беше обичайното безредие, създавано от Тейт. Погледът й срещна потънала в прах празнота, която я заобикаляше отвсякъде. Изненаданото й възклицание отекна от празните стени. Какво бе направил той? Дали не беше разменил отново къщичката си, за да избяга от нея? При мисълта, че няма и най-малка представа къде е, страхът я заля като вълна. Подпря се на вратата с разтуптяно сърце, успокоявайки се, че където и да е отишъл, не може да е много далеч. Знаеше, че някъде има още две-три празни къщички и той очевидно бе използвал деня, за да пренесе нещата си. Ако не беше толкова отчайващо, ако не показваше колко непримирим е по въпросите, които бяха обсъждали предишната вечер, всичко това щеше да й се стори забавно.
Тази нощ Саманта почти не спа, мята се и се въртя в леглото, питайки се защо Тейт бе прибягнал до толкова крайни действия като преместването, и в три и половина стана, понеже не издържаше повече. Помота се още половин час в стаята, изкъпа се, но въпреки това се приготви твърде рано. Трябваше да убие още половин час с чаша кафе в кухнята на Каролайн, преди да отиде на закуска в голямата трапезария. Тази сутрин определено държеше да е там. Ако успееше да го хване дори и само за миг, щеше да го попита защо е сменил жилището си и да му каже, че действа прибързано като дете.
Ала когато се нареди на опашката за бекон с яйца и трета чаша кафе, чу двама от мъжете да си приказват и, ужасена и недоумяваща, се обърна към Джош.
— Какво казаха те?
— Говореха за Тейт.
— Знам. Какво казаха? — Лицето й бе станало мъртвешки бледо. Не беше възможно да е чула добре.
— Казаха, че е много лошо.
— Кое е много лошо? — Отчаяно се опитваше да не изкрещи.
— Че е заминал вчера. — Джош се усмихна любезно и пристъпи напред с опашката.
— Закъде? — Сърцето заблъска толкова силно в ушите й, че трудно би чула отговора му, ала този път той само вдигна рамене. После продължи.
— Изглежда, че никой не е разбрал. Обаче синът му оттатък в „Третата бариера“ сигурно знае.
— Какво искаш да кажеш, по дяволите? — почти изкрещя тя.
— За Бога, Сам, успокой се! Тейт Джордан напусна.
— Кога? — За момент мислеше, че ще припадне.
— Вчера. Затова остана да говори с Бил Кинг. Да ти кажа право, вчера сутринта, когато ме помоли да го заместя, той сподели с мен, че ще замине. Рече, че отдавна искал да го направи, време било да се размърда. — Джош вдигна рамене. — Много жалко. От него щеше да излезе добър наследник на Бил Кинг.
— Значи е напуснал просто така? Без двуседмично предупреждение, без да бъде назначен човек на неговото място? Така ли? — Сълзите вече пареха очите й.
— Да, Сам, тук не е Уолстрийт. Когато някой реши да напусне, напуска и толкоз. Вчера сутринта той си купи камион, качи на него целия си багаж и отпраши.
— Завинаги ли? — Думите едва излязоха през стегнатото й гърло.
— Да. Няма никакъв смисъл да се връща. После никога не е същото. Аз веднъж го направих и сгреших. Ако тук се е чувствал нещастен, постъпил е правилно.
„О, нима? Колко приятно е да го чуеш!“ Тогава Джош я погледна по-внимателно.
— Добре ли си, Сам?
— Да, разбира се. — Ала изглеждаше ужасяващо, така бе посивяла. — Напоследък не спя спокойно.
Трябваше да отпъди сълзите… трябваше… трябваше… Освен това нямаше никаква причина за паника, Бил Кинг положително щеше да знае къде е, пък и тя винаги можеше да попита момчето. Щеше да отиде и лично да се срещне с него. Нямаше да остави този мъж да й се изплъзне между пръстите. Никога. А намереше ли го веднъж, това нямаше да се повтори повече.
— Знаеш ли — Джош все още я гледаше, — и вчера видът ти беше ужасен. Да не би да си хванала грип?
— Да — отвърна тя, стараейки се да изглежда равнодушна към казаното от него за Тейт Джордан. — Възможно е.
— Тогава защо не се върнеш в голямата къща и не се пъхнеш отново под завивките?
Сам понечи да възрази, ала си даде сметка, че няма никакъв смисъл дванайсет часа да язди с групата и до побъркване да си блъска главата къде е отишъл Тейт. Тъй че кимна вяло, поблагодари на Джош за съвета и излезе от трапезарията. Забърза към къщи, влетя през предната врата и застана посред дневната, разтърсвана от неконтролируеми ридания. Отпусна се на колене до един диван и зарови глава в отчаяние. Чувстваше, че няма да преживее тази втора загуба. И докато се гърчеше от болка и плачеше горчиво за станалото, изведнъж почувства, че Каролайн стои до нея, нежно докосва рамото й и гали разрошените й руси коси. След малко Саманта вдигна зачервеното си и подпухнало лице, очите й гледаха диво и търсеха тези на приятелката, за да разберат нещо от тях. Каролайн само кимна, прегърна я и внимателно я сложи да седне на дивана.
Половин час Сам не бе в състояние да отрони й дума. Каролайн мълчаливо я милваше, разтриваше леко гърба й и чакаше. Думите бяха излишни. Мисълта, че Сам бе дошла да се възстанови след една тежка загуба, а сега понасяше втора, дълбоко я наскърбяваше. Възрастната жена чувстваше със сърцето си, че между Сам и Тейт има нещо. Беше направо покрусена, след като предишния ден Бил й каза, че Тейт Джордан е напуснал. Ала бе твърде късно да го спре или да протестира: следобед, когато Бил й съобщи за станалото, Тейт вече беше заминал. Не й оставаше друго, освен да мисли как Сам ще посрещне новината. Но не посмя да й го каже предишната вечер. В края на краищата лошите вести можеха да почакат.
Саманта я погледна без следа от преструвка, лицето й бе на петна, очите — ужасно кървясали и подпухнали.
— Той си отиде. Господи, Каро, отиде си! А аз го обичам… — Нямаше сили да продължи.
Каролайн бавно кимна. Разбираше я твърде добре. Беше опитала да й каже, че тук е по-различно, че е възможно Тейт да държи на някои неща, които на нея не й се струват важни.
— Какво се случи, Сам?
— О, Господи, не знам. Любовта ни започна на Коледа… — Огледа се неспокойно, сетила се внезапно, че някоя от мексиканките може да чисти из къщата, ала наоколо не се виждаше никой. — Отидохме в… — Погледна сконфузено приятелката си. — Открихме вашата хижа и отначало се срещахме там, но не много често. Не сме ви шпионирали…
— Няма нищо, Сам — съвсем тихо отвърна Каролайн.
— Просто ни трябваше място, където да бъдем сами.
— И на нас — каза възрастната жена, едва ли не с тъга.
— А след това той си смени къщата с друг и аз ходех при него всяка нощ… през градината… — Думите й бяха накъсани, лицето — обляно в сълзи. — И после, миналата вечер, Тейт… ние гледахме телевизия и Джон се появи като водещ на специално предаване. В началото просто се майтапехме, той ме попита… дали намирам Джон за красив или нещо такова… Аз споменах, че това е бившият ми съпруг… и Тейт откачи. Не го разбирам. — Преглътна мъчително и продължи: — Той просто побесня, разкрещя се, че не било възможно в един момент да съм омъжена за телевизионна звезда, а в следващия за каубой, че никога нямало да съм щастлива, че съм заслужавала нещо по-добро, че… — Саманта замълча, задавена от риданията. — О, Господи, той е заминал! Какво ще правя? Как ще го намеря? — Отново изпадна в паника, както през цялата сутрин. — Знаеш ли къде е отишъл? — Каролайн тъжно поклати глава. — А Бил?
— Нямам представа. Ще му се обадя още сега в офиса и ще го попитам.
Тя отиде до телефона на бюрото си. Саманта изслуша със свито сърце целия разговор. В края му се разбра, че Бил също не знае абсолютно нищо и съжалява за напускането на Тейт. Беше разчитал, че един ден, когато стане твърде стар, за да ръководи ранчото, той ще го отмени. Ала сега вече това нямаше да се случи. Тейт бе заминал окончателно.
След като Каролайн се върна и седна до нея, Саманта я погледна мрачно.
— Какво каза той?
