През следобеда изпрати да ме повикат. Ако беше от обикновените пациенти, нямаше да се отзова без наличието на основателен повод, но при неговия случай и дадените обстоятелства е излишно да окачествявам като извънреден факта, че се насочих тутакси към стаята му. Пък и без това в момента се бях оказал сам и до известна степен скучаещ. Харкър бе излязъл, отново тръгвайки по следите на сандъците, Артър и Куинси също отсъстваха. Колкото до Ван Хелсинг, той се бе затворил в кабинета си, отдаден на четене и размишления.
Рънфилд бе седнал на стола в средата на стаята, което означаваше, че мозъкът му е в трескава дейност. Едвам влязох и той попита възбудено:
— Какво ще кажете за душите?
Въпросът ме учуди, но в същото време разбрах, че бях имал някакво попадение.
— А бие какво мислите за тях? — отвърнах му с контравъпрос.
— Не искам души! — изрече, след като размисли малко.
Този въпрос явно го бе погълнал и реших да се възползвам от това.
— Но обичате живота и искате живи съществувания?
— О, да! В това отношение всичко е наред. Не трябва да се безпокоите.
— Но как може да се вземе съществувание, без да се вземе и душата му? — Забелязах, че се напрегна и добавих: — Ще дойде ден, когато ще излезете оттук, обкръжен от душите на хиляди мухи, паяци, врабчета и котки, които ще бръмчат наоколо ви. Взели сте живота им и ще трябва да изтърпявате душите им!
По някакъв начин това засегна въображението му, защото запуши с длани ушите си и затвори очи. Тогава казах на висок глас, така че да може да ме чуе и през дланите си:
— Искате ли още захар за подмамване на мухите?
— Не! Мухите са всъщност нещо незначително — отговори той начаса.
— А паяците?
— За какво са паяците? Нито стават за ядене, нито… — и спря като пред нещо запретено за казване.
— Разбирам — изкоментирах. — Насекомите вече не ви интересуват. Искате по-големи животни, в които бихте могли да забиете зъби. Какво ще кажете за един слон за закуска?
— Говорите глупости! — възкликна той.
Решен да го притисна докрай, задълбах в темата:
— Питам се, каква ли е душата на слона…
— Не ми трябва слонска душа, нито каквато и да е друга — изрева Рънфилд.
Така беше настръхнал, че за миг се обезпокоих да не би отново да бъде връхлетян от някой пристъп.
— Извинете ме, докторе. Ако знаехте с какъв проблем съм се сблъскал, щяхте да ме съжалите и да проявите разбираме към мен. Моля ви да не ми слагате усмирителната риза. Искам да мисля, а не мога да го правя пълноценно, когато тялото ми е стегнато.
Беше успял да се овладее, така че когато санитарят и двамина пазачи влязоха, ги отпратих.
— Много ви благодаря, доктор Сюърд. Толкова сте добър към мен.
Счетох, че е време да го оставя сам и излязох. Има някои неща за отбелязване в душевното състояние на този човек: избягва да произнася глагола „пия“, страхува се от мисълта да се натоварва с душата на някое създание, не го тревожи идеята за бъдеща смърт, има пренебрежително отношение към по- незначителните форми на живот, но в същото време не би искал да бъде преследван от душите им…
Логически това води до следното: той е сигурен, че по някакъв начин ще се сдобие с нещо като свръхбитие, но и го гони страхът от възможността да се обремени от нечия душа. Щом като се е замислил над това значи се е устремил към… човешки живот! Боже мили! Графът се е добрал до него и сега срещу нас е възправен кой знае какъв зловещ замисъл.
Ваше благородие.
Както обикновено, за нас е чест да се отзовем на желанията ви. Продавачи на интересуващата ви къща са наследниците на покойния мистър Арчибалд Уентър — Съфийлд. Колкото до купувача, това е един чуждестранен благородник — граф дьо Вил — който я заплати в брой. Не знаем нищо определено за него.
Преди да си легна, хвърлих един последен поглед на злободневния пациент и видях, че спи спокойно.
Тази сутрин нощният дежурен ме уведоми, че малко след полунощ Рънфилд показал известни признаци на неспокойство и като че ли се молел на висок глас. Попитах го, дали това е всичко и виждайки някакво смущение у него, настоях да узная, дали поне за малко не го е надвивал сънят. Отначало човекът отрече, но после си призна, че по едно време бил „позаспал“. Жалко, че рядко можеш да разчиташ на някого с пълна сигурност.
Възнамеряваме между изгрев и залез-слънце да стерилизираме всичката „импортна“ пръст, за да можем по този начин да хванем натясно графа в състояние на немощ и без убежище. Ван Хелсинг отиде в Британския музей с цел да издири някои трудове и трактати от старинната медицина. Старите лечители и лекари са взимали под внимание някои неща, пренебрегнати или направо отхвърлени от приемниците им през следващите столетия; в случая професорът се надяваше да попадне на описания на някои средства против вещици и демони, които биха, могли да ни послужат.
Понякога си мисля, че сме всички умствено болни и че един ден, като се огледаме, ще се окажем стегнати в усмирителни ризи.
В кабинета ми стремглаво нахълта санитарят, за ми съобщи, че на Рънфилд му се е случила някаква злополука. Чул го да вика и когато отишъл да го види, го намерил на пода, легнал по очи и целия облян в
