— Трябва — отвърна Ван Хелсинг — Ако са заключили, ще разбием вратата. Това е въпрос на живот или смърт. А сега, приятели, ви моля, ако вратата не се отвори при натиска върху бравата, да ми помогнете да я отворим по радикален начин.
Още недоизказал се, той натисна бравата, но безрезултатно. Веднага всички вкупом се хвърлихме върху вратата и за малко не се изсипахме един връз друг върху пода на спалнята. Истината е, че професорът се просна все пак и преди още да се е надигнал, аз видях нещо, което смрази кръвта във вените ми.
На леглото лежеше Джонатан Харкър с порозовяло лице и дишащ възтежко като в дълбок сън. Облечена в бяла нощница, неговата съпруга бе коленичила до леглото, а до нея с гръб към нас стоеше висок и слаб мъж в черно. Това бе графът. С лявата си ръка той държеше и двете длани на мисис Харкър, а с дясната й натискаше врата, така че лицето й да бъде долепено до торса му. Бялата й нощница бе оцапана с кръв, а и една тънка струйка се стичаше по разголената гръд на графа. В момента, в който нахълтахме в стаята, Дракула обърна лице и прикова в нас пъкления си поглед, за който досега бях само чувал. Червени пламъци горяха в очите му, излъчващи сатанинска страст; широките ноздри на орловия му нос трептяха, а острите зъби, показващи се от окървавената му уста, допълваха вида му на див звяр. С един замах отхвърли жертвата си върху леглото и скочи към нас. Ала тогава професорът вдигна срещу него опаковката с нафора. Графът рязко се спря, така, както бе сторила и Люси пред гробницата, и отстъпи назад. И продължи да отстъпва, тъй като ние тръгнахме напред с разпятия в ръка. Един голям облак, който пресичаше небето, покри луната и внезапно падна мрак. Когато Куинси запали газовия фенер, видяхме само нещо като разсейваща се пара. Ван Хелсинг, Арт и аз се приближихме към мисис Харкър. Изведнъж тя нададе такъв див и отчаян вопъл, че мисля, ще звучи в ушите ми до сетния ми ден. Лицето й бе бледо като на смъртник и това бе подчертано още повече от кръвта, с която бяха покрити устните, страните и брадичката й; кръв капеше и от шията й, а очите й излъчваха безумен ужас. Тя вдигна към лицето си длани, върху чиято белота се открояваха червените следи, оставени от хватката на графа, и изпусна тих и жален стон, изразяващ безкрайно страдание. Ван Хелсинг грижливо я наметна, а Артър, след като я погледна известно време с безизразен поглед, се втурна навън. Ван Хелсинг прошепна в ухото ми:
— Джонатан е в нещо като сънно вцепенение, от онези, които знаем, че вампирът може да причинява. Не можем нищо да направим за нещастната мисис Харкър, докато не дойде на себе си. Междувременно ще събудим него.
И той накваси една кърпа със студена вода и започна да разтрива лицето на Джонатан с нея. Аз отидох до прозореца и погледнах навън. Луната отново осветяваше всичко и видях Куинси Морис, който пробяга през моравата и се скри зад едно голямо дърво. Тъкмо се питах какво ли прави там, когато чух нечие силно възклицание зад гърба си. Обърнах се. Това беше Харкър, който току-що се бе събудил. Рязкото движение, което той направи, върна съпругата му към действителността и тя протегна ръце към него, като да го прегърне. Обаче тутакси ги свали, и свивайки лакти, закри с длани лицето си, като трепереше цялата.
— В името господне, какво означава всичко това? — извика Харкър. — Доктор Сюърд, доктор Ван Хелсинг, кажете ми какво става! Какво се е случило? Каква е тази кръв? Боже мой, боже бой! И нас ли ни сполетя тази участ? — Падна на колене и сплитайки пръстите на ръцете си, продължи: — Милост за нея, Господи! Помогни ни, помогни ни!
После рязко скочи от леглото и започна да се облича. Мъжеството му въпреки всичко го бе задействало.
— Кажете ми всичко! — пак изкрещя той, докато си нахлузваше панталона. — Доктор Ван Хелсинг, направете нещо, за да я спасите! Той не може да е отишъл много далеч. Пазете я, а аз отивам да го търся…
Съпругата му, превъзмогвайки състоянието си на невъобразим ужас и страдание, успя да съобрази, че той ще се изложи на опасност и като забрави за собствената си болка, се вкопчи в него с вика:
— Не, скъпи! Достатъчно изстрадах тази нощ, та сега да мога да понеса и страха, че нещо ще се случи и с теб. Трябва да останеш с мен и с приятелите ни, сред които ще си в сигурност.
Казвайки това, тя го бутна да седне на края на кревата, като продължаваше да го държи отчаяно. Ван Хелсинг и аз положихме усилия да ги успокоим. Със спокойно движение професорът извади златното разпятие и заяви с метални нотки в гласа си:
— Не се страхувайте, скъпа приятелко. Ние сме тук и докато това е в ръцете ни, никаква нечиста сила не е в състояние да се доближи до вас. Сега сте в безопасност. Необходимо е да запазим хладнокръвие, за да можем да се съберем и да обсъдим по-нататъшните си действия.
Мина Харкър потрепери и остана безмълвна с положена на гърдите на съпруга й глава. Когато я вдигна, бялата риза на Джонатан се оказа изцапана с кръв на мястото, където Мина я бе докоснала с устни, както и там, където капки кръв се бяха стекли от раните на шията й. Когато установи това с поглед, младата жена се отдръпна със стон и със сподавен глас между две изхлипвания прошепна:
— Аз съм осквернена! Никога вече не трябва да те целувам или докосвам. Отсега нататък ще бъда най- лошият ти приятел, от когото ти трябва да се пазиш.
— Не говори глупости, Мина — отсече той. — Срамно е да казваш такива неща, а и не съм склонен да ги слушам. Нека Бог ме съди и ме накаже със страдания още по-страшни от сегашните, ако някога позволя нещо да се изправи помежду ни.
И разтвори ръце и я притисна силно към себе си. Долепена о него, Мина похълца още малко, сетне започна да се успокоява. Джонатан се възползва от това обстоятелство и ни помоли за разяснения около последните драматични произшествия.
Докато му разказвах подробно какво се бе случило, той слушаше с непроницаемо изражение. Когато обаче стигнах до описанието на момента, в който графът държи в ръцете си съпругата му, насилвайки я в отвратителна поза да пие кръв от отворен в гърдите разрез, в очите на Джонатан припламна неистова омраза. Но ако и лицето му да бе разкривено от силата на това му чувство, той продължаваше нежно да гали косите на жена си. Тъкмо приключвах разказа си, когато Куинси и лорд Годалминг почукаха на вратата и влязоха. Ван Хелсинг ги попита дали са открили нещо, на което лорд Годалминг отговори:
— Не го видях никъде — нито в коридора, нито в помещенията. Проверих и в кабинета. Бил е там…
Артър млъкна и погледна към безпомощно лежащата Мина, но Ван Хелсинг го подкани:
— Говори, приятелю. Не е моментът да крием помежду си каквото и да било. Говори свободно.
— Бил е в кабинета. И въпреки че не ще да е престоял там повече от броени секунди, хвърлил е в огъня и ръкописите, и фонографните цилиндри. Слава богу, че имаме копия на повечето от тях… След като установих всичко това, се спуснах на долния етаж и отидох направо в стаята на Рънфилд, където го намерих вече мъртъв…
Тук у мен се появи усещането, че Артър крие нещо от нас, но предполагайки, че има основателни причини за това, си замълчах. Професорът се обърна към Морис.
— А вие, Куинси, имате ли нещо да ни кажете?
— Много малко. Помислих си, че ще бъде интересно да проверя накъде ще се насочи графът, напускайки зданието. Това, което видях, бе един прилеп да отлита от прозореца на Рънфилд и да се отдалечава на запад. Очаквах, че ще се отправи към дома Карфакс, но очевидно е решил да се прибере в някое от другите си убежища. Тази нощ вече няма да се появи, тъй като наближава изгрев-слънце. Тепърва ни предстои работа!
Последните думи той произнесе със стиснати зъби. За кратко време възцари мълчание. После Ван Хелсинг нежно положи длан върху главата на мисис Харкър.
— А сега, мило момиче, разкажете ни какво точно се случи.
Младата жена се разтрепери отново и с наведена глава се притисна още по-плътно към съпруга си. Сетне, набирайки кураж, се изправи и начена:
— Взех успокоителното, което вие, доктор Сюърд, ми дадохте. Но дълго време не усетих и най-малко въздействие от него. Напротив, като че ли бях по-будна от всякога и мозъкът ми загъмжа от най-ужасяващи мисли, свързани със смърт, вампири, кръв, болка и страдания от всякакъв род. Решена да заспя все пак, концентрирах волята си в тази насока. Така и не си дадох сметка кога съм заспала. Не зная и кога си е легнал Джонатан. Когато изведнъж отворих очи, го видях да спи до мен. В стаята се кълбеше същата бяла мъгла, която вече бях виждала. Не съм ви говорила за това, но по-късно ще ви покажа дневника си. Почувствах, че ме изпълва същият ужас като при предишния случай и смътно усетих чуждо присъствие. Обърнах се, за да събудя Джонатан — той се оказа странно дълбоко заспал. Разтърсих го, но не успях да го
