стъпките ми, се обърна.
— Как е Арт? — попита. Сетне, забелязвайки, че очите ми са зачервени, продължи: — Виждам, че сте го утешавали. Бедното момче! Нуждае се от това. Никой по-добре от жена не умее да разтуши едно скърбящо сърце.
Виждайки, че и той страда и тъй като и неговите чувства към Люси ми бяха известни, казах тихо:
— Бих искала да мога да утеша всички страдащи. Позволявате ли да бъда ваша приятелка, която ще бъде винаги насреща, когато ви е необходимо?
Той ми хвана ръката и я целуна с благодарност.
Глава осемнадесета
— Доктор Сюърд, мога ли да ви помоля нещо? Имам желание да видя пациента ви Рънфилд. Толкова интересен ми стана от дневника ви!
Съгласих се. Когато влязох в стаята на душевноболния и му съобщих, че една дама желае да го види, той само се ограничи да попита защо. Отговорих му, че тя ми е гостенка и е пожелала да види всички болни в болницата.
— Много добре — каза той. Нека влезе, но преди това искам да поразтребя.
Начинът, по който осъществи това си намерение, бе крайно странен: преди да успея да го възпра, изгълта всички мухи и паяци, които бяха налице в кутиите, като че се опасяваше някой друг да не свърши това вместо него. Когато приключи това си дело, с готовност обяви:
— Нека дамата заповяда.
Седна на ръба на кревата с полунаведена глава, но гледайки зорко. След като тя го поздрави, той запази мълчание, докато погледът му изрази първо удивление, после — съмнение. Накрая наруши тишината, а думите му ме поразиха:
— Вие не сте момичето, за което искаше да се ожени докторът, нали? Не, не може да бъде, защото тя е мъртва.
— О, не! — отвърна с нежна усмивка мисис Харкър. — Вече си имам съпруг. Аз съм мисис Харкър.
— Тогава какво правите тук?
— Съпругът ми и аз дойдохме на гости на доктор Сюърд.
— Ако е така, не оставайте на това място — с тон на предупреждение каза Рънфилд.
— Защо не?
Считайки, че разговорът може да стане неприятен за мисис Харкър, аз се намесих:
— Откъде знаете, че съм желаел да се оженя за някого?
— Що за глупав въпрос! — процеди той пренебрежително.
— Не смятам, че е глупав, мистър Рънфилд — възрази мисис Харкър.
— Вижте, мисис Харкър, — отговори Рънфилд с подчертано вежливи интонации — нашият попечител мистър Сюърд е толкова обичан от цялата ни малка общност тук, че всичко, свързано с него ни интересува.
Продължихме известно време разговора си. Виждайки, че Рънфилд е достатъчно смислен, мисис Харкър го насочи към щекотливата тема, след като ме погледна крадешком. Много се впечатлих, като го чух да говори все по-свързано и изискано.
— Аз съм човек, който поддържа своеобразна вяра; заради това моите приятели се разтревожиха и настояха да бъда затворен тук. Убеждението ми е, че животът е една позитивна и вечна същност и че поглъщайки множество живи същества, независимо на какво ниво по скалата на животворението се намират, човек може да продължи съществуването си до безкрайност. На моменти тази ми убеденост е стигала до пароксизъм. Надявам се, че присъстващият тук доктор ще ми прости това, че веднъж се опитах да го убия, за да усиля виталитета си, като абсорбирам неговата жизнена енергия посредством кръвта му.
Само кимнах с глава, тъй като смайването ми беше такова, че не знаех нито какво да кажа, нито какво да мисля. Трудно ми бе да вярвам, че същият човек пет минути преди това беше ял паяци и мухи. Погледнах часовника си и установявайки, че е наближил часът, в който трябваше да посрещнем Ван Хелсинг на гарата, казах на мисис Харкър, че е време да тръгваме. Тя ме последва веднага, след като любезно се прости с Рънфилд.
— Довиждане, надявам се да ви виждам често и то при по-благоприятни за вас обстоятелства.
— Довиждане, драга. Моля се Богу никога повече да не видя очарователното ви лице. Дано Той ви благослови и ви закриля.
Излишно е да казвам, че и тези му думи ме озадачиха.
Ван Хелсинг пристигна, изпълнен с готовност да остане колкото бъде необходимо. След като го осведомих за всичко станало по време на отсъствието му, той каза:
— Приятелю Джон, досега тази изключителна жена ни оказа ценна помощ, но от тази нощ нататък ще трябва да остане изключена от това опасно дело. Мъже сме и е естествено да поемем всевъзможни рискове за унищожението на чудовището, но една жена не трябва да участва в това. Сега тя ще присъства на нашия съвет, но от утре ще продължим без нея.
Съгласих се напълно с него. Решихме да се съберем всички в девет часа.
— Мисля, че е необходимо да ви кажа няколко думи за вида враг, с който ни предстои да се сблъскаме. Ще ви кажа и нещо конкретно за историята на този именно, с когото си имаме работа; успях да проуча някои неща. Чак след това ще можем да обсъдим начините си на действие и да вземем нужните мерки… Колкото и трудно да е това да бъде възприето от позитивистично настроените умове, вампири има и някои от присъстващите тук са имали убедителни доказателства за това. Ако аз бях знаел по-рано всичко, което зная сега, щях да спася живота на онази, която толкова обичахме. Но тя си отиде и сега трябва да попречим други души да не погинат. Носфератусите, за разлика от пчелите, които, след като ужилят, умират, не ги сполетява същото, а напротив — всеки път стават все по-силни и волята им за злотворство укрепва с времето. Така и вампирът, който блуждае тук, е много по-силен и по-хитър от смъртните, тъй като е развивал тези си качества през различни поколения, а освен това разчита на знанията си в областта на некромантията. Може в известни рамки да се появява когато и където си поиска и под различен облик. Има и власт над природните сили — бурята, снега, гръмотевиците — а също и над някои животни като плъховете, кукумявките, прилепите, лисиците и вълците. Способен е да увеличава или смалява размерите си, а и да бъде невидим. Как тогава да подходим в нашето начинание, целящо унищожението му? Къде да го намерим и как да го премахнем? Приятели, започваме ужасно дело, което може да повлече последствия, способни да накарат и най-смелия да се разтрепери. Ако загубим тази битка, какво ще стане с нас? Тук не се касае просто за живот и смърт, а за опасността да се превърнем в онова, което е той — в полумъртъвци, жадуващи за кръвта и душите на онези, които най-много сме обичали приживе. За нас навеки ще се затворят небесните двери и няма да има кой да ни ги отвори. А сега вие си кажете думата.
Аз и съпругът ми се погледнахме и между нас нямаше нужда от думи.
— Аз и Мина сме готови на всичко — обяви Джонатан.
