Партапаратчиците излизали от съвещанието с гордост за своя ръководител, който толкова дълбоко познава всички подробности, всички дреболии на военните проблеми.
Разработването на специалната боя било възложено на някакъв НИИ, в който бил създаден подотдел по разработването на специални багрила, съкратено СБ. След едноседмична работа подотделът представил дебел доклад, в който се обосновавало предложението да бъде превърнат в отдел, като в него се включат три подотдела: общ, по височинните изпитания и по ядрените лъчения. Такъв отдел бил създаден. В състава му включили специалисти по радиоактивните лъчения и специалисти по ниските налягания и температури, защото боята щяла да се използва тъкмо при такива условия. Новият отдел пристъпил към работа и непроницаемата мъгла на държавната тайна забулила цялата му дейност.
Веднага след създаването си отделът започнал бързо да набъбва и в това няма нищо чудно. Изпитанията на боите трябвало да се провеждат на ядрения полигон на Нова Земя, а институтът се намирал в Москва. Спешно се наложило да бъде създаден филиал на Нова Земя. Освен това за изпитанията на боята се изисквали мощни барокамери, имитиращи условията на височинен полет. Но свободни камери нямало, а строежът им можел да се проточи. Затова било решено изпитанията да се провеждат не в лабораторни условия, а направо на самолети. На разположение на отдела били предоставени два стари бомбардировача, които почти ежедневно се пребоядисвали, след което излитали на голяма височина.
Още при първите изпитания в стратосферата възникнали нови трудности и нови проблеми. Боята се създавала за много ниски температури и в тези условия се държела прилично, но корпусът на самолета при полет се охлажда неравномерно, а на някои места дори се нагрява, особено на бомбардировачите М-4 и Ту-16, чиито двигатели са допрени до корпуса. На мястото, където двигателите се съединяват с корпуса, боята се отлепяла на пластове веднага след излитането. За борба с това явление бил създаден отделът за термична устойчивост на СБ.
Имало още безброй проблеми, за чието решаване се създавали нови групи, подотдели, отдели, лаборатории. Една година след започването на работата било признато за целесъобразно цялото изследване на този проблем да бъде съсредоточено в ръцете на една мощна научноизследователска организация, която получила наименованието НИИСБ — Научноизследователски институт за специални багрила на Министерството на химическата промишленост.
Горе-долу през този период са постигнати и първите резултати — били получени мостри от багрила, наистина снижаващи проникващата радиация.
Върху създателите им се стоварил поток от премии, ордени, медали, научни степени и звания.
За производството на багрилата бил построен мощен комбинат край Новосибирск и друг, дублиращ, край Саратов. Багрилото било взето на въоръжение от далечната авиация, благодарение на което неуязвимостта й рязко се увеличила.
Вярно, оставали нерешени още много проблеми, главният от които бил проблемът за хидроустойчивостта на СБ. При допир с вода боята загубвала всичките си защитни качества. След всеки дъжд или снеговалеж се налагало всички самолети на стратегическата авиация да се пребоядисват. Налагало се да ги пребоядисват и след всеки полет, защото по повърхността на самолета при полет се кондензира влага, която след неколко-часов полет лишава самолета от цялата му противоатомна защита.
Представи си, читателю, стратегическия бомбардировач М-4, който има дължина на корпуса 50 метра и размах на крилата 52 метра. А сега си представи цялата съветска стратегическа авиация с нейните дивизии и корпуси, с отвъдполярните летища и свръхдалечните полети. И всички тези самолети трябва да се боядисват след всеки дъжд и всеки полет! На ръка! Защото при използването на пулверизатор качествата на боята се загубвали. Освен това изниквали още много проблеми. За решаването им било организирано Главно управление за специалните багрила — ГУСБ.
На новото управление били подчинени два комбината, три НИИ: НИИСБ, НИИУСБ — за устойчивостта на багрилата — й технологичен, който се занимавал с разработването на оборудване и с организацията на производството в действащите комбинати. Технологическият институт освен с всичко друго се занимавал и с проблемите на поевтиняването на багрилото.
За подготовката на специалисти за новия отрасъл били организирани два техникума и няколко ПТУ.
След създаването на Главното управление в Москва било свикано всесъюзно съвещание по проблемите на спецбагрилата, строго секретно, естествено. Съвещанието се провеждало във Военната академия за химическа защита. Присъствали представители на Министерството на отбраната, на Генералния щаб, на Главното командване на ВВС и на командването на далечната авиация, представители на химическата, авиационната и ядрената промишленост, представители на многобройни научноизследователски организации и учреждения.
Водела се бурна дискусия. Един се опитал да пресметне стойността на килограм боя, получавала се фантастична цифра; друг предлагал да се строят специални хангари за стратегическата авиация — предлагали се проекти на гигантски постройки с височина 25 метра, предлагали се специални фолиа за защита на боята от лошото време. Някой предложил не да се боядисват самолетите след всеки дъжд, а само преди започването на бойни действия. Генералният щаб рязко отхвърлил това предложение, защото съществуват стотици признаци, по които чуждото разузнаване различава началото на истинска подготовка за война от простата демонстрация на мощ. Ако те получат данни, че сме започнали да пребоядисваме всички стратегически бомбардировачи на всички аеродруми едновременно, това може да ги подтикне към някои изводи.
Така или иначе, имало много врява, много спорове, аргументи и контрааргументи, разумни и не дотам разумни предложения, но съвещанието явно влизало в задънена улица. Тогава именно в президиума се получила бележка: „Имам кардинални решения по редица принципни въпроси. Моля да ми се даде думата. М. Касатонов, студент от четвърти курс.“
Устинов се начумерил — какво търсят студенти в салона? Обяснили му, че присъства само един студент, който, изучавайки спецбагрилата, се запалил по тях и е направил редица ценни технически нововъведения в технологията на СБ.
Студентът с извехтяла карирана риза и старомодни кръгли очила на острия нос се качил на трибуната. Салонът не реагирал на появяването му. Всеки продължавал да доказва на съседа си своето единствено вярно решение. Но студентът бил настойчив, почукал с пръст по микрофона и изчакал салонът да му обърне внимание. След като се уверил, че го слушат, започнал:
— Задача: бомбардировач М-4 лети над Съединените щати.
Багрилото е абсолютно — изобщо не пропуща радиация. Да речем, че сме сполучили да създадем такова. Височината е 15 000 метра. На един километър от самолета се извършва взривяване на стандартното ядрено зенитно устройство на ракетата „Найк-Херкулес“ с тротилов еквивалент 10 килотона. Въпрос: какво ще стане с бомбардировача? Отговор: ще бъде сплескан от ударната вълна. Извод: спецбагрилото е нужно на стратегическия бомбардировач като на мъртвец вендузи!
Салонът изревал.
Спецбагрилото отдавна било станало за много хиляди хора изумителна ясла. Главното управление още не било сколасало да се организира, когато обрасло с мрежа от специални магазини и трапезарии, с почивни зони, санаториуми и персонални вили (вредно производство!). Колко хора успели да защитят дисертации, колко премии и ордени били получени и що водка се е изпила по случай получаването им! Колко хубаво се живеело! Със специални привилегии, все пак ядрено изследване е! Приятно е, живееш си зад зелен стобор, а хиляди пазачи със служебни кучета те вардят! Красота! Какво градче си били построили! Чистота, ред, наоколо борова гора, нито хулиганство, нито опашки в магазините. За дечицата — специални училища със специално подбрани преподаватели, басейни, изкуствени езера, стадиони.
Но доводите на студента били железни: излишно е да защитаваш самолета от един поразяващ фактор, докато от другите за него във въздуха няма никаква защита — нито от ударната вълна, нито от светлинното лъчение, нито от електромагнитния импулс, който направо изкарва цялата електроника от строя.
Още същия ден в 21,00 пълното съдържание на речта на студента Касатонов било докладвано на Централния комитет, а в 21,03 Главното управление за специалните багрила престанало да съществува.
И на никого не му се искало да си спомни, че изследванията са продължили цели единайсет години и че цялото това хрумване е погълнало милиарди рубли.
