хиляди грешки, всяка от които се наказвала безмилостно.
С навлизането на новата мерна система в съветската авиационна промишленост и в авиацията за далечно действие се появил и друг, не по-малко сложен проблем: проблемът за опазването на тайната, тъй като всеки, който проявявал познаване на английската мерна система, според ГБ лесно можел да бъде разпознат от врага измежду хилядите други хора като потенциален носител на държавни тайни.
— Я ми налей половин пинта квас, Маша!
— Какви ги плещиш? Тия мръсотии от пандизчиите ли ги научаваш?
Виновният, внезапно осъзнавайки грешката си, пребледнявал като мъртвец.
— Да не си помислиш нещо? Не съм искал да те засегна. За учудване на бюфетчийката Маша нахалникът на другия ден изчезвал завинаги.
— Брей, как са се заели с чистотата на езика. Отдавна трябваше! Ама все не могат да стигнат до пушалнята, там да чуят какви псувни се разнасят.
Всички, които са виждали Туполев през онзи период, единодушно отбелязват неговата веселост и почти детската му безгрижност. Стареца, изглежда, го е терзаела ревност. Той обичал и мразел Б-29, но се стараел да скрие това от околните. Явно не му е било приятно да се занимава с механично копиране и той криел това под маската на равнодушие и безгрижност. През този период Туполев нямал проблеми, дори и най-сложните въпроси решавал с лекота.
Намерили на лявото крило малка дупчица; нито аероди-камиците, нито специалистите по якостта — никой понятие си няма за чий е такава дупчица. Нито тръбичка стига до нея, нито кабелче, а на дясното крило такава дупка няма. Провели експертиза: оказало се, че дупчицата е пробита с бормашина едновременно с другите отвори за нитовете. Ами сега? Най-вероятно е била пробита по погрешка, а после са забравили да я запълнят, прекалено нищожна е. Питат главния конструктор какво да правят.
— При американците има ли я?
— Има я.
— Тогава за какъв дявол ме питате? Заповядано е едно към едно!
Така на всички стратегически бомбардировачи Ту-4 на лявото крило се появило малко отворче, пробито с най-тънкия свредел.
През целия самолет от пилотската кабина до „опашния Чарли“ минава херметичният изход — тясна тръба, по която на четири крака можеш да преминеш от единия край на самолета до другия. Херметичният изход отвътре бил боядисан със светлозелена боя (над която също дълго работило някакво конструкторско бюро), но в самия край, на последните метри той бил бял. Може би някое войниче го е боядисвало отвътре, но му се свършила боята, после самолетът излетял да изпълнява задача с недобоядисан херметичен изход. Само че заповедта била: да се прекопира всичко едно към едно — и затова на всички съветски бомбардировачи боядисването на херметичните изходи не само точно повтаряло цвета, но и съответствало до дюйм на американския образец: докъде трябва да е светлозелената и откъде да започне бялата боя. После във всички инструкции било вписано как трябва да се боядисва самолетът отвътре.
Междувременно на територията на Съветския съюз извършили принудително кацане още два Б-29. Изяснило се, че дупчици по крилата няма. Херметичният изход на единия бил боядисан със светлозелена боя от началото до края, а на другия бил изцяло бял. Пак въпроси към главния конструктор: какво да правим?
За Туполев и тук нямало проблеми: заповядано е да изкопираме самолета, който кацна пръв, а за тия никаква заповед няма. Така че копирайте!
Постепенно проблемите започнали да намаляват. Всички били свикнали с отговора на главния: правете като при американците на първия самолет. Повече никой не му задавал въпроси. Във връзка с това се родил малък виц: възникнал въпросът какви звезди ще рисуваме на серийните самолети — белите американски или червените съветски? Този въпрос за пръв път затруднил Туполев. Ако нарисуваш бели американски звезди, ще те разстрелят като всенароден враг. А ако сложиш червени съветски, това, първо, не е едно към едно, както е заповядано, а второ, може би Върховният главнокомандващ се кани да ги използва срещу Америка, Англия или Китай с американските опознавателни знаци. Въпросът за звездите бил единственият въпрос през цялото време на копирането, който Туполев задал на Берия, обяснявайки му, че това излиза извън неговата конструкторска компетенция. Берия обаче също се намерил в небрано лозе. Той не бил свикнал да задава въпроси на Сталин.! Бил се възнесъл чак до върха само благодарение на това, че също като вярно куче умеел предварително да отгатва желанията на Стопанина и да разбира всичко, без да задава излишни въпроси.
Разправят, че Берия разказал на Сталин за звездите също във вид на виц и по начина, по който Сталин се смял на шегата, Берия безпогрешно разбрал какви трябва да са звездите. Последният проблем бил решен и започнало серийното производство.
Върху всички, които вземали участие в създаването на „Тухления бомбардировач“, се изсипал златен дъжд. За кратко време били връчени 57 Сталинови награди „За разработване на нова бойна техника“. Берия, Туполев и Яковлев освен това получили и по орден „Ленин“.
Братът на баща ми, който след много години ми разказа тази история, получил орден „Почетен знак“ за участие в „разработването“ на устройството за защита на опашката, получило научното наименование „Аргон“.
На „Аргон“ се натъкнах 21 години след създаването му.
През есента на 67-а година, веднага след ученията „Днепьр“, нашата дивизия спешно бе хвърлена да строи аеродрумни скривалища за бомбардировачи. Генералният щаб очевидно бе осъзнал печалния за нас опит от Седемдневната война и вземаше мерки за защита на самолетите от внезапни атаки на противниковата авиация. Всичко се правеше на бърза ръка и дивотиите както винаги бяха много.
Когато нареждал да се изпратят безброй дивизии за изкопчийска работа, Генералният щаб не наредил да се отпуснат за целта съответната техника и горива. Застуди се и две хиляди души, целият ни полк, човъркахме земята с тъпи лопати. Беше ни отпуснат само един вехт булдозер и той вършеше повече работа от целия ни полк. Ако бяха отпуснали още един вехт трактор, смело можеха да пуснат целия ни полк да си ходи по ломовете да се занимава с мирен труд, все едно с онова, с което трябваше, не се занимавахме. А ако бяха отпуснали пет допълнителни булдозера, смело можеха да пуснат цялата дивизия, всичките 10 800 души. И във всеки окръг, а те са 16, минимум то една дивизия цяла зима човъркаше замръзналата земя. Можеше, естествено, да се дочака пролетта, когато земята ще се размекне, ама нали въпросите на безопасността не бива да се отлагат!!!
Една заран, когато нашите танкисти вече бяха получили лопатите си и мързеливо човъркаха около стратегическите бомбардировачи, на летците им свърши сутрешният развод. След развода, както му е редът, те с песни замаршируваха към самолетите си.
В Съветската армия е прието, щом взводът се отдалечи достатъчно от началството, да продължи да пее на висок глас строевата песен с друг, нецензурен текст. Началството отдалеч чува само мелодията и топуркането, без да различава отделните думи.
Взводът, който идваше право към нас, по мотива на една известна песен изпълняваше нещо оригинално:
На коравия бетон
не работи хич „Аргон“,
ни усеща, ни прехваща
".мамицата вашата!
Когато войниците и сержантите плъзнаха по бомбардировача, аз скришом почерпих авиационния сержант с цигара: на аеродрума това е забранено, а той май беше останал без цигари.
— Чувай, службо, „Аргон“ устройство за защита на опашката ли е?
-Да.
— То е било монтирано на Ту-4.
— За такъв не съм чувал. А на Ту-16, Ил-28 и Ту-95 го им; а сигурно и на други.
— Не „Аргон-М“, не „Аргон-...“?
— Не, просто „Аргон“.
— И всичките му винтчета ли не са метрични?
