липсата на един комплект. Капитанът, естествено, знаел, че девет комплекта винаги ще са достатъчни на полка, но според инструкцията те трябва да са не девет, а десет.
— Къде е десетият комплект?
— На изложбата.
— Кой е разрешил?
— Щабът на ракетния корпус. Ето ви писменото разрешение.
— Не се опитвайте да ме баламосвате. В заповедта се казва, че комплектът трябва да бъде върнат в склада веднага след закриването на изложбата! А от този момент колко време е минало? А?
— Зам.-главкомът по ИРС заповяда да не разглобяваме макета до второ нареждане.
— А къде е писменото разрешение?
— Още не е пристигнало от Москва.
— А, не било пристигнало! Точно така ще запишем.
— Головастов! Цяла нощ няма да спиш, но тая шибания да я разглобиш и да предадеш до утре заран комплекта в склада! Мамка ти с твоите изобретения!
Пощата пристига в тайгата рядко, с големи закъснения. Близо две седмици след проверката в една и съща поща Имаше три заповеди едновременно.
Първата заповед „За състоянието на бойната готовност на ракетните войски със стратегическо предназначение“ беше подписана лично от главкома. Заповедта гневно критикуваше онези, които използват резервни части за бойните ракети не по прякото им предназначение. Заповедта завършваше със заключителна част:
„За умишлено снижаване на боеготовността на ракетните войски на лейтенант Головастов да се обяви строго мъмрене.“
Втората заповед, подписана от заметника му по ИРС, нареждаше на командира на полка незабавно да изпрати в Москва „Проверочния еквивалент“, а вместо частите, използвани за конструирането му, да получи от склада на дивизията недостигащия комплект.
Третата заповед, подписана от заместника на главкома по кадрите, нареждаше да бъдат изпратени в Москва двамата най-добри млади офицери за явяване на приемни изпити за академията.
— Абе за каква академия ми приказваш?! Кой ще те приеме там с такава характеристика. Помисли си само: „За умишлено снижаване на боеготовността на ракетните войски!“ Бъди благодарен, че си на свобода, че не те изправиха пред военен съд!
— Но зам.-главкомът днес потвърди, че трябва да получим нов комплект.
— Ее, братле! Всичко това наистина е така, но да не мислиш, че сега зам.-главкомът ще иде при главкома да обяснява на кого какво е заповядвал? Главкомът е подписал заповедта за бойната готовност и глупаци, които да му кажат, че неговата заповед е неправилна, няма да се намерят! А ти не си губи времето, получи пак от склада един комплект и отново измайстори това твое изделие. Щото ние след комисията го разглобихме и го върнахме в склада. А сега, както виждаш, то пак дотрябва. Само че по-бързо действай, по цели дни и нощи няма да спиш, но спешно трябва да го изпратим в Москва. Разбра ли? Действай! Всичко ще се оправи, догодина ще влезеш в академията.
Отговорът на изобретението на Головастов дойде от Москва необикновено бързо:
„Поради откритите в конструкцията дефекти серийното производство на апарата е преценено за нецелесъобразно.“
На другата година в полка докараха новичък проверочен автомат за дистанционен контрол на стратегическите ракети, създаден от творческия гений на съветските конструктори, инженери, техници и работници.
По ракетните части бе прочетена заповед за награждаването с премии, този-онзи и с Ленинска, с научни звания и степени, с ордени и медали на голяма група създатели на изумителния апарат.
Новият чудесен апарат беше тъкмо такъв, какъвто го предлагаше Головастов, само че се наричаше другояче и беше по-изпипан, Головастов твърде много бързаше при създаването на своя и сигурно затова той не стана много красив. Имаше и още една принципна промяна: апаратът на Головастов беше сглобен от сиви стандартни блокове на бойни ракети, а конструкторите на новия бяха решили да боядисат рожбата си в светлозелен цвят, с бели и червени кантчета. Все пак той ще се намира не на бойни позиции, а в командните пунктове, нека радва окото!
Внедряването на автомата позволи рязко да се повишат боеготовността, маскировката и неуязвимостта на ракетните войски. Освен това той даваше възможност значително да се съкрати личният състав на „раковите“ войски и освободените при това офицери да бъдат изпратени за попълване на ракетните войски и артилерията на сухопътните войски, ракетните подразделения на ВМФ, а също и на зенитно-ракетните войски на ПВО.
Гвардейски лейтенант Головастов като недисциплиниран и безперспективен офицер, получил на всичко отгоре лично строго мъмрене от самия главком на РВНС, бе прехвърлен в пехотата.
В нашия гвардейски полк той минаваше за най-некадърния офицер.
СБ
— Стабилизатор на танково оръдие в две плоскости, много-горивни танкови двигатели, двуконтурни авиационни двигатели... — забързано четял секретарят, гълтайки окончанията.
Устинов се мръщел: нищо не му вършело работа.
— Нови френски ПТУРС-ове, отработване на методи за хвърляне на бомби от стръмно кабриране, багрила за намаляване на нивото на проникващата радиация...
— Стой, какви са тия багрила?
Секретарят зашумолил със страниците на дебелия том, разгърнал го на нужната и прочел кратко съобщение: „В американския печат са се появили съобщения, че се разработват специални багрила за стратегическите бомбардировачи. Нанесеното върху корпуса на бомбардировача багрило позволява да се намали нивото на проникващата радиация от височинните ядрени взривове. Чрез използването на това багрило може да се удължи животът на стратегическите бомбардировачи и на техните екипажи при извършване на височинни полети над територията на противника по време на ядрена война.“
— Това е! — Устинов пъхнал листа в червената папка и наредил, вече на път към вратата: „Колата ми!“
Дмитрий фьодорович Устинов минавал в ЦК за ненадминат познавач на военните въпроси.
Тайната на успеха му била твърде проста: той от време на време четял разузнавателния бюлетин на Генералния щаб, който редовно се разпраща на всички членове на ЦК, но не се чете кажи-речи от никого.
В апарата на Устинов няколко секретари и референти постоянно се занимавали само с едно: вадели от най-новия бюлетин кратки съобщения с ефектни заглавия, които шефът им след това прочитал на съвещанията в ЦК, смайвайки събралите се с дълбочината на своята ерудиция.
Съвещанието в ЦК било към края си. Министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб се спогледали: ей сега ще започне демонстрацията на знания.
Те не грешели. Всички погледи се устремили към Устинов. Той станал и започнал, без да бърза:
— Американците разработват боя за бомбардировачите, която снижава равнището на радиацията.
Военните вече били чели това съобщение и то не им направило особено впечатление: обикновена банална промяна, каквито всяка седмица се правят със стотици. Но партапаратчиците се оживили. Започнала дискусия, в резултат от която било взето решение да се разработи в най-къс срок подобна боя й в Съветския съюз.
Маршалите излизали от съвещанието, без да крият раздразнението си: колко време бе загубено, такива глупости могат да се решават и на по-ниско равнище, защо трябва ЦК да бъде товарен с такива дивотии?
