— Разчитайте на мен, професоре — каза Куинси Морис.
— С вас съм — извика лорд Годалминг. — Люси трябва да бъде отмъстена.
Доктор Сюърд се ограничи с достатъчно ясен жест.
Тогава Ван Хелсинг стана и сложи златното разпятие върху масата. Всички си стиснахме над него дланите и така клетвата бе положена.
— Добре. — каза Ван Хелсинг — вече сме наясно, доколкото е възможно, срещу какво ще се сражаваме; но искам да знаете, че и ние сме силни. На наша страна е силата на единението, една сила, която вампирът не притежава. Имаме на разположение средствата на науката, а освен това сме способни да действаме не само нощем, а и денем, възможност, от която той е лишен… Сега да видим какви са ограниченията на вампира изобщо и на този в частност. Знаем, че с течение на времето той набира все повече сили, хранейки се с кръвта на живите. Известно ни е също, че по този начин може и да се подмладява. Но и не издържа без това си своеобразно зареждане, тъй като иначе не поглъща храна, нещо, в което нашият приятел Джонатан, живял с него седмици наред, се е уверил. Тялото му не хвърля сянка, не се отразява в огледало и е много силно. Може да се превръща в прилеп, което някои от присъстващите са имали възможността да видят. Способен е да се обгръща в мъгла, но радиусът на тази мъгла е ограничен. Може също да се появи по лунните лъчи, както Джонатан е виждал онези три сестри в замъка на Дракула. Може и да се смалява до минимум, което видяхме — Люси се проплъзна и през един процеп край вратата на гробницата. Така че влизат и излизат навсякъде, независимо дали е заключено. Въпреки всичко, което изредих, той не е напълно свободен в движенията и действията си. Не е все пак в състояние да отиде, където си иска; принуден е да се съобразява с някои природни закони, които са ни неизвестни. Например не му е възможно да влезе за пръв път в определен дом, без да е поканен; ала веднъж влезе ли по този начин, после винаги може да го прави по своя воля. Както е при всички нечисти сили, неговите способности се стопяват с настъпването на деня. Известно ни е, че се изгубват и при близост с чесън, разпятие, някои други свети символи; наличието на диви рози върху ковчега му пречи да излиза от него. Изстрелването на светен куршум в ковчега може да го изпрати напълно в света на мъртвите, а вече знаете, че същият резултат се постига и с рязане на главата и забиване на кол в сърцето. Последното го видяхме със собствените си очи… Следователно, ако намерим мястото — седалище на чудовището, ще имаме възможността да го притиснем в ковчега и да свършим с него. Обаче този вампир е свръх хитър. Поисках сведения за него от приятеля си Арминиус от Будапещенския университет и той ми изпрати данни за личността му, каквато е била приживе. Изглежда, че става въпрос за войводата Дракула, спечелил си слава и име в битките си срещу турците край голямата река, ограничаваща турските земи. Не ще да е бил обикновен човек, като се има предвид, че по онова време, а и през следващите векове за него се е говорело като за най-умния, най-хитрия и най- храбрия от синовете на „земята отвъд горите“. Присъщите му силен ум и желязна воля не са го напуснали до гроба му и така се оказва, че са още сред нас. Както твърди Арминиус. Дракулите били голям и благороден род, макар че по онези времена се говорело, че някои негови представители имали взаимоотношения с Лукавия.
Докато професорът говореше, мистър Морис се бе загледал втренчено в прозореца. Изведнъж стана и тихо излезе от стаята. Последва пауза, след която професорът продължи:
— А сега ще трябва да предначертаем плана си. От разследванията, направени от Джонатан, ни е известно, че от замъка са пристигнали в Уитби петдесет сандъка с пръст, които били откарани в Карфакс, а по-късно няколко от тях — измъкнати оттам. Според мен нашият първи ход се състои в това, да проверим дали останалите сандъци са в изоставената къща или са били взети още от тях. Ако липсват още, ще трябва да локализираме…
Силна детонация извън къщата ни накара да подскочим. Стъклото на прозореца се пръсна, чу се типичното изсвирване на рикоширал куршум, а самият той се заби в срещуположната стена. Много се страхувам, че реагирах като страхливка, защото в този момент нададох вик на уплаха. Лорд Годалминг се втурна към прозореца, но отвън долетя гласът на мистър Морис.
— Извинете ме — извика той. — Съжалявам, че ви стреснах. Прибирам се веднага.
Не повече, от минута по-късно той бе сред нас и ни обясняваше.
— Извърших глупост и отново ви моля да ме извините. Просто докато професорът говореше, забелязах, че един огромен прилеп е кацнал на перваза на прозореца. Тъй като под влияние на текущите събития изпитвам такъв ужас от тези животни, та чак не ги понасям, не се сдържах и излязох да му тегля един куршум, както неизменно правя през последните нощи, всеки път, когато видя някое от тях.
— Успя ли да го раниш? — попита Ван Хелсинг.
— Не зная; по-скоро — не, защото излетя сравнително нормално по посока на гората.
Морис зае отново мястото си и професорът поде:
— Трябва да открием всеки един от тези сандъци и когато бъдем готови, да убием вампира в леговището му. Ще бъде необходимо да стерилизираме пръстта в тях, та да не може да се приютява. Ще се стремим да го намерим и да се нахвърлим върху му през следобедните часове, когато е най-безпомощен. А сега, що се отнася до вас, мисис Мина, тук приключва вашето сътрудничество. Животът ви е прекалено скъп за нас, за да ви подлагаме на подобни рискове.
Лицата на мъжете, включително и това на Джонатан изразиха такова одобрение на думите му, че не ми остана нищо друго, освен да се съглася.
— Тъй като няма никакво време за губене, — продължи Морис — аз съм на мнение да отидем веднага да огледаме къщата на вампира. Времето е скъпо, а бързите действия от наша страна ще ни позволят да спасим много набелязани от него жертви.
И така аз останах сама със стегнато сърце, въпреки че пред тях успях да скрия силната си тревога. Преди да тръгнат, ме посъветваха да си легна и да спя. Като че ли бих могла пред лицето на такива опасности!
Заварихме го много неспокоен, но обноските и начинът му на говорене съвсем не бяха характерни за един маниак. Помоли ме да го изпиша и да му позволя да се върне веднага вкъщи. Обоснова молбата си с аргумента, че напълно е оздравял и се обърна за подкрепа в този смисъл към приятелите ми, като в същото време ми направи забележка, че не съм му ги представил. Тогава му ги представих един по един и за наше удивление той намери думи на възхвала за всеки от тях, като показа, че е запознат с професията и заниманията му.
— Опасявам се, доктор Сюърд. — продължи след това Рънфилд — че вие не си давате ясна сметка колко сериозни са основанията за моето желание. Искам да си тръгна веднага. Още в този миг, ако е възможно.
Прочитайки по лицето ми отказ, се обърна към останалите.
— Не бих се молил така, но го правя не за себе си, а за доброто на други. Не съм свободен да ви обясня мотивите си, но мога да ви уверя, че съм ръководен от възможно най-благородния подтик, възникнал от високо чувство за дълг. Ако можехте да надникнете в сърцето ми, щяхте да одобрите чувствата, които ме движат, и да ме броите между най-добрите си и лоялни приятели.
Ван Хелсинг заговори пръв и бях изненадан, че го прави като към равен нему.
— Не бихте ли ни обяснили искрено каква е всъщност причината да искате да си отидете още тази нощ?
— Доктор Ван Хелсинг, съжалявам много, но не мога да ви кажа нищо. В тези работи не съм господар на езика си, иначе нямаше да се поколебая да говоря. Само ви моля да ми имате доверие. Ако ли пък не, отговорността не ще бъде моя.
Считайки, че е вече време да се прекрати тази сцена, която започваше да прилича на трагикомедия, се отправих към вратата с думите:
