така ги наблюдават по-добре. Това предотвратява и пътни злополуки. Повечето училища изискват техните ученици да носят униформа. Правилата за обличане са строги. Униформите на момчетата са тъмни с месингови копчета, а момичетата носят моряшки сини униформи с плисирани поли. Много училища вече са сменили стила на униформите си, за да ги направят по-привлекателни и по-удобни.
Студентите и учителите са отговорни за поддържането на чистотата в училищата, в които учат и преподават. Всеки клас е разделен на групи, които на смени почистват класните стаи, коридорите и други райони, ползвани от цялото училище. Някои училища имат саксии с цветя, за които децата се грижат.
Всички японски ученици учат английски език. Няколко хиляди учители от Великобритания, Канада и САЩ работят в Япония по езиковата програма. С английски там не се чувстваш в чужбина. Видиш ли дете — почвай разговор с него! Незнанието на език в чужбина се равнява на физическа болка.
Разбира се, японският език е важен за японците — заема важна част от образованието. Японската граматика е лесна, но писането отнема много време. Три типа букви се употребяват, когато се пише на японски. Китайските йероглифи (канджи) са били въведени в Япония в шести век. Японците са ги взели, за да изписват японския език, но това се оказало трудно, защото имало много различия между японския и китайския език. Поради това били създадени две други писмени системи. Наричат ги хиранга и катакана. Те имат 46 букви. Буквите са поставени там, за да изразят звуци, подобни на римската азбука, да бъдат произнесени думи, които не могат да се изпишат с канджи. Канджи се използват да се изразят идеи. Много от тях имат комплицирани форми и се произнасят по няколко различни начина. Във всекидневната употреба се наблюдават около 2000 канджи. Японските ученици трябва да знаят как се четат и пишат около 1000 от тях, преди да завършат основното училище. В страната има 451 университета и колежа. Числото на студентите в тях е 2,2 милиона.
Ето още цифри! Та, Божем, се наситите на тях! Не трябваше да ме ядосвате! Чуждите студенти в
