И отново очакват своя час комунистите и нацистите. Коминтернът е оценил кризата като агония на германския капитализъм и преддверие на световната пролетарска революция и ГКП продължава политиката си на разцепление на работниче-ското движение. Социалдемократите са наричани социалфашисти и ГСДП въпреки нарастващата опасност от идването на власт на нацистите продължава да бъде обявявана за главния неприятел на ГКП. Телман твърди: „Без да победим социалдемокрацията, ние не можем да победим фашизма.“
Нацистите засилват пропагандната си кампания, обещавайки да създадат „нова Германия“ и щастлив живот за всичките и жители с чиста германска кръв. Под знамената с пречупения кръст маршируват стотици хиляди мъже, готови да напълнят всяка заповед на Хитлер, включително и да убиват. А в урните нацистите получават гласовете на милиони избиратели. През 1932 г. Хитлер иска канцлерския пост. Президентът Хинденбург (избран през 1925 г. поради нареждането от Москва Телман да поддържа и във втория тур кандидатурата си и кандидатът на католическата партия Център В. Маркс губи изборите, а би бил избран за президент само с половината от получените от Телман гласове), генерал-фелдмаршал, пруски аристократ и протестант, няма причини да симпатизира на своя конкурент в изборите за президент през март 1932 г. Адолф Хитлер — австриец, католик, ефрейтор и с незаконороден баща. Хинденбург се шегува: „Този човек канцлер — по скоро бих го направил министър на пощите, за да облизва марките с моя лик.“ На 30 януари 1933 г. обаче и Хинденбург кани Хитлер за канцлер.
В изборите за Райхстаг на 31 юли 1932 г. нацистите получават 13 746 000 гласове. И въпреки че на 6 ноември гласовете им падат с 2 млн., тяхната партия е най-силната в Райхстага. Върху Хинденбург е оказан натиск от едрите германски индустриалци и банкери да приеме Хитлер като глава на коалиционно правителство по две причини: Хитлер призовава открито за потъпкване на Версайския договор; отново страхът от комунистическа революция оказва своето въздействие, а Хитлер се кълне, че ще унищожи не само германския, но и световния комунизъм.
Историята на националсоциалистичсека Германия е история на най-бързо поглъщане на Ваймарската република от нацистката партия, на най-бързо унищожаване на демокрацията, на най-бърза подготовка на войната. С една голяма провокация — подпалването на Рейхстага на 27 февруари 1933 г., Хитлер започва похода срещу конституцията и комунистическата и социалдемократическата партия и печели изборите за Райхстаг на 5 март. На 23 март правителството му получава извънредни пълномощия и до юли всички други партии са забранени, всички организации са поставени под контрола на партията и се създават нови, които да подготвят народа за войната. На „процеса срещу подпалвачите“ на Рейхстага в Лайпциг от 21 септември до 23 декември 1933 г. Хитлер не постига своите цели да докаже вината на ГКП и Коминтерна за пожара поради липса на доказателства. С отлична и смела защита Георги Димитров — един от тримата съдени български комунисти, от-хвърля обвиненията и печели световна известност.
Хитлер обаче е постигнал целите си и е установил невиждана в историята на Германия диктатура. Затворите и създадените концлагери са пълни с комунисти, социалдемократи, антифашисти от буржоазните среди и евреи. Германия напуска ОН и Хитлер нарушава открито Версайския договор. През 1934 г. умира Хинденбург и Хитлер става „фюрер на германския народ“. Антиеврейската кампания е узаконена през 1935 г. с чудовищни закони за опазване на германската раса, с които се отнемат политическите и гражданските права на негерманците, а животът на евреите започва да виси на косъм.
На 7 март 1936 г. германските войски навлизат в демилитаризираната зона, която е трябвало да бъде зона за сигурност на Франция. А на 13 март 1938 г. германските войски влизат в Австрия и произведеният под германски контрол референдум потвърждава „желанието“ на австрийския народ за аншлус с Германия. Култът към Хитлер преминава от обожаване към обожествяне. Заместникът на Хитлер в партията Хес се обръща на конгрес на нацистите към фюрера си с думите: „Вие сте Германия. Когато Вие действате — нацията действа. Когато Вие съдите — народът съди.“ И Хитлер отсъди — да бъдат избити и осакатени десетки милиони германци и жители на петте континента, а Германия да се хвърли в нова национална катастрофа.
СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ
„Новата ера“. През 1917 г. президентът Уилсън известява желанието на правителството на САЩ да съдейства във воюваща Европа да се постигне мир без „териториални придобивки и репарации“. Когато САЩ влизат във войната, Уилсън обявява, че борбата е срещу военния деспотизъм на Германия, за един свят на демокрацията. На 28 юни 1918 г. във Версай Уилсън подписва отказа си от собствените си обещания за справедлив мир и предопределя поражението на своята демократическа партия в изборите от 1920 г. за президент. В САЩ недоволните от резултатите от Парижката конференция за мир са много: 7 млн. жители с германски произход не са съгласни, че Германия е еднолична виновница за световната война, и протестират срещу наложените й наказания; повече от 7 млн. жители с италиански произход оценяват като незначителни придобивките на Италия; още повече са неодобряващите Устава на ОН и специално чл. 10, който би могъл да въвлече САЩ в нова световна война по вина на някоя европейска държава.
Сенатът на САЩ на два пъти отказва да ратифицира Версайския договор. През 1921 г. САЩ сключват с Германия, Австрия и Унгария мирни договори, в които не е включен Уставът на ОН.
В конституцията на САЩ са направени две важни поправки. С първата през 1919 г. се забранява производството и консумацията на алкохол и започва ерата на т. нар. „сух режим“. С втората през 1920 г. жените получават избирателни права (в Западните щати те вече са били получили тези права).
В изборите за президент на САЩ в 1920 г. кандидатът на републиканската партия Хардинг получава 16 млн. гласове срещу 9 млн. за кандидата на демократическата партия, поддържан от Уилсън (кандидат за вицепрезидент на демократите е бил Франклин Рузвелт). След 3 години Хардинг умира и вицепрезидентът Кулидж полага клетва за президент на Щатите. Времето на Хардинг е време на преодоляване на икономическите и социалните последици от световната война и на началото на един десетгодишен период, наречен „нова ера“ или „лудите години“. Започва втората за САЩ индустриална революция. Около президентът се формира екип от министри милионери и финансисти, които дават старт на по-голяма свобода на бизнеса, ограничаван от държавни комисии по време на войната. Кулидж продължава тази политика и намалява данъците, с които се облага едрият бизнес.
В сравнение с 1913 г. промишленото производство достига 180,8% и се равнява на 43,3% от цялата световна индустриална продукция срещу 2,5% на Япония, 3,3% на Италия, 5% на Съветския съюз, 6,6% на Франция, 9,4% на Великобритания, 11,1% на Германия и 18,8% за всички останали страни.
Консумацията на електроенергия нараства от 20 млрд. кВт. ч в 1913 г. на 116 млрд. в 1929 г., а добивът на нефт — от 33 млн. т. на 138 млн. тона. През 1921 г. са произведени 1 500 000 автомобила, а през 1929 г. — 5 млн. и общо 26 500 000 са в движение по пътищата на страната. С бурни темпове нараства производството на електроуреди. През 1921 г. са произведени 5 хил. хладилници, а през 1929 г. — 900 хиляди. В същата година броят на телефоните е 20 милиона. Производителността на труда в сравнение с 1914 г. нараства със 72%, заплатите се увеличават с 32%, а националният доход от 33 млрд. достига до 87 млрд. долара. Все по-масово се практикува продажба на кредит и чрез изплащане с месечни вноски се купуват 60% от автомобилите.
Все повече пътници и товари летят на въздуха. Пилотите се подготвят за презатлантически полет. Чарлз Линдбърг е щастливецът, който първи извършва този подвиг през 1927 г. — за почти 34 часа той прелита без кацане от Ню Йорк до Париж и е посрещнат от французите като истински световен шампион.
С бързи темпове се увеличава производството на черни и цветни метали, на цимент, химикали, на строителни материали. Строителството на жилища, на небостъргачи, на пътища е показател за нарастващото богатство на САЩ. Подобрява се качеството на филмовата техника и салоните са пълни със зрители. Между най-популярните звезди на киното е и малкият Чарли Чаплин — гигант в света на изкуството. Столицата на филмовата индустрия Холивуд се превръща в един от символите на Новия свят. Освен комедиите с голям успех се ползват филми от неизчерпаемата на сюжети каубойска серия.
Населението от 99 млн. в 1914 г. в 1929 г. достига 122 млн. от които 56% живее в градовете. Увеличава се средната продължителност на живот и рязко намалява смъртността — през 1929 г. тя е само 11 души на хиляда.
В селското стопанство обаче се наблюдават процеси, които са сигнал за тревога — увеличаването на добивите чрез механизиране, наторяване, напояване води до падането на цените и до разоряването на
