Твой Джон Сюърд Писмо от доктор Сюърд до Артър Хелмууд 3 септември Драги Арт,
Ван Хелсинг дойде и си отиде. Той успя да прегледа Люси, без майка й да разбере това, и ми се вижда много угрижен, ако и да се ограничи да каже, че му е нужно да размисли по случая. Не се сърди, Арт, но както го познавам, като му дойде времето ще заговори. „Съгласен съм с теб“, ми каза той. „че е имала голяма загуба на кръв. Но в същото време липсват някои типични признаци на анемията. Ще се върна вкъщи, за да мисля. Случаят ме интересува и при необходимост ще дойда пак. Дръжте ме в течение на по- нататъшното й състояние.“
Сега, Артър, знаеш колкото и аз. Ще държа Люси под око и ще ти пиша, ако има нещо ново.
Дневникът на доктор Сюърд 4 септември. Щом изплува луната, Рънфилд започна да става неспокоен, докато не забуйства така, че бе необходима силата на значителен брой хора, за да бъде удържан. След това постепенно започна да се успокоява, докато не изпадна в меланхолия, в каквато се намира и сега. Все още не мога да разбера много неща.
По-късно. Нова промяна у пациента. Отидох да го видя в пет часа и го намерих много весел. Ловеше мухи и ги ядеше, като в същото време с пирон отбелязваше броя им върху вратата. Като ме видя, се извини за лошото си държание и ме помоли смирено да му позволя да се върне в обичайната му стая, където да разполага с бележника си. Съгласих се и ето, че сега е отворил прозореца, за да привлича мухите със захарта за чая си, като едновременно с това тършува из ъглите в търсене на паяк. Опитах се да го накарам да говори за случилото се през последните дни, но той отказа. За миг или два придоби натъжен вид и възкликна с отчужден глас, като да казваше по-скоро на себе си, отколкото на мен:
— Всичко свърши, всичко свърши! Той ме изостави. Няма надежда за мен, освен ако не го направя сам. — След което, вдигайки глава с решителен вид: — Докторе, ще ме снабдите ли с малко повече захар? Мисля, че ще ми дойде добре.
— А мухите? — попитах.
— Да, и мухите я обичат и тъй като аз обичам мухите, обичам захарта.
Дадох му това, което искаше, и го оставих, превърнал се в най-щастливия човек на света. Как бих искал да проникна в мислите му!
Полунощ. Пак промяна в Рънфилд. След като бях ходил да видя мис Уестънрей, която се чувства доста по-добре, на връщане се спрях пред портата на приюта, за да съзерцавам залеза. Тогава чух крясъка му, изтичах по стълбите и стигнах до неговата стая, тъкмо когато оттам най-добре се виждаше потъващия зад хоризонта червен диск. Започна да се успокоява ведно с угасването на залеза и щом слънцето се скри напълно, той се изхлузи от ръцете, които го държаха, и се отпусна на пода като безчувствена маса. Удивителна е все пак възстановителната способност на лудите — след няколко минутки се изправи напълно спокоен и се огледа. Направих знак на пазачите да не го пипат, тъй като исках да видя какво ще стори. Тръгна право към прозореца и помете навън бучките захар; после взе кутията с мухите и изпразни и нея. След всичко това затвори прозореца, отиде до леглото си и седна на него. Учуден от действията му го попитах:
— Няма ли повече да събираш мухи?
— Не — отвърна той. — Омръзна ми този боклук!
Този човек наистина представлява интересен обект за проучване. Бих искал да зная защо бесовете го хващат именно при залез-слънце и при лунна светлина. Дали тези две светила в определени периоди не упражняват зловредно въздействие върху някои природи? Ще видим.
Телеграма от Сюърд, Лондон, до Ван Хелсинг, Амстердам 4 септември Днес пациентката е още по-добре.
Телеграма от Сюърд, Лондон, до Ван Хелсинг, Амстердам 5 септември Състоянието на пациентката забележително се подобрява.
Добър апетит; спокоен сън; възвръща цвета си.
Телеграма от Сюърд, Лондон, до Ван Хелсинг, Амстердам 6 септември Ужасен обрат. Елате веднага; не губете нито час.
