— Малко здрав разум, за Бога — Моли пламна от възмущение. — Та тя е дете на седемнайсет години, а той й е бил баща. Тя го защитава, страда сигурно от някаква криворазбрана илюзия, че запазва репутацията му. Но мога да ти кажа едно, това момиче се е борило за живота си и ти го знаеш.
— „Защитава го“. Та тя уби нещастния човек. Каква защита е това? Мисля, че теорията ти наистина е чудесна, докторе, но няма да издържи. Всичко, което знаем, е, че тя е предпочитала грубия секс. Нищо не доказва, че го е правила с баща си, или че той е бил груб с нея. И дори да е така, Бог да ми е на помощ, тя се е чукала с баща си и това не може да е причина да го убие. Това все още не е самоотбрана и ти си наясно. Нищо не доказва, че баща й я е наранил. Тя дори не го казва. Твърдиш го ти.
— Откъде, по дяволите, знаеш какво е правил той? — изкрещя му тя, но той не се развълнува. Не вярваше на нито една нейна дума. — Тя ли ти каза, или ти просто допускаш? Аз търся доказателство, става дума за седемнайсетгодишно момиче, което е съвсем изолирано и разстроено, тя е практически на друга планета.
— Нека споделя с теб една малка тайна, д-р Йорк. Тя не е марсианка. Тя е убийца. Ето това е. А ти искаш да знаеш какво мисля аз за всичките ти проучвания и фантастични теории? Според мен тя вероятно е излязла онази вечер след погребението на майка си и е отишла да се чука, а според баща й това е било кощунство. Затова когато се е прибрала вкъщи той й се скарал, на нея това не й е харесало, разсърдила се е и го е убила. А фактът, че той е мастурбирал в леглото е пълно съвпадение. Не можеш да се захванеш с един човек, който е познат на цялото общество като свестен, и да убедиш, когото и да било, че е изнасилил дъщеря си, а тя го е застреляла при самоотбрана. Всъщност днес разговарях с партньора му и той е почти на същото мнение като мен. Не споделих с него доказателствата, но го попитах какво според него се е случило. Идеята, че Джон Адамс може да е направил нещо лошо на детето си, и то без да съм му казал дума какво мислиш ти, го ужаси. Според него колегата му е обожавал жена си и детето си. Той смята, че Адамс е посветил живота си на тях, че всяка вечер си е бил у дома и е отдал всичките си сили на жена си до деня на трагичната си смърт. Уилс намира детето за малко странно, много недружелюбно и необщително, не е имало кой знае колко приятели. И не е обичала много баща си.
— Така твоята теория, че е излязла с момче, изобщо не върви.
— Не е необходимо да има сериозен приятел, за да излезе и да се махне за половин час, така ли?
— Ти просто не желаеш да видиш истината, нали? — отвърна Моли ядосано. Как е възможно да е толкова заслепен и упорит? Той приемаше стопроцентово репутацията на Адамс и дори не желаеше да се замисли дали зад нея не се крие нещо друго.
— Какво по-точно трябва да видя, Моли? Арестувано е седемнайсетгодишно момиче, което е застреляло и убило баща си. Може би е странна, може би е луда. Може би тя се е страхувала от него, откъде, по дяволите мога да знам? Но е факт, че тя го е застреляла. Тя не е казвала, че той я е изнасилил, не е казвала нищо. Всичко това са твои твърдения.
— Тя е твърде уплашена, твърде много се страхува, че някой ще открие тайната им. — Беше го виждала стотици пъти. Знаеше го.
— Някога минавало ли ти е на ум, че може би тя няма тайна? Може би тя е твоя измислица, защото я съжаляваш и искаш да я измъкнеш, знам ли?
— Не знаеш, ако съдя по думите ти — отбеляза саркастично Моли. — Не аз съм измислила медицинския рапорт, нито снимките на белезите по бедрата и по дупето й.
— Може би е паднала по стълбите. Всичко, което знам, е, че ти единствена говориш за изнасилване, а това не е достатъчно, особено когато се отнася за човек като Джон Адамс. Няма да можеш да го пробуташ.
— А какво ще кажеш за партньора на баща й? Ще я защитава ли?
— Съмнявам се. Попита ме за гаранцията, но тя не се прилага в случай на убийство, освен ако не го сведат до непредумишлено, но се съмнявам. Той ми каза, че така може би е по-добре, защото тя и без това нямало къде да отиде. Няма никакви роднини. А той не иска да поеме отговорност за нея. Ерген е и няма желание да я прибере при себе си. Каза, че не чувства желание да я защитава. Не бил в състояние, препоръча да й намерим обществен защитник. Не мога да го обвинявам. Очевидно е много разстроен, че е загубил партньора си.
— Не можем ли да използваме парите на баща й да й намерим добър адвокат? — Чутото не й хареса, но Грейс беше познала, че Франк Уилс няма да й помогне. Беше права за съжаление. На Моли й се искаше той да помогне на момичето и Грейс да получи първокласен адвокат.
— Той не предложи да й намери — отвърна Стан Дули. — Уилс каза, че Джон Адамс е бил най-добрият му приятел, но очевидно му е дължал доста пари. Продължителното заболяване на жена му изглежда е погълнало голяма част от сумата. Единственото, което е имал, е делът му в адвокатската практика и къщата, но тя е ипотекирана цялата до дръжката на външната врата. Уилс смята, че от недвижимото имущество на Адамс не е останало кой знае какво и сигурно не иска да плати таксите за адвокат от собствения си джоб. Утре сутринта ще се обадя в кантората на обществените защитници.
Моли кимна, отново бе шокирана от факта колко самотна е Грейс. Не беше необичайно за млад човек, обвинен в убийство, но с момиче като нея би трябвало да е по-различно. Произхождаше от добро семейство от средната класа, баща й бе уважаван гражданин, имаха хубав дом и бяха познати в целия град. На младата лекарка й се струваше странно, че Грейс може да се окаже напълно изоставена. И макар да бе необичайно, тя реши да се обади на Франк Уилс същата вечер и затова записа номера му.
— С какво се занимава твоят доктор тези дни? — подразни я Дули, когато тя се приготви да си тръгва, имайки предвид приятеля й.
— Спасява живота на хората. Работи много повече от мен. — Тя се усмихна на Дули, въпреки че изобщо нямаше желание. Понякога я дразнеше много, но иначе беше добродушен и тя го харесваше.
— Много лошо, би ти спестил много неприятности, ако понякога имаше малко свободно време.
— Да, знам — Моли пак се усмихна и го остави, тръгна си преметнала сакото си от туид през рамо. Беше хубаво момиче, но по-важното бе, че бе много добра професионалистка. Дори ченгетата, които тя познаваше, признаваха, че умна, много добър психиатър, независимо от някои нейни крайни теории.
Когато Моли се обади на Франк Уилс от къщи същата вечер, тя бе поразено от неговата коравосърдечност. Що се отнасяло до него, Грейс Адамс заслужавала да бъде обесена за това че е убила баща си.
— Джон беше най-прекрасният човек на света — отбеляза Уилс доста развълнувано, Моли не беше много сигурна защо, но не му повярва. — Попитайте, когото искате. Няма жител на този град, който да не го обича… освен нея… още не мога да повярвам, че го е застреляла. — Уилс сподели, че бил прекарал сутринта в уреждане на възпоменание за него. Целият град несъмнено щял да се стече, освен Грейс. Но този път нямало да има събиране в къщата, Джон вече нямал семейство. Единственото, което имал, били жена му и дъщеря му. Гласът на Уилс заглъхна, след като каза толкова много неща на Моли.
— Според вас, господин Уилс, имало ли е причина тя да го застреля? — попита го Моли вежливо, когато той дойде на себе си. Не искаше да го разстройва повече, но може би той имаше някакво предположение.
— Пари, вероятно. Сигурно си е помислила, че ще й остави всичко, а дори да не е имал завещание тя е единствената му наследница. Онова, което не е преценила, естествено, е, че, след като го е убила, не може да наследи нищо от него. Предполагам, че не го е знаела.
— Останало ли е нещо в наследство? — попита най-невинно Моли, все едно не е чула нищо от детектив Дули. — Предполагам, че делът му в адвокатската практика е доста стойностен. Вие двамата сте толкова уважавани адвокати. — Знаеше, че тези думи ще му доставят удоволствие, и се оказа права, защото Уилс стана по-отзивчив и й каза повече, отколкото би трябвало. — Наследството не е малко. Но той ми беше доста задължен. Винаги ми казваше, че ще остави дела си от практиката на мен, когато умре, но не е предполагал, че ще трябва да се оттегли толкова рано, нещастният.
— Оставил ли е писмено завещание?
— Не знам. Но това беше споразумение помежду ни и от време на време му давах на заем пари, за да покрива разноските си около Елен.
— А къщата?
— Ипотекира я, тя е чудесна — но не достатъчно, за да бъде застрелян заради нея.
— Наистина ли смятате, че момиче на нейната възраст би застреляло баща си заради къщата, господин
