Лейтенантът стисна устни и упорито повтори:
— Тя може значително да се подобри.
Той знаеше, че кощунства. Знаеше, че казва нещо обидно за конструктора. Никога дотогава лейтенантът не беше си позволявал дори да си помисли, че нещо в нея може да бъде променено. Решението му хрумна в момента. Решение просто и ослепително в простотата си.
Всяка ракетна шахта е замаскирана така, че нито случаен ловец, озовал се ненадейно в този затънтен край, нито разузнавателен спътник от космоса не могат да видят нищо интересно и необикновено. Ту върху двестатонната, захлупваща шахтата плоча сложат скала, която може да се отмества настрана заедно с плочата, ту засадят отгоре й елова горичка. Но два пъти годишно цялата маскировка се нарушава. Такъв е графикът. Извършва се обща проверка на ракетата, на челната част и на шахтата. Ракетата с контейнера се изкарва на повърхността, след което започват да я оглеждат, да я преслушват да я опипват. За десет денонощия ракетата се изключва от разписанието за бойно дежурство. Това са задължителните полкови сезонни прегледи, но освен тях има изборни дивизионни, корпусни, армейски и централни проверки. Извън тях съществуват конструкторски и промишлен надзор, когато представители на военната промишленост или на конструкторското бюро пристигат в дивизията или полка и произволно проверяват няколко ракети и спазването на правилата за съхраняването и експлоатацията им. По такъв начин ракетата прекарва твърде много време на повърхността, а не в шахтата. Така се снижава боеготовността на ракетните войски, тяхната маскировка и неуязвимост. Освен това постоянното разстиковане на възлите на ракетата скъсява живота й.
Гвардейски лейтенант Головастов предлагаше автоматична система за проверка на всички ракети едновременно, без те да се изваждат от шахтите. Той предлагаше във всеки команден пункт да има „Проверочен еквивалент“ — макет на ракетата, и да се проверява ежедневно само този макет, а след това електрическите сигнали да се пущат едновременно през макета в командния пункт и през бойната ракета в шахтата. Ако преминаването на сигналите бъде еднакво, значи бойната ракета е в изправност.
Системата на проверочните еквиваленти на Головастов можеше да се усъвършенства непрекъснато. След монтирането на еквивалентите в КП на полковете те можеха да се монтират в дивизиите, корпусите, ракетните армии, в централните командни пунктове. Това би позволявало на всеки командир до главнокомандващия Ракетните войски със стратегическо предназначение да провери всеки момент готовността за изстрелване на всяка ракета, без да излезе от кабинета си. При това решение числеността на ракетните войски би могла смело да се намали два или дори три пъти, понеже те се състоят предимно от проверочни разчети, комплектувани изключително от офицери, всеки от които мечтаеше само за едно — как да се прехвърли от „раковите“ войски в които и да било други. Срещаха се, естествено, и в „раковите“ войски изключения като Головастов, но това се случваше много рядко. А, общо взето, предложението на Головастов обещаваше икономии в размер на милиарди рубли. С това предложение той отиде при командира на полка.
Командирът явно не беше в настроение.
— За тия работи си има учени — назидателно му каза той. -А нашата работа е фасулска. На нас работата ни е да се намираме в готовност и да извършим точни изстрелвания, когато ни изкомандват. И уставният ред трябва да се поддържа. Между другото, за реда. Не би било зле, другарю лейтенант, да отделяте повече внимание на това, как вашите войници си опъват креватите и как си лъскат ботушите. В момента, като гледам подчинените ви, констатирам, че сте най-некадърният офицер в полка. Това е. Свободен сте!
Мнението на командира на полка се промени след два-три месеца, когато той получи заповед за провеждане на конкурс за рационализаторска и изобретателска работа.
— Другарю лейтенант, какво подготвяте за конкурса?
— Нищо не подготвям, другарю полковник.
— Защо така?
— За моя проверочен еквивалент са нужни истински електронни блокове от бойни ракети, те са в склада, вие сте забранили да се вземат.
— Но те са предназначени за бойните ракети!
— Тъй вярно, другарю полковник, но в полка имаме десет бойни ракети и точно толкова пълни резервни комплекта се пазят. На полка в случай на нужда са му предостатъчни един-два комплекта. А ние имаме цели десет! На мен само един ми трябва, за изложбата. Щом се закрие изложбата, ще разглобя макета и ще върна всички части в склада. Естествено, трябва да се докладва на щаба на дивизията и щаба на корпуса за какво и за колко време вземаме един комплект.
— А без комплект не може ли да се мине?
— Съвсем не, другарю полковник. Нали трябва да сглобя пълен макет на носителя?!
— Добре, действай!... Чакай! А колко подобрения ще предложиш?
— Едно.
— Едно ли?! Само толкоз? Ех, братле, много е малко това. Полкът ни пак ли на последно място ще се нареди? Май така излиза? Отговаряй Така ли е, или не е така?
— Другарю полковник, моето предложение е само едно, но с икономия за милиарди!
— Ех, лейтенанте! — отчаяно махна с ръка полковникът. -Нищичко не разбираш от живота! Да помниш, докато си жив, да си набиеш в главата: пет предложения с икономия една рубла всяко струват значително повече от твоето едно, па макар и с милиарди! Както и да е, прави каквото знаеш. Едно е по-добре от нищо.
Още след откриването на изложбата, когато командирът на дивизията внезапно проумя предназначението на тромавата конструкция от сиви електронни блокове, оплетени от разноцветни проводници, той заповяда изложбата незабавно да се закрие, макар че и бездруго непосветен трудно би могъл да я посети.
Новината за проверочния еквивалент светкавично мина през щабовете на корпуса и ракетната армия и литна по-нататък.
Ден по-късно на изложбата се появи заместник-главноко-мандващият по ИРС (инженерно-ракетната служба).
Заместник-главкомът седеше на креслото и внимателно слушаше обясненията на лейтенанта. След като привърши обясненията си, лейтенантът въздъхна дълбоко и попита:
— Другарю генерал-полковник, разрешавате ли след вашето отпътуване да пристъпя към разглобяване на еквивалента?
— Откъде накъде? — сепна се генералът.
— Сглобил съм апарата от резервни блокове за бойни ракети, утре трябва да върна всички блокове в склада.
— Глупости — прекъсна го генералът, — във всеки полк има по десет резервни комплекта. А за чий? За чий, питам? Един комплект е предостатъчен, тя, миличката, не се поврежда всяка година. А колко милиона струва всеки комплект? Все гледаме да се презастраховаме, майка му стара! Навсякъде през носа ни излиза... А, общо взето, голяма работа си свършил, лейтенанте. От общодържавно значение!
— Служа на Съветския съюз! — грейна лейтенантът.
— Макетът да се заключи и никой да не се допуща при него! — нареди зам.-главкомът.
Един презрял старши лейтенант или капитан в състава на която и да е комисия е къде по-опасен от генерал. Генералът, колкото и да е страшен, гледа отгоре-отгоре, а презрелият старши лейтенант все надълбоко рие. Цялата армия знае, че ако се случи такъв в състава на комисията и ако на всичко отгоре той излезе въздържател, проверката няма да приключи добре.
Седмица след изложбата в полка довтаса внезапна комисия от Управлението на боеготовността на ракетните войски. Още през първия ден от проверката един беловлас капитан от онези, на които в съответствие с Жул Верн им викат „петнайсетгодишният капитан“, установил в склада за резервни части
