Уважаеми господа.
Имайте добрината да потвърдите получаването на товара, който ви изпращаме по Северната железопътна линия. Същият трябва да бъде предаден в дома Карфакс, близо до Пърфлийт, веднага след пристигането му на гара Кингс Крос. Понастоящем къщата е незаета, но в един запечатан пакет ви изпращаме и ключовете.
Молбата ни е да бъдете така любезни да оставите сандъците, петдесет на брой, в полуразрушената част на сградата. Вашият служител ще се ориентира лесно, тъй като това е всъщност параклиса към къщата. За да избегнем възможни закъснения, ви изпращаме чек за 10 лири, чието получаване също ви молим да потвърдите. Оставете ключовете в главния хол, за да ги вземе собственикът, когато отиде там. С молба за максимална експедитивност, искрено ваш
Уважаеми господа.
Потвърждаваме получаването на чек за 10 лири и връщаме сумата от 1 лира, 17 шилинга и 9 пфенига съобразно фактурата, която получихме тук. Товарът бе откаран според инструкциите ви, а ключовете — оставени в главния хол пак според вашите разпореждания.
Приемете сърдечните ни поздрави.
— Като че сънувах, но не съвсем, защото всичко изглеждаше толкова реално! Само зная, че исках да бъде на онова място. Не ми е известна причината за това, защото в същото време ме бе и страх от нещо, не зная какво. Спомням си, ако и да спях, че минавам по улиците и после по моста. Чувах единогласния вой на кучета или вълци, — като че ли целият град бе пълен с тях — докато се изкачвах по стълбите на склона. Сетне имам смътния спомен за нещо голямо и тъмно с червени очи. Малко по-късно бях обгърната от някакво чувство, едновременно приятно и горко, след което като че потънах във вода, а в ушите ми звучеше някакво песнопение, каквото, твърдят, чували давещите се. След това сякаш душата ми се отдели от тялото ми и заплува във въздуха. После пък се почувствувах като в земетресение, върнах се обратно, за да се намеря до теб, която ме разтърсваше.
Отклоних разговора в друга посока, за да отвлека съзнанието на Люси от тези спомени, но истината е, че това, което ми разказа тя, никак не ми хареса. След разходката ни свежият въздух бе оцветил малко страните й и майка й се зарадва много, като видя това.
Драга мис,
Пиша ви от името на мистър Джонатан Харкър, който като че ли още не се чувства достатъчно укрепнал, за да го стори лично, въпреки че все пак състоянието му се подобри значително. Почти шест седмици се намира под нашите грижи, страдащ от силна мозъчна треска. Чрез мен желае да ви засвидетелства цялата си любов и да ви уведоми, че по негова молба пиша и на мистър Хоукинс, за да извиня закъснението и да го осведомя, че работата е свършена. Мистър Харкър се нуждае от още няколко седмици почивка в санаториума ни сред хълмовете и след това ще бъде в състояние да се завърне в страната си. Моли ме да ви съобщя, че е останал без пари, а би искал да заплати за престоя си тук, нещо, което ще бъде от полза за други, които ще се нуждаят от помощ.
Със сърдечни поздрави и благословия:
P.S. Използвайки, че пациентът ми спи, допълвам писмото си. Той ми е говорил много за вас и зная, че скоро ще се ожените. Бог да ви благослови! Според думите на лекаря мистър Харкър е преживял силен шок от нещо, което го е много изплашило; в бълнуванията си говореше само за вълци, кръв, призраци, демони… Не ми се ще да изброявам повече. Трябва да се внимава дълго време да не би нещо от този род да го възбуди отново, защото следите от такова боледуване не се заличават лесно. Щяхме да ви пишем отдавна, но не знаехме нищо за него. Пристигна тук с влак, идващ от Клаузенбург и ни бе казано, че връхлетял в гарата, крещейки, че иска билет до Англия. Разбирайки, че е англичанин, му дали билет до крайната точка на този влак. Няма съмнение, че след няколко седмици ще се възстанови напълно. Ще се моля Богу за вашето вечно щастие.
