Късно една вечер след поредната тренировка на войниците по настаняване в БТР-а (а за нищо друго вече не ни беше останало време) получих заповед спешно да замина за щаба на Прикарпатския военен окръг. На моето място застъпи командирът на първи взвод, младши лейтенант от запаса. Когато чу за новото си назначение на длъжността ротен, той погледна мрачно нашите бронетранспортьори, запасняците, които сержантите с мъка измъкваха един по един през люковете, подсвирна проточено и тегли една дълга псувня.
ОСВОБОДИТЕЛИТЕ
Ураганът от премествания, размествания, преформирования: докомплектувания грабна и мен и ме запокити във 2-ри батальон от 274-ти полк на 24-та Самаро-Уляновска, Бердичевска Желязна, три пъти Червенознаменна, наградена с ордените „Суворов“ и „Богдан Хмелницки“ мотострелкова дивизия от 38- армия на Прикарпатския военен окръг. Думите „три пъти Червенознаменна“ в пищната титла на дивизията означаваше, тя е награждавана с три ордена „Червено знаме“. Но злите езици именуваха дивизията не три пъти Червенознаменна, а „трижди проклета“. Пълното й наименование беше „24-та Ръждясала, Бронекопитна, Трижди проклета“.
Завладяваща гледка е смяната на караула пред Мавзолея. Стотици пъти съм идвал на Червения площад, но все не мога да се налюбувам на точността и на стойката. Влече ме натам. Идвало ми е да стоя с часове и да се любувам.
Пък и как да не се любуваш! Най-добрите измежду най-добрите, изтренирани до артистизъм, по- изтренирани от съветските гимнастици на олимпийските игри. Красавци!
Полкът им е в самия Кремъл. Цял полк на КГБ! Не ти ли се вярва? Тогава мини откъм Александровския парк и погледни колко са етажите на казармата им. Май два. А като се повгледаш — четири. Прозорците са грамадни. През всеки прозорец се виждат два етажа. Само се позагледай и ще видиш, че съм прав. И тъй, четири. Тези, които се извисяват над Кремълската стена. А колко ли етажа закрива стената? А сега влез в Кремъл и погледни казармата откъм Цар топ — ще видиш, че тази наша къща не е просто къща, а грамадна правоъгълна сграда с вътрешен двор. А сега отново излез през Троицката порта в Александровската градина и се опитай да измериш с крачки дължината на тази сграда. Колко ще излязат? Така е, там не един полк, а и повече могат да се поберат, без танковете и артилерията, разбира се.
А сега някой неделен ден наобиколи към Кремъл, полюбувай се колко от тия момчета се разхождат. Пет процента са максимумът, който един командир на полк може да пусне в града едновременно. Но това важи за командирите на обикновените полкове, а в Кремъл полкът не е съвсем обикновен. Дори командирът и да пуща по пет процента от своите орли, все едно доста се насъбират в Кремъл. А ако все пак виждаме не пет само процента, а само два или три, колко ли са останали вътре?
Момчетата ходят важни, наперени. Как да не са наперени? По-рано един Илич пазели, а сега двама. Униформата им е мераклийска: шинелите, калпаците, ботушите — всичко е офицерско. Пагоните — сини, греят златни букви „ГБ“. Чакай, а защо не КГБ, а само ГБ? Има си крушка опашка. „К“ — комитет, тоест. Несолидно. МГБ звучи по-солидно. Но ГБ е най-добре. Държавна сигурност!!! Така по тежи, по-внушително е. Над всички министерства и комитети, включително и над Централния. ГБ е кристалната мечта на комитета. Но не само мечта, разбира се. Щом отсега не се стесняват да отхвърлят първата буква и да демонстрират всеки ден на Централния комитет огромното си презрение към всички видове комитети! ГБ и точка.
И тъй, най-добрите измежду най-добрите. Цял полк, само дето е без танкове. Но танкове и не им трябват кой знае колко, стените на Кремъл още са яки.
Ами ако стане нещо, някое превратче, особено ако армията тръгне с танкове срещу ленинския ЦК? Тогава накъде?
За това, братче, не се тревожи. За такива случаи е измислена дивизията, носеща името на другаря Дзержински. С танкове, с артилерия, с всичко каквото трябва. Вярно, дивизията се нарича дивизия от вътрешни войски, тоест на Министерството на вътрешните работи. Но ти недей вярва на маскарада. КГБ както си поиска, така ще се маскира! Тъй че не гледай униформата на дивизия „Дзержински“. Маскарад! Откога защитата на любимите вождове е преминала в ръцете на МВР? А? Винаги това е била първата задача на КГБ. Тъкмо за това е била създадена дивизията. Така пише и във всички справочници: лично по указание на Ленин и за защита на Ленин лично. А другарят Рой Медведев пише, че охраната на скъпия Илич се била състояла само от двама-четирима души. За дивизията „Дзержински“ обаче другарят Медведев кой знае защо забравя. А дивизията много се гордее с тази си роля. 18 хиляди души и всички вардели само Ленин. И латвийските стрелци се гордеят със същото, и Московското училище „Върховен съвет“, и Кремълските картечарски курсове, глей колко се насъбраха. А вие, другарю Медведев, се пишете марксист ленинец, ама в музея на другаря Ленин май не сте ходили. А там всичко това е казано много ясно.
И тъй, дивизия за охрана на вождовете. Комплектувана от най-добрите измежду най-добрите. От три пъти проверени. От челници в производството, активисти и спортисти.
Освен дивизията „Дзержински“ ГБ си има и други полкове и дивизии. Всичките са комплектувани с елитни войници. Но освен просто войски на КГБ има и войски на правителствените съобщения на КГБ, Много ли са? Много са, я! Връзката с всички министерства и ведомства, с всички републики, краеве, области и райони, с всички изпитателни полигони, космодруми, затвори и лагери, с големите заводи и фабрики, рудници, мини, с всички военни окръзи, армии, корпуси, дивизии и, то се знае, с братските партии. И всичко това е връзка, връзка,: връзка, връзка. Кабели, комутатори, шифровални машини, подслушващи постове. И всичко това са войски, войски, войски. Най-подбрани, разбира се. Защото човекът всеки ден трябва да слуша тайни и на никого да не ги разказва. И след, като се наслуша на безутешните ни тайни, да не се обеси и да не забегне в Америка. Колко войници се искат тук? Но и това още не е Съветската армия, нито Министерството на отбраната. Тук слушат и докладват на когото трябва за какво си приказват в Министерството на отбраната. Гранични войски — ето къде е главната сила на КГБ. Девет окръга!!! Девет окръга гранични войски, тоест войски на КГБ, с танкове, с вертолети, с артилерия, с бойни кораби.
Всички, естествено, са най-елитни, най-отбрани, защото граничарите са измислени, да не може никой да избяга от прекрасното ни общество. А граничаря никой не го охранява! Стои на самата граница. Една крачка да направи и вече е в чужбина. Та за да не избяга той, и в деветте окръга на КГБ подбират най-добрите и най-най-добрите.
Онези пък, които не са попаднали в тази гигантска организация, попадат във вътрешни войски. Това още не е Министерството на отбраната, това засега е Министерството на вътрешните работи. И още не е армия, макар че също си има полкове, дивизии, танкове и оръдия.
— С какво се занимаваме, братлета?
— Лагера охраняваме.
— Охо, отговорна работа! А много ли сте?
— Че как! Само по закона „За засилване на отговорността за хулиганство“ през последните десет години осем милиона души са влезли в затвора. А й по другите параграфи и закони също вкарват в дранголника. Всичките трябва да ги пазим.
— Сигурно най-добрите вземат при вас, а?
— Ами да. Трябват такива, дето в рода им никой да не е бил осъждан. Освен туй такива, че като пообщуват с пандизчиите, да не попият от тях каквото не трябва, а и да попият, да не го вземат много присърце, а като го вземат присърце, да не разнасят чутото, а и ако го разнасят, да не е надалеч.
— Че откъде ги намирате такива?
— Оправяме се криво-ляво.
И чак онези, които не са попаднали нито в ГБ, нито във вътрешни войски, попадат в несъкрушимата и легендарна Съветска армия.
Всяка уважаваща се армия се състои от три вида въоръжени сили, всеки от които се дели на родове конски. Съветската армия уважава себе си повече от всички и затова се състои не от три вида въоръжени сили, а от пет. Освен Сухопътните войски, ВВС к ВМФ съществуват още два съвсем равноправни компонента: войски на ПВО на страната и Ракетни войски със стратегическо предназначение. Но освен петте вида въоръжени сили съществуват и ВДВ — въздушнодесантните войски, които не са отделен вид въоръжени сили, но не се подчиняват на никого освен на министъра на отбраната. И ги командва армейски генерал,
