открият.
— Ще се видим по-късно днес или утре — каза й мило Моли. Определено момичето й бе харесало и тя му съчувстваше. Бе преживяла толкова много и постъпката й сигурно бе правилна, но Моли бе убедена, че нещо зловещо я е тласнало към нея.
Възнамеряваше да направи всичко възможно и да открие какво всъщност се е случило.
Остави Грейс в стаята и отиде да разговаря със Стан Дули, офицера, който отговаряше за разследването. Той беше детектив с голям опит, много малко неща можеха да го изненадат, ала тази случка го учуди. Беше се срещал с Джон Адамс много пъти в продължение на дълги години и не можеше да си представи по-чудесен човек. Когато чу, че е бил застрелян от дъщеря си, наистина се изненада.
— Луда ли е, или е наркоманка? — попита детектив Дули, когато Моли се появи при него в осем сутринта. Беше прекарала един час с Грейс и според нея не беше стигнала доникъде. Грейс бе твърдо решена да не се открива пред нея. Но имаше някои неща, които трябваше да разбере, които следствието трябваше да научи независимо дали Грейс иска, или не.
— Нито едното от двете. Тя е уплашена, съсипана, но е съвсем нормална. Дори прекалено. Държа днес да я изпратиш на преглед в болницата. — Важно бе да не са минали много часове.
— За какво? За наркотици?
— Ако искаш и това. Не мисля обаче, че проблемът е в дрогата. Държа на гинекологичен преглед.
— Защо? — Той бе изненадан. — Какво имаш предвид? — Той познаваше д-р Йорк, тя винаги беше много здравомислеща, дори тогава, когато губеше търпение, ако изпитваше съчувствие към някой от пациентите си.
— Имам някои теории. Искам да знам дали се е защитавала. Седемнайсетгодишните момичета обикновено не стрелят по бащите си. Не и в дом като този.
— Това са глупости и ти го знаеш, Йорк — отвърна ядосано Дули. — Миналата година четиринайсетгодишно момиче застреля цялото си семейство, включително баба си и четирите си по-малки сестри. Според теб и това ли е било самоотбрана?
— Това е различно, Стан. Четох рапортите. Джон Адамс е бил гол, а и тя също, а по чаршафите е имало сперма. Не можеш да отречеш, че е възможно да е имало сексуално насилие.
— Мога, щом става дума за този човек. Познавам го. Прям човек, най-свестният мъж, когото съм познавал. Би ти допаднал. — Той я погледна, но тя не му обърна внимание. Обичаше да я дразни. Тя изглеждаше много добре, произхождаше от доста уважавано семейство от Чикаго. Правеше му удоволствие да я подиграва, че обикаля бедните квартали от лицемерно благотворителни подбуди. Ала тя никога не се шегуваше с работата си и той знаеше, че има сериозен приятел, който е лекар. Но какво пречеше да я вземе малко на подбив. Тя имаше чувство за хумор и с нея бе приятно да се работи. Беше умна и Дули я уважаваше заради това. — Нека ти кажа нещо, докторе, този мъж не би чукал детето си. Просто не би го направил. Повярвай ми. Може би е мастурбирал. Кой знае?
— Едва ли го е застреляла заради това — хладно отвърна Моли Йорк.
— Може би й е отказал ключовете за колата. Моите собствени деца полудяват, когато им кажа, че няма да им ги дам. Може би той не е приемал приятеля й. Повярвай ми, не е това, което мислиш. Откажи се от версията за самозащита. Тя го е убила.
— Ще видим, Стан. Ще видим. Направи ми услуга и я заведи до един час в болницата „Мърси Дженерал“. Ще напиша талон.
— Ти си страхотна. Ще я заведем там. Става ли? Доволна ли си?
— Развълнувана. И ти си страхотен — тя му се усмихна.
— Кажи го на шефа — ухили се той. Харесваше я, но не вярваше и дума на версията за самозащитата. Беше се хванала за първата възможна хипотеза. Просто Джон Адамс не беше такъв човек. Никой в Уотсика не би го повярвал, независимо какво си мислеше Моли Йорк или какво щяха да открият в болницата.
След половин час две полицайки дойдоха да вземат Грейс от килията й, сложиха й белезници и я откараха до „Мърси Дженерал“ в малък фургон с решетки на прозорците. Те дори не разговаряха с нея. Бъбреха си за затворниците, които бяха возили предния ден, и за филма, който щяха да гледат вечерта, както и за ваканцията в Колорадо, за която едната от тях пестеше. А Грейс беше доволна, така или иначе нямаше какво да им каже. Чудеше се какво ще правят с нея в болницата. Имаха затворническо отделение, в което я отведоха с асансьор направо от гаража, когато се качиха й махнаха белезниците и я оставиха заедно сама с лекар и санитарка. Те направо заявиха на Грейс, че ако не се държи както трябва, отново ще й сложат белезниците и ще повикат стража да я пази.
— Разбра ли? — Попита я безцеремонно санитарката и Грейс кимна.
Не си дадоха труда да й обясняват нищо. Просто следваха списъка с изследвания, поръчани от д-р Йорк. Първо измериха температурата й, после кръвното налягане, провериха очите, ушите и гърлото й, преслушаха и сърцето й.
Направиха изследване на урината и пълно изследване на кръвта, провериха я за различни заболявания, направиха й тестове за наркотици, после й наредиха да се съблече и да застане гола пред тях, след което внимателно разгледаха белезите й. Цялото й тяло бе осеяно с тях, но само някои предизвикаха интереса им — два на гърдите й, няколко на ръцете и един на дупето, а след това, въпреки всичките й усилия да го скрие, те откриха лош белег от вътрешната страна на бедрото, където баща й я беше сграбчил и ощипал. Той беше високо горе и разкриваше още един, който ги изненада още повече. Фотографираха ги, без да се съобразяват с протестите й, и написаха обширни бележки за тях. Тя вече плачеше и се противопоставяше на всяко тяхно действие.
— Защо правите това? Не бива. Признах, че съм го застреляла, защо трябва да ме снимате? — Направиха няколко скици на чатала й, там се криеха два лоши белега и наранявания, и я предупредиха, че ако не им съдейства, ще я вържат и пак ще направят снимките. Несъмнено беше много унизително, но тя не можеше да им попречи.
После оставиха фотоапарата и лекарят й нареди да се качи на гинекологичния стол. До този момент почти не й беше продумал. Повечето указания ги даваше санитарката, която бе много неприветлива жена. И двамата изобщо не обръщаха внимание на Грейс и оглеждаха различните части от тялото й, сякаш бяха парчета месо, а тя не бе човешко същество.
Лекарят си сложи гумени ръкавици и намаза пръстите си със стерилно желе. Посочи халките за краката и предложи на Грейс хартиена покривка, с която да се закрие. Тя я грабна с благодарност, но не се качи на стола.
— Какво ще правите? — попита тя с ужас в гласа.
— Никога ли сте били на гинекологичен преглед? — Той я погледна изненадан. Тя беше на седемнайсет, хубаво момиче, трудно му бе да повярва, че е девствена. Но дори да беше, той щеше да разбере след минута.
— Не, аз… — Майка й беше й купила противозачатъчни хапчета преди четири години и тя никога не бе ходила на лекар за преглед. Никой не знаеше със сигурност, че тя не е девствена и тя не разбираше какво значение има това сега. Баща й беше мъртъв, тя бе признала, че го е застреляла. Защо я подлагаха на всичко това? Какво право имаха да го правят? Почувства се като животно в кланица и отново се разплака, стискаше хартиената покривка и ги гледаше обезумяла, а санитарката я заплаши, че ще я върже. Нямаше избор и затова се съгласи да изпълни изискванията им. Качи се на стола, краката й трепереха, тя стисна колене, легна назад и пъхна краката си в халките. Ала като се има предвид какво бе преживяла, това не беше най-лошото нещо, което й се бе случвало.
Лекарят направи доста бележки и пъхна пръстите си в нея поне четири или пет пъти, приближи лампата толкова близо до нея, че тя чувстваше топлината й. После пъхна в нея инструмент и отново направи същите неща. Този път той взе намазка и я постави на стъклото, което внимателно положи на табла върху масата. Не сподели с Грейс нищо относно заключенията си.
— Добре — обърна се той безучастно към нея, — можете да се облечете.
— Благодаря ви — отвърна тя дрезгаво. Нямаше представа какво са видели, какво е написал той, лекарят не каза и дума по въпроса дали е девствена, а тя все още беше достатъчно наивна, за да не е напълно сигурно дали той е забелязал разликата.
Пет минути по-късно бе облечена и готова да си тръгне, на връщане до килията в централния участък я придружиха двама мъже, остана сама с жените от килията си малко след вечеря. Две от тях бяха пуснати
