фермерите, които не могат да изплатят и задълженията си към банките. А и стандартът на живот на село се различава чувствително от стандарта, постиган в градовете и особено от този на все по-многобройната средна класа.
В изборите за президент през 1928 г. кандидатът на републиканската партия Хувър печели с предимство от 6 млн. гласове. Той щедро обещава десетилетие на нови успехи. В предизборната борба — една голяма и все по-скъпа пропагандна кампания, кандидатите използват радиото за предаването на речите си (40% от семействата имат радиоапарати).
В обществото на изобилието обаче се откриват и сериозни проблеми. За 50 години — до 1929 г. — населението на Щатите се увеличава със 72 милиона. Въвеждат се по-строги ограничителни квоти за емигранти от Европа, особено от Южна и Източна. Омразата към чужденците, готови да започнат новия си живот и срещу най-ниски надници и най-черна работа, се засилва. През 1920 г. двама анархисти от италиански произход Сако и Ванцети са арестувани по лъжливо обвинение за убийство на трима души и са осъдени в 1921 г. на смърт. Въпреки очевидните лъжесвидетелства и многобройните протести в САЩ и в чужбина през 1927 г. двамата са поставени на електрическия стол.
За сплашване на различните движения на негрите за истинско равноправие след войната възобновява дейността си терористичната организация Ку-Клукс-Клан, която в 1925 г. наброява 4,5 млн. членове и действа полуфициално в Южните Щати. Получаваща солидна финансова подкрепа, организацията се увлича и в пропаганда срещу евреи, марксисти, католици и дори срещу различни модернистични течения в изкуството. През 1928 г. след скандални разкрития за дейността й ролята и в живота на американското общество остава незначителна. Усилва се обаче друго, много по-опасно явление — гангсте-ризмът. „Сухият режим“ не само не води до намаляване на консумацията на алкохол, но обратното — увеличава я. Процъфтяват контрабандата, нелегалното производство и нелегалните заведения, в които се сервират най- различни алкохолни напитки. За контрол над алкохолния бизнес, от който се печелят стотици милиони долари, се водят истински войни между различните гангстерски банди и системата на подкупи сред местните власти, които е трябвало да следят за спазването на „Сухия режим“, достига до размери на национална трагедия. Между бандите се налага с отличната си организация мафията, в която влизат само американци от италиански произход.
Най-известният бандит е Ал Каноне, който и Чикаго печели годишно 135 млн. долара от изнудване на собственици на магазини и увеселителни заведения и още 100 млн. от продажба на алкохол. Само по вина на неговата банда всеки ден е загивал човек, но тъй като никой не се е осмелявал да свидетелства срещу него, през 1931 г. е осъден на затвор само за данъчни мошеничества.
За разлика от Европа в САЩ работниците са слабо организирани в профсъюзи. През 1929 г. в Американската федерация на труда членуват по-малко от 3 млн. души. Няма успех и марксистката и марксистко-ленинската пропаганда — социалистическата партия от 100 хил. членове през 1919 г. през 1929 г. вече наброява по-малко от 7 хил. души. В създадената през 1921 г. от две комунистически групи комунистическа партия през 1929 г. членуват 6 хил. души главно емигранти. В САЩ на комунистите се гледа като на подривни елементи, а високите заплати, свободолюбивият дух и високото самочувствие за американско превъзходство не са благоприятна почва за разпространение на комунистически идеи, колкото и добре да са платени от Москва комунистическите агитатори. В някои от Щатите с забранена дейността не само на комунистите, но и на социалистите. В САЩ обаче нямат нищо против оказването на помощ на индустриализацията в Съветския съюз и в средата на 20-те години Форд построява там първата фабрика за автомобили. Американска е и първата фабрика за трактори.
С решаващата помощ на САЩ се спасява държавният фалит на Германия след рурската окупация. Плановете от 1924 и 1929 г. за регулиране на германските репарационни задължения носят името на двама американски финансисти — Дауес и Йънг.
През 1927 г. Бриян предлага на правителството на САЩ да сключи с Франция договор за дружба и за забрана на войната като средство за национална политика. Правителството на САЩ излиза с контрапредложение за подписването на международен пакт. „Пактът Бриян—Келог“ (по името на двамата министри на външните работи на Франция и САЩ) е подписан през 1928 г. в Париж от 15 държави, към които по-късно се присъединяват и други. Известна е съдбата на пакта — както и много други, и той остава парче хартия.
Войната променя финансовия баланс на САЩ, които разполагат с 60% от световните запаси на злато. Политиката на покровителство на вътрешния пазар с високи мита за вноса ограничава възможностите на европейските държави да купуват американски стоки поради изтощените от войната резерви от валута и злато. Натрупването на стоки при свръхпроизводството им подготвя най-голямата катастрофа на фондовата борса в Ню Йорк на 24 и 29 октомври 1929 г. и стойността на акциите само до края на декември пада с 32%. Разорени борсови спекуланти, 100 хил. банкови и фирмени фалити, стотици хиляди ограбени дребни акционери и много самоубийства — това са някои от резултатите от „черните“ октомврийски дни. Финансовата криза прераства в стопанска и засяга и други страни — тя се превръща в световна икономическа криза.
В САЩ кризата продължава до 1932 г. и на улицата остават 13 млн. напълно безработни — 24% от работоспособното население (в Чикаго — 700 хил., в Ню Йорк — 1 млн.). Тези които остават на работа, са с намален работен ден и съответно с намалена до 40% заплата (60% от заетите в промишлеността). Акциите на „Юнайтед стейтс стийл корпорейшън“ от 259 долара падат до 30 долара през 1932 г., а на „Дженеръл мотърз“ от 50 долара — на 11. Индустриалното производство от 180,8 % за 1929 г. достига най-ниското си равнище през 1932 г. — 93,7%.
Особено тежко е засегнато селското стопанство. Фермерите, получили в 1929 г. 5 млрд. долара, в 1932 г. получават само 1,5 млрд. долара срещу своя труд. Ерата на благоденствието приключва с шок, равен на шока за германците от 11 ноември l918 година. Милиони фермери не знаят каква ще бъде съдбата им, много напускат родните си краища и тръгват на запад, към Тихия океан.
През 1932 г. социалното напрежение нараства в непознати за САЩ граници. През лятото цяла армия от ветерани от войната опъва палатки във Вашингтон близо до Белия дом. Раз-пръснати са с употреба на сила и сцените на насилие разтърсват цяла Америка. Множат се походите на гладни безработни и фермери.
„Новият курс“. В тази обстановка победата на Франклин Делано Рузвелт в изборите за президент през ноември 1932 г. над Хувър не е изненада. Новата администрация е изправена пред най-сложни проблеми, които изискват решителната намеса на правителството в стопанския живот на страната. Започва ерата „нов курс“ на Рузвелт. Демократите са спечелили мнозинство в Камарата на представителите и в Сената. С бързо подготвенн от мозъчния му тръст 15 закона Рузвелт за сто дни започва оздравителен за цялото общество процес. Това, което се опитват да направят в икономиката с насилствени средства тоталитарните режими, в САЩ го постигат е демократични.
През 1935 г. „новият курс“ е продължен е нова серия от закони. Под контрол на федералното правителство са поставени банките, индустрията. Утвърдени са кодекси на честната конкуренция в областта на производството и пласирането на продукцията и за повишаване на заплатите. Работниците получават право на представителство при собствениците на предприятията и на сключването на колективни трудови договори с точно определени задължения на работодател и работник. Поставят се основите на социално законодателство. Работ-ната седмица е намалена на 40 часа. Увеличава се тежестта на профсъюзнте, които през 1939 г. обединяват 9 млн. души. Започва голямо обществено строителство, с което се намалява, но само частично, безработицата — през 1940 г. броят на безработните е 10 милиона. На селското стопанство е оказана една на пръв поглед странна помощ — премии за незасети площи, за да се поддържа на сравнително изгодни цени продукцията от обработените площи.
„Новият курс“ среща и съпротива, и неразбиране. Някои от законите са прекалено бързо подготвени или не са достатъчно ефикасни. С отминаването на световната икономическа криза стопанският живот се съживява и в САЩ са поставени основи за развитието на икономиката, които подготвят след Втората световна пойна ново „чудо“ — научно-техническата революция, ерата на електрониката и компютрите. Политиката на Рузвелт е одобрена от американския народ. През 1936 и 1940 г. той е преизбран за президент.
Външната политика на САЩ при Рузвелт отначало е политика на изолация от европейските дела, на ненамеса във войни и конфликти. Но от Вашингтон гледат с тревога на развиващата се японска агресия срещу Китай. Превръщането на Япония във военен гигант с модерна морска и въздушна флота заставя
