бяха вече насъбрали множество слуги, пред които, трепереща от радост и нетърпение, стоеше спретната мулатка на средна възраст.
— О, ето я Мами! — извика Ева, втурна се към вратата, хвърли се на шията на бавачката и започна да я целува.
Тази жена не каза на детето, че ще я заболи главата, напротив, тя го прегръщаше и се смееше, и плачеше от радост. Ева преминаваше от едни обятия в други, ръкуваше се и се целуваше с всички.
— Хм — каза мис Офелия, — вашите деца на Юг правят неща, които аз не бих допуснала.
— Какво те учудва? — запита Сен Клер.
— Старая се да бъда добра с всички, да бъда човечна с хората, но да целувам…
— Негри — подхвана Сен Клер, — това не можеш да разбереш, нали?
— Да, това е то! Как може Ева да го прави? Сен Клер се засмя и излезе на верандата, където завари Том, който смутено стъпваше ту на единия, ту на другия си крак. Адолф, небрежно облегнат на балюстрадата, го разглеждаше с лорнет като най-изтънчен денди.
— Ах, ти, глупако! — извика Сен Клер и му дръпна лорнета.
— Така ли се отнасяш с другарите си… А доколкото виждам, Адолф — добави той, като похвана елегантната атлазена жилетка, с която Адолф се перчеше, — тази жилетка е моя.
— Но, господарю, по нея има петна от вино! Нима джентълмен като вас може да носи такова нещо! И аз сметнах, че мога да я взема. Бива я само за беден негър като мене. — И Адолф вирна главата си и грациозно прокара пръсти по напарфюмираната си коса.
— Аха, така значи — каза Сен Клер небрежно. — Нищо!… Сега ще покажа Том на неговата господарка, а ти след това ще го отведеш в кухнята. И да не си посмял да вириш нос пред него. Той струва колкото две контета като тебе.
— Господарят винаги обича да се шегува — засмя се Адолф.
— Много се радвам, че господарят е в такова добро настроение.
— Ела, Том — кимна му Сен Клер.
Том влезе в будоара. Невероятното великолепие от огледала, картини, статуи и завеси го слиса. Той гледаше стреснато и просто не смееше да пристъпи.
— Мари, ето — каза Сен Клер на жена си, — най-после ти купих добър кочияш. Казвам ти, той е черен и спокоен като катафалка и ако желаеш, ще те вози като на погребение. Отвори си очите и го погледни и не казвай вече, че не мисля за тебе, когато пътувам.
Мари отвори очи и без да се повдигне, погледна Том.
— Знам, че ще се напива — каза тя.
— Не, гарантираха ми, че е набожен и трезвен.
— Да се надяваме, че ще бъде така… Но все пак аз много не вярвам.
— Адолф — извика Сен Клер, — заведи Том на долния етаж и не забравяй какво ти казах.
Адолф грациозно поведе Том, който го последва с тежки стъпки.
— Същински хипопотам — каза Мари. — От сутринта лежа с ужасно главоболие, а откакто сте тука, се вдига такъв шум, че аз съм просто полумъртва…
— От мигрена ли страдате? — запита мис Офелия и изведнъж стана от голямото кресло, в което бе потънала. Тя мълчаливо бе разгледала обстановката на будоара и мислено бе изчислила колко струва.
— Да, в това отношение съм същинска мъченица.
— Чай от хвойна много помага при главоболие — каза мис Офелия, — Августа, жената на дякона Ейбрахам Пери, твърди това, а тя е отлична болногледачка.
— Първият хвойнов плод, който узрее около езерото в нашата градина, ще бъде употребен за тази цел — съвършено сериозно каза Сен Клер и позвъни. — Ти сигурно искаш да си починеш след пътя, братовчедке?… Адолф — добави той, — кажи на Мами да дойде.
Спретнатата мулатка, която Ева така възторжено бе разцелувала, влезе в стаята.
— Мами — каза Сен Клер, — оставям тази леди на твоите грижи. Тя е уморена и иска да си почине. Покажи й стаята и се постарай да се чувствува добре.
Мис Офелия излезе с Мами.
Глава XVI
ГОСПОДАРКАТА НА ТОМ И НЕЙНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
— И така, Мари — каза Сен Клер, — настъпват блажени дни за тебе. Нашата делова и практична братовчедка ще снеме от плещите ти всички домакински грижи и ти ще можеш да се освежиш, да се подмладиш и разхубавиш. Церемонията на предаването на ключовете може да се извърши още сега.
Това бе казано на закуска няколко дни след пристигането на мис Офелия.
— Тя несъмнено е добре дошла — каза Мари и уморено отпусна глава на ръката си. — Братовчедката ни сигурно сама ще се убеди, че ние, господарките на Юг, сме истинските робини.
— О, разбира се, тя без съмнение ще открие тази и хиляди други истини покрай нея — потвърди Сен Клер.
— Говорят, че държим роби като че за наше собствено удобство — продължи Мари. — Ако е въпрос за удобство, то би трябвало да ги освободим веднага.
Ева погледна озадачено майка си с големите си умни очи и запита простодушно:
— Тогава защо ги държиш, мамо?
— И аз сама не зная. Сигурно, за да си създавам излишни неприятности. Те ме измъчват ужасно; мисля, че те са главната причина за лошото ми здраве. А такива нетърпими, каквито са нашите негри, мисля, че няма никъде.
— О, не говори така. Мари — каза Сен Клер. — Днес си просто в лошо настроение. Знаеш, че това не е вярно. Ето например Мами! Тя е най-доброто същество на земята. Какво би правила без нея?
— Мами наистина е по-добра от другите — съгласи се Мари.
— Но Мами е егоистка, ужасна егоистка. Всъщност всички негри са такива.
— Да, егоизмът е ужасен недостатък — каза Сен Клер сериозно.
— А Мами? Не е ли егоистично от нейна страна да спи толкова дълбоко нощем? — извика Мари. — Тя много добре знае, че когато имам пристъпи на мигрена, имам нужда от повече внимание и трябва да ме наглежда почти час по час… А тя си спи — не можеш да я събудиш… Тази сутрин съм просто разбита от усилията, които употребих нощес, за да я събудя.
— Но, мамо, нали вече няколко нощи поред тя е все около тебе — каза Ева.
— Ти откъде знаеш това? — рязко запита Мари. — Тя сигурно ти се е оплаквала.
— Не, Мами не се оплакваше. Каза само колко лоши нощи си прекарала напоследък, и то една след друга.
— Защо не вземеш Джейн или Роза за една-две нощи — каза Сен Клер. — Остави Мами да си почине.
— Как можеш да предлагаш това! — възмути се Мари. — Сен Клер, ти наистина не мислиш за жена си! Нервите ми са в такова ужасно състояние, че не бих търпяла до мен да се докоснат други ръце. Ако Мами се грижеше за мене както трябва, тя би спала по-леко, разбира се. Какви предани слуги имат някои хора — въздъхна Мари, — но аз никога не съм имала такова щастие.
Мис Офелия слушаше разговора много внимателно и със строг израз. Свитите й устни показваха, че тя твърдо е решила да не се намесва, преди сама да си е изяснила въпроса.
— Всъщност у Мами има и нещо добро — продължи Мари. — Тя е с мек характер и е почтителна, но е голяма егоистка. Ето на, тя не престава да нервничи и да се безпокои за този свой мъж! Когато се омъжих за Сен Клер и дойдох да живея тука, аз, разбира се, трябваше да я взема със себе си. Баща ми обаче не можеше да се лиши от мъжа й, който е ковач и е необходим за стопанството. Аз още тогава казах на Мами, че е по-добре да се разделят завинаги с мъжа си, защото надали някога ще могат да се съберат заедно. Трябваше още тогава да омъжа Мами за някой друг, бях много отстъпчива и не настоях. И глупаво постъпих. Аз й казах още тогава, че едва ли ще може да види мъжа си един-два пъти през целия си живот, защото климатът в този край, където е имението на баща ми, не е добър за моето здраве и аз не мога да отивам там често. Съветвах я да вземе някой друг, но тя не щя.
Мами в някои отношения е страшен инат, никой не знае това по-добре от мене.
