Джонатан, като пристигне в Лондон, веднага да се насочи насам. В тази работа времето и датите са от голямо значение и мисля, че ако нашият материал е подреден, и то в хронологичен ред, ще сме доста напреднали. А вие ми казахте, че лорд Годалминг и мистър Морис ще дойдат също.
Той задейства фонографа и така можах да запиша и останалото. Извадих три копия от дневника, така, както бях направила и с другите. Когато свърших, часът бе напреднал, но през цялото време доктор Сюърд бе останал с мен, вглъбен в четене, така че не се чувствах сама, докато работех. Преди да се оттегля в стаята си, си спомних, че Джонатан бе писал в дневника си нещо за вълнението на професора на гарата на Екситър пред някакъв материал във вечерния вестник. Затова, виждайки, че доктор Сюърд събира теченията на „Уестминстърски вестник“ и на вестник „Пол Мол“, му ги поисках и ги занесох в стаята си. Спомням си колко от полза ми бяха запазените „Дейлиграф“ и „Уитби газет“ в осмислянето на ужасните произшествия в Уитби при пристигането на граф Дракула. Ето защо ще изчета, всички вестници от тази дата насам и може би; ще попадна на още следи.
Никога не ми бе идвало на ум, че къщата, намираща се до приюта, би могла да бъде убежище на графа. Само като си помисля колко насочващо е било поведението на Рънфилд! Харкър каза, че на вечеря ще бъде в състояние да ни поднесе пълен и свързан разказ на произшествията и ме помоли междувременно да хвърля едно око на Рънфилд, тъй като се оказа, че в известен смисъл е бил своеобразен индикатор за шетните на графа. Последното с почти пълна сигурност ще бъде потвърдено, ако проследя всичко по дати.
Заварих Рънфилд седнал в стаята си с добродушна усмивка и така имаше вид на най-кроткия човечец. Настаних се до него и подехме разговор на различни теми, докато неочаквано той изрази желанието си да се върне вкъщи, нещо, което споменаваше за пръв път, откакто пребивава тук. С поверителен тон ми каза, че би искал да бъде изписан колкото се може по-скоро. Сигурен съм, че ако не бях говорил преди това със семейство Харкър и не бях, прочел писмата, сравнявайки с датите на пристъпите му, след кратък период наблюдение щях да удовлетворя неговата молба. А сега съм изпълнен със съмнения. Тези пристъпи са били по някакъв начин свързани с близостта на графа. При това положение каквото означава сегашното му задоволство? Реших да не му задавам въпроси, за да не предизвикам подозрения у него. Наредих на санитаря да го наблюдава зорко и да приготви за всеки случай усмирителна риза.
Оттам се отправих към административното седалище на Картър Патерсън, където, след като направиха справка в деловата книга, се обадиха на канцеларията си в Кинг Крос за по-пълна информация. На носачите и коларите, които се намираха в момента там в очакване на работа, им бе наредено да дойдат, за да говорят с мен, като донесат и всички документи, свързани с отнасянето на сандъците в Карфакс. И те споменаха за необичайната жажда, която бяха отдали на пръстта и прахта. Единият от тях отбеляза:
— Това, шефе, е най-шантавата къща, в която съм влизал. Бас държа, че от сто години никой не е бил в нея. Там има толкова натрупана прах, че човек може да си легне да спи на пода, без да му убива на кокалите. Ами параклиса! Щом влязохме с колегата, си помислихме само за едно: как да излезем по-бързо. За цялото злато на света не бих останал там, след като се стъмни.
— Разбирах човека, защото и аз бях влизал в къщата. Сега съм убеден, че всичките сандъци, които са пристигнали от Варна със злополучния „Деметер“, са били откарани в стария параклис в Карфакс. Трябва да са общо петдесет на брой, като се броят и тези, които са били изнесени от там впоследствие, както разбрах от дневника на доктор Сюърд.
Сега ще се опитам да се срещна с коларите, нападнати от Рънфилд, когато са отнасяли сандъците от Карфакс. Вървейки по тази следа, може би ще узная още неща.
Те не бяха наясно с много неща, затова ги поставих в течение на известното до днешна дата и им дадох по едно копие от дневниците, които съпругът ми и аз бяхме преписали и сложили в ред.
Лорд Годалминг прелисти своя доста обемист екземпляр и попита:
— Вие ли писахте и преписвахте всичко това?
Потвърдих, а той продължи:
— Вие сте хора добри и любезни, а и толкова труд сте хвърлили, че съм готов сляпо да приема вашите виждания и да ви помагам. Освен това зная колко много сте обичали скъпата ми Люси…
Тук сълзите задавиха гласа му и той закри лицето си с длани Мистър Морис с инстинктивна деликатност стисна рамото му и после излезе от стаята. Предполагам, че има нещо в природата на жената, което предразполага мъжа на воля да излива пред нея чувствата и емоциите си, без да се опасява, че това ще бъде в ущърб на мъжествеността му. Така и Лорд Годалминг, едвам бяхме останали сами, седна на дивана и даде простор на плача си. При вида на неговата съкрушеност се настаних до него, нежно взех дланите му между своите и казах:
— Зная какво е била Люси за вас и вие за нея. А ние двете бяхме като сестри. Сега, когато е мъртва, ще ми позволите ли да бъда сестра за вас във вашата мъка? Бих искала в нейна памет да ви бъда опора поне в страданието.
След малко риданието му секна и той стана, като ми се извини. Заразказва ми за ужасното си терзание, в което е бил почти сам, тъй като извън неколцината наши общи приятели, никому, не бивало да се доверява, имайки предвид страховитите и невероятни обстоятелства.
— Ако уважението и благодарността на един мъж представляват за вас нещо, то знайте, че днес си спечелихте моите. И ако някога имате нужда от помощ, вярвайте, че ще я намерите в мое лице. Дано Бог не позволи да се затъмни щастието ви, но ако нещо се случи, обещайте ми, че ще ме известите.
— Обещавам ви — отвърнах му, за да го успокоя.
Докато вървях по коридора, видях мистър Морис, който се бе загледал от един прозорец. Като чу
