Дракула

септември. Мама ти изпраща сърдечни поздрави. Тя като че ли е по-добре.

Дневникът на доктор Сюърд

20 август. Случаят „Рънфилд“ става все по-интересен. През седмицата, която изтече след пристъпа му, бе много буен, докато една нощ, точно когато луната изгря, се успокои и започна да повтаря шепнешком:

— Сега мога да чакам, сега мога да чакам.

Това му състояние ми се стори задоволително и наредих да му свалят усмирителната риза. Не без известно колебание пазачите изпълниха заповедта. По повод тяхното недоверие, приближавайки се, пациентът ми прошепна, като ги поглеждаше крадешком:

— Мислят си, че мога да ви навредя! Представете си, аз да навредя на вас! Глупаци!

По-късно ще трябва да се опитам да разбера защо в ума си той ме дисоциира от другите. Тази нощ не желае да говори. Дори подхвърлянето на идеята за котенце или котка не го блазни:

— Снабдяването с котки не ме интересува. Има нещо по-важно, за което мисля сега, и мога да чакам, мога да чакам…

След малко го оставих. Санитарят ме осведоми, че е бил кротък докъм призори, когато станал нервен, докато стигнал до буйство, след което се изтощил и изпаднал в нещо като кома.

… Следващите три денонощия се повтаряше едно и също — изстъпления през деня и покой от изгряването на луната до изгрев-слънце. Като че ли съществуваше някакво влияние, което ту прииждаше, ту се оттегляше. Щастливо хрумване: тази нощ ще направя експеримент — предишният път той избяга без нашата помощ; нощес ще избяга с нея. Ще му дам възможност за това и ще държа в готовност хората да го последваме при необходимост…

23 август. Неочакваното винаги става. Нашата птичка пренебрегна отворената врата на кафеза, така че подготовката ни не послужи за нищо.

По-късно. Рънфилд притворно изчакал санитаря да влезе в стаята на оглед, после внезапно се шмугнал край него и хукнал по коридора. При дадената тревога го последвахме и го намерихме на предишното място, долепен о вратата на стария параклис. Изпадна в бяс, когато ме видя и ако хората не го бяха сграбили, щеше да се опита да ме убие. Докато го обуздавахме, се случи нещо странно: първо удвои съпротивителните си усилия, а сетне изведнъж се успокои. Проследих погледа му, вдигнат нагоре, но по осветеното от луната небе не видях нищо, освен един огромен прилеп, който призрачно се придвижваше на запад. Направи ми впечатление, че лети в права линия, като че ли целенасочено, нещо рядко при прилепите. Душевноболният ставаше все по-спокоен, докато накрая каза:

— Не е нужно да ме връзвате; ще тръгна с вас кротко. Завърнахме се в приюта без затруднения. Но все си мисля, че има нещо застрашително в спокойствието му и не мога да забравя тази нощ…

Дневникът на Люси Уестънрей

Хилингъм. 24 август. Трябва по примера на Мина да записвам всичко, което се случва, та като се съберем, да го обсъждаме. Как бих искала отново да е край мен! Чувствам се нещастна. Миналата нощ сънят ми беше както когато бях в Уитби. Всичко ми е смътно и тъмно, защото не мога да си спомня нищо. А и съм изпълнена със страх и отпадналост. Когато Артър дойде на закуска, помрачня много при вида ми и не можа да скрие това. Питам се дали тази нощ не бих могла да спя в стаята на майка ми; ще измисля някакъв предлог.

25 август. Още една лоша нощ. Мама не прие идеята ми. Не се чувства добре и се страхува да не ме натовари с близостта си. Въпреки усилията си да остана будна, когато часовникът удари дванадесет часа, сънят започна да ме надвива; тогава чух нещо като биене на криле о прозореца, но не му обърнах внимание. След това, предполагам, съм заспала дълбоко, защото не помня нищо повече. Пак лоши сънища, от които обаче при събуждането ми не бе останал никакъв спомен. Лицето ми е бледо, а гърлото ме боли. Трябва да ми има нещо на дробовете, тъй като въздухът не ми стига. Ще направя всичко възможно да изглеждам по-бодра, когато дойде Артър, понеже иначе ще добие отново угрижен вид.

Писмо от Артър Холмууд до доктор Сюърд

хотел Албъмейрл, 31 август

Драги Джек,

Пиша ти, за да те помоля за една услуга. Люси е болна; тоест няма конкретно заболяване и все пак изглежда все по-зле. Сигурен съм, че причината е психическа. Казах й, че ще те помоля да дойдеш и в началото се възпротиви — зная защо, скъпи приятелю — но после склони. Известно ми е, че ще бъде болезнено за теб, но е необходимо за нея. Поканен си на обяд в Хилингъм утре в два часа, за да не се събудят подозрения у мисис Уестънрей, и след обяд Люси ще нагласи нещата така, че да остане с теб насаме. Аз ще дойда в часа за чай и после ще си тръгнем заедно. Изпълнен съм с тревога. След като я видиш, разчитам да ми кажеш какво мислиш.

Телеграма от Артър Холмууд до Сюърд

1 септември

Извикаха ме при баща ми, чието състояние се е влошило. Пиши ми подробно до Ринг още тази нощ. Ако е нужно изпрати ми телеграма.

Писмо от доктор Сюърд до Артър Холмууд

2 септември

Относно здравето на мис Уестънрей бързам да ти кажа веднага, че по мое мнение не се касае за функционално нарушение или болест, която да ми е известна. Въпреки, че има признаци за известна анемия и аз смятам, че става въпрос по-скоро за нещо психическо. Тя ми разказа, че от малка страда от сомнамбулизъм и че по време на престоя й в Уитби това й страдание се е подновило, като една нощ отишла чак на източното възвишение, където я намерила мис Мърей. Макар и да ме увери, че напоследък не е имала такива случаи, имам съмнения и направих възможно най-правилното по моя преценка: писах на стария си приятел и учител професор Ван Хелсинг от Амстердам, който е най-добрият специалист по неординарни заболявания в света. Помолих го да дойде колкото се може по-скоро. Освен че е лекар, той е философ-метафизик с абсолютно разкрепостен ум.