искаше поне за момент да забрави истината, защото никой мъж досега не я бе гледал с толкова нежност и съпричастие.
Усетил мечтите, които е събудил в сърцето на Рейвън, Ник си позволи също да повярва в илюзията на тяхната любов. Той бе готов да се преструва вечно, съпровождайки тази жена в света на бленуваните сънища, но гневът му към Виктория го държеше здраво привързан за действителността.
Затова Ник си позволи да отговори още един път вместо Рейвън:
— Рейвън всяка сутрин бяга — обясни той, докосвайки нежно с пръсти снежнобялата длан, положена до неговата. Нараняванията вече ги нямаше, но атлазената кожа бе все още малко груба и напомняше за ужасния начин, по който се бяха срещнали. — Освен това се занимава с градинарство. Ето, току-що ви издадох малки тайни, свързани със съвършената й фигура.
— Знам, че някои не биха се съгласили с мене, но тук е или много топло, или много студено — заяви Виктория с нотки на извинение, сякаш крайностите в климата на Чикаго бяха виновни за нейната физическа форма, която не бе лоша, но не можеше да се сравнява с тази на съперничката й. — Освен това колкото повече чета за джогинга, толкова по-малко ми харесва. Какъв беше терминът? „Високо напрежение“?
— Точно така — намеси се Сандра, съпруга на един от „любовниците“ на Рейвън, с която всъщност никога не се бе срещала. Сандра имаше приятен глас с провлачен южняшки акцент, издаващ незаинтересованост към тайните от миналото на сътрапезничката си. — Джогингът наистина може да доведе до доста главоболия, но градинарството е прекрасно средство за спортуване. Наподобява аеробиката. Някой от вас чувал ли е за спортната екипировка на „Идън“?
Петима от осемте присъстващи на масата потвърдиха, че са чували за „Идън“, а двама от тях, включително Рейвън, вдигнаха незнаещо рамене.
— Просто е прекрасно! — възкликна Сандра. — Явно е разработена от градинар и възпроизвежда точно движенията при градинарството, обхващащи буквално всяка мускулна група от тялото. Целта е заякване и тонизиране, без прекалено натрупване на мускули, но има и някои допълнителни приспособления, за почитателите на повече бицепси. Забелязвам, че благодарение на работата си, професионалните градинари имат наистина разкошни тела. Никълас, споменахте, че се занимавате с архитектура на околната среда?
— Да. Но едва ли съм компетентен по великолепието на мъжките тела.
— Но чувал ли сте за спортните уреди на „Идън“?
— Разбира се.
— И?
— Мисля, че предлагат много повече от традиционните средства за заякване. — Ник гледаше към Сандра, но продължаваше да гали леко кадифената длан на Рейвън, която се бе поотпуснала малко. Изпитваше желание да зърне лицето й. Докога щеше да се лута в своя далечен сън? Или нейните интелигентни сини очи щяха изведнъж да придобият сериозност — доказателство, че знае и винаги е знаела кой е той?
Ник срещна погледа й, който не бе нито отнесен, нито груб, а просто блестеше под напора някаква мисъл.
— Имаш ли някаква забележка относно достойнствата на спортното бягане, Рейвън?
— Не — усмихна му се тя. — Но между това и поливането на рози аз лично бих избрала да поливам рози всеки ден.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Ще танцувате ли с мен, Никълас? — запита Виктория веднага след като оркестърът засвири. — Нямаш нищо против, Рейвън, нали? Освен това, в името на доброто старо време, трябва поне веднъж да танцуваш с Блейн, не смяташ ли?
Рейвън забеляза веднага, че Виктория очакваше от Блейн да превърне този танц в някаква форма на наказание. Тя наистина предвиждаше да танцува с Блейн, както и с всички останали. Смяташе да им позволи още веднъж да я докоснат, уверена, че отново ще я пожелаят, а после да им покаже своето презрение.
Но сега вече не искаше да чувства отново ръцете им по кожата си. Сила, а не слабост, диктуваше това внезапно желание. Някога се стремеше отчаяно да бъде приета от тези хора и да бъде включена в техния кръг. Това обаче вече нямаше никакво значение. Чувстваше се далече пред тях — за разлика от някога, когато ги следваше задъхано.
Не, Рейвън категорично не желаеше да бъде докосвана от Блейн Калхън.
Ник прочете и това желание в погледа й.
— Не мисля, че тази вечер искам да споделям своята дама с някого, Виктория — каза той. — И двамата сме толкова заети, че рядко имаме възможност да потанцуваме заедно. За нас това е лукс и затова не искам да губя нито минута от предоставения ми сега шанс.
— Ами ти, Рейвън? — предизвикваше Виктория. — Не си ли съгласна да отстъпиш Николас само за един танц? В крайна сметка беше време, когато всички трябваше да споделяме…
— Да — прекъсна я Рейвън, сигурна какво точно възнамеряваше да каже Виктория: „В крайна сметка някога всички споделяхме приятелите си с тебе“. Беше предупреждение и Рейвън неочаквано осъзна, че независимо дали Виктория ще танцува с Ник или не, щеше да направи всичко възможно той да научи за срамното й минало.
„Няма значение дали Ник ще научи истината за мене — с горчивина си припомни Рейвън. — Той и без това се преструва.“
Преструваше се толкова прекрасно… Ник наистина бе съвършен актьор, но сега му предстоеше най- голямото изпитание. Нещо саморазрушително напираше в Рейвън и тя желаеше Виктория да разкаже всичко на нейния кавалер. Тогава най-после щеше да спре да си въобразява, че той наистина е загрижен за нея, и всичко щеше да си дойде на мястото.
— Хайде, Ник — нежно го помоли тя. — Танцувай с Виктория.
— Сигурно имате голямо самочувствие по отношение на вашата сексуалност, Николас?
Той се усмихна на тази провокиращо поднесена забележка, като продължи да танцува плавно.
— О? Какво точно искате да кажете?
— Защото Рейвън е спала, не — правила е секс буквално с всички мъже в тази зала.
Подхвърлената реплика наистина го притесни, но само заради Рейвън. Той продължи да се усмихва.
— Било е преди цели петнадесет години.
— Да, но…
— Съжалявам, Виктория, но ако имате намерение да поставяте на изпитание моята сексуалност, то по- добре би било да не ме сравнявате с тийнейджъри.
— И вие не се боите от тлеещите въглени на страстта?
Ник се страхуваше по-скоро от черни орхидеи. Страхуваше се за снежнобелите премръзнали пръсти, за прекрасните, но неуверени сапфирени очи и за огромната болка… Но не и от тлееща страст. Страхуваше се най-вече от това, че Виктория се стараеше да причини още болка, като го провокира и се опита да го настрои срещу нея.
Подлостта на тази жена го изпълваше с ярост, но Ник си налагаше да остане спокоен. Явно тя бе решила твърдо да изкара наяве всички „грехове“ и „престъпления“ на Рейвън и той щеше да я изслуша, за да обори безночвеността на всички обвинения.
— Изобщо не се притеснявам от тлеещите въглени на страстта, Виктория. А вие? Предполагам, че Блейн…
— Рейвъй беше повлекана, Николас, нимфоманка. Тя спеше с който й падне. Беше бедна, а момчетата — богати. Това бе най-лесният начин да се добере до парите им.
„Най-лесният“?
Думата отекна в съзнанието му. Той беше сигурен, че на Снежанка изобщо не й е било лесно.
— Опитваше се да забременее, за да върже някого с брак. Слава Богу, че никога не се случи.
— Защо ми разказвате всичко това, Виктория? Мислите, че се опитва да ме върже и мене ли?
— Напълно възможно е.
