— Това не е всичко — сухо продължи майорът, — така е само официално, а неофициално той.., той вози Маря Михайловна, съпругата му... Та да знаете...
Дежурният по щаб на окръга тихо излезе от стаята.
— Учете се, лейтенанте... Изпращат от войските какви ли не дръвници... Свикнали са там в полковете и дивизиите да крещят на когото им хрумне, преди да помислят... А тук е щаб на окръга! Тук трябва да имаш пипе! Щабната работа е деликатна, всеки не става за нея... Добре, че Миша не е докачлив... Щяхме да си изпатим...
Миша не ми излезе от ума през цялата нощ. Подполковникът можеше да му е баща. Но по положение той не беше просто подполковник, командир на батальон или някакъв си заместник-командир на полк, не, той беше подполковник от особен род, не дежурен по щаб на дивизия, корпус или армия, а дежурен по щаб на окръга!!! Цял живот да се катериш по хлъзгавите стъпала на кариерата — не можеш се добра. И, не щеш ли — Миша. Просто Миша и толкоз. Момчето явно е прослужило в армията пет-шест месеца, не повече, а подполковникът е изкарал цялата война... Да го беше лашнала съдбата същия тоя Миша в нашата учебна дивизия макар, сега щеше да пълзи по корем пред сержантите.
И откъде са се взели тази негова надменност, перченето му, откъде се е взел този негов поглед? Вярно, шофьорът дубльор на резервната кола на генерал-лейтенант Паршиков не е последна величина в щаба на окръга. Но откъде все пак идва това негово презрение?
А може би нашите ръководители имат някаква специална система за подбор на хора, белязани с печата на подмазвачеството? Това момче в колхоза е карало с трактора си тор, не повече. Кога е успяло да се главозамае? Или всички сме такива: щом се докопаме до подножието на пирамидата на властта, забравяме всичко освен себе си и, заслепени от могъществото на властта, презираме всички, които са под нас?
А кой знае какво си позволяват личната готвачка или камериерката тогава, дето са значително по-близо до персоната на другаря Паршиков от Миша, и то от години? Ами ако другарят Паршиков изведнъж стане генерал-полковник, и то не заместник, а командващ окръга? Чак ми се завива свят. Унасям се в кратък страшен сън и зурлата на Миша продължава да ме преследва из безкрайните кошмарни коридори на неограничената от нищо и неконтролирана от никого абсолютна власт.
КАК СЕ СТАВА ГЛАВКОМ
Киевският военен окръг
Всеки командир, от взводен и нагоре, трябва да търси начин да се отличи, да се покаже пред началството. Иначе ще го прегазят по-младите и по-чевръстите.
Командирът на нашата дивизия имаше въображение и май тъкмо затова беше стигнал до генерал-майор, а очевидно щеше да продължи и по-нагоре.
Във военното изкуство той беше абсолютна нула. но това, както е известно, в Съветската армия не играе никаква роля и не оказва ни най-малко влияние върху военната кариера. Важното е да имаш организаторски талант и да ти сече пипето! Та му хрумнало на комдива, че трябва да гради по-нататъшната си кариера не върху премитането на плацовете или подравняването на креватите в казармите, а върху нещо по-ново.
Замисълът му беше хем прост, хем оригинален: да покани командващия Киевския военен окръг армейски генерал Якубовски на среща с офицерите от дивизията: елате да видите, драги другарю командващ, нашата дивизия. Всички наоколо се занимават с бойната подготовка и с други, да прощавате, шибании, а нашата дивизия не! Нашата дивизия не може ни да спи, ни да яде, петимна е само да се види с командващия и да чуе как той е бранил родната земя от враговете, за какво е получавал ордени и медали. И изобщо порадвайте се, колко ви обичаме, чак никакви други авторитети не признаваме. Погледнете каква ни е дивизията и колко кадърен е командирът й.
Провеждаше се секретно съвещание на ръководния състав на окръга. Обсъждаше се въпросът за мобилизационната готовност. По стените на големия салон бяха накачени карти, графики, диаграми. Обсъждането протичаше сериозно, делово. Изказваха се разумни съображения за това как да се подобрят боеготовността и подготовката на войските.
Регламентът е строг: по три минути за командирите и началник-щабовете на дивизии, по пет минути за командващите армии, за техните заместници и началник-щабове. Трябваше да се изкажат всички без изключение, но само с конкретна критика и конкретни предложения.
Когато дойде редът на нашия комдив, той стана и без да поглежда към бележките си, започна:
— Липсва ни боен опит, другари. Толкова години живеем без война, всичко сме изпозабравили. Мнозина командири на полкове изобщо не са помирисвали барут, да не говорим за командирите на батальони и роти. А каква възможност изпущаме! Служим под командването на такъв прославен генерал като другаря Иван Игнатиевич Якубовски, който е изкарал цялата война на фронта. Ето от кого можем да почерпим опит! Аз проведох в дивизията си съвещание, та младите офицери ме посъветваха... Поканете, казват, другарю генерал, другаря Якубовски в нашата дивизия, нека ни разкаже за войната!... Другарю командващ! Възползвам се от случая да ви предам молбата на младите офицери от нашата дивизия!
На всички присъстващи генерали направо им се доповръща от тази змийска хитрина. Най-важното беше, че нашият генерал се измъкна и от конкретната критика, и от конкретните предложения. Все пак изказването му беше зачетено като конкретно предложение, и то много ценно.
— Ами ще дойда — измуча драгият Иван Игнатиевич. — Защо да не дойда?
Когато командващият окръга си тръгна, заместник-командващият армия генерал-лейтенант Геленков се обърна към лукавия комдив и с един сладък гласец, но така, че да го чуят всички присъстващи, попита на неговата длъжност ли е хвърлил око отраканият комдив. Присъстващите отвърнаха със задружен смях. Но комдивът не се засегна: зам.-командирът сега-засега му беше пряк началник, а на началниците си комдивът не се сърдеше, това беше негов жизнен принцип, който никога не бе го подвеждал.
След завръщането си от окръжното съвещание комдивът разгърна кипяща дейност. Веднага бе зарязана цялата бойна подготовка; танковете, бронетранспортьорите, оръдията — всичко бе подложено на консервация. Всички войници бяха хвърлени за „облагородяване“: да чистят и да боядисват машините, да ремонтират казармите. Повече от половината дивизия бе изпратена да работи незаконно — едни в колхозите, други да разтоварват вагони, трети в заводите.
Директорът на който и да е завод и председателят на който и да е колхоз винаги молят армейските командири да им помогнат с хора. Защото хората никъде не достигат: нито в колхозите, нито в промишлеността, нито в транспорта. Такава незаконна операция е взаимноизгодна. Армейският командир незаконно получава цимент, асфалт, тухли, бетонно желязо, дървен материал, гвоздеи, а най-важното — боя. Директорът или председателят спешно докладва, че е преизпълнил плана, а най-важното, че е повишил производителността на труда. Сега това е най-модният критерий. Защото още Владимир Илич ни е учил, че за да победи новата икономическа формация, в последна сметка най-важна е производителността на труда.
Всички стопански ръководители, до Косигин включително, приветстват това масово явление. На всички контрольори по въпроса са дадени строги указания: изпълняването на плана и производителността са на първо място. Народният контрол трябва да улеснява изпълняването на плановете, а не да ги проваля.
Да речем, контрольорите засекат липсата на десетина-двайсет тона боя: къде са те?
— Абе миналата седмица повишавахме производителността на труда! Да не би да сте забравили?
— А! Защо не ни казахте навреме?!
Така че промишлеността, селското стопанство и транспортът само приветстват подобна активност на армията и са готови всеки момент да приемат всякакво количество войници щедро, като платят труда им в натура. Директорите имат само един проблем: какво да „пуснат“ на армейските командири, та те да; им дават войници повечко и по-честичко.
Тази практика много се харесва и на армията. Само един човек е против нея — министърът на отбраната. И води безпощадна борба с това. Но може ли един човек да се опъне на колектива?
Издава, да допуснем, министърът на отбраната гръмовна заповед: единствен той и никой друг издава по изключение заповед на войските да се откъснат от бойната подготовка. Командващите окръзи слушат внимателно, кимат, може ли някой да посегне на монопола на министъра на отбраната? След това
