нищо не се случи, Грейс. Не съм некрофил. Не си падам да чукам трупове. А ти си точно това, нали? Ти си умряла. Преструваш се, че си жива, съблазняваш мъжете, но когато се стигне до същественото се просваш и се правиш на умряла, а после бръщолевиш извинения.
— Това не са извинения — отговори тя вече седнала, чувстваше се неловко. Намери джинсите си на пода и ги нахлузи, а после се изправи, все още нестабилна. Чувстваше се ужасно. Обърна се да свали ризата и да облече фланелката си. Дори не губи време да си слага сутиена. Чувстваше се твърде зле, за да се притеснява за него. Все едно хиляди чукчета удряха в главата й, виеше й се свят. — Не мога да си обясня какво стана, това е всичко — отвърна тя в отговор на обвиненията му. Беше прекалено изтощена, за да възразява, но не я напускаше чувството, че се е случило нещо неприятно. Спомни си, че го целуваше, той й говореше нещо, знаеше, че по някаква причина лежаха един до друг, но не се сещаше нищо друго. Крепеше я надеждата, че всичко е кошмар вследствие препиване с вино на празен стомах. В съзнанието й изникваха моменти, в които той я възбуждаше с тялото си. Но не си спомняше да я бе изнасилил. И беше почти сигурна, че не се е случило.
— Дори девствениците в един момент започват да се чукат. Защо си въобразяваш, че ти си нещо специално? — Маркъс още беше бесен. Тя бе обикновена съблазнителка и той вече бе отегчен от това. Имаше много други момичета, които можеха да му принадлежат и той бе твърдо решен да ги притежава всичките. С Грейс Адамс бе дотук.
— Просто съм уплашена, това е всичко. Трудно е да се обясни. — Защо й беше толкова ядосан? И защо тя си спомняше как той се бе надвесил над нея гол?
— Ти не си уплашена — сопна се той, вдигна фотоапарата си, без да направи усилие да се облече. — Ти си психопатка. Когато те докоснах имаше вид на човек, който е готов да убие. Какво става с теб? Да не би да си обратна?
— Не, не съм. — Ала той не бе далеч от истината, че е в състояние да убие някого и тя си даваше сметка затова. Може би ще остане така за цял живот. Може би никога няма да може да се люби нормално с никого. Но тя искаше да разбере повече неща, най-малкото дали се е случило нещо, докато е била в несвяст. Изобщо не беше сигурна какво бе правил той, докато тя бе изгубила съзнание. Не харесваше и смътното чувство, че бе видяла светкавиците да проблясват.
— Кажи ми истината. Какво направи с мен? Люби ли ме? — попита тя с насълзени очи.
— Какво значение има? Казах ти, че не съм направил нищо. Не ми ли вярваш? — След случилото се не можеше да му се довери. Той се бе възползвал от нея, докато тя бе безчувствена. Бе я накарал да се разсъблече, почти гола, но не съвсем, бе свалил също своите дрехи. Когато дойде на себе си, сцената не й се видя благоприлична, но нямаше усещането да е била изнасилена. Иначе щеше да изпита познато чувство. Този спомен я успокои. Може би не бе направил нищо повече от онова, за което тя си спомняше. Много ласки, целувки и опипване. През повечето време й беше приятно, почти бе готова да се люби с него, но той не бе го направил. Може би затова бе толкова бесен. Това бе просто незадоволеност.
— Как мога да ти вярвам след онова, което току-що направи? — попита го тя тихо, опитвайки се да преодолее наново повдигането.
— Какво съм направил? Опитал съм се да те любя? Не е противозаконно, нали? Хората го правят всеки ден… някои дори го желаят… А ти си на двайсет и една, нали? И какво ще сториш? Ще извикаш ченгетата, защото съм те целунал и съм свалил панталоните си?
Все едно тя се чувстваше изнасилена. Беше я снимал, без тя да желае, примами я да се разсъблече повече, отколкото тя бе склонна и се опита да се възползва от нея сексуално, когато бе пияна. Странното бе, че досега никога не бе се напивала от чаша и половина вино. А дори след часове продължаваше да се чувства отвратително.
— Писна ми да си играеш с мен, Грейс. Похабих много време и търпение, съботни следобеди и вечери със спагети. Трябваше да сме в леглото още преди две седмици. Не съм четиринайсетгодишен. Не се занимавам с подобни глупости. Има толкова много други момичета, които са нормални. — Думите, които й говореше, бяха изпълнени със злоба и сега, когато го наблюдаваше в естествената му среда, толкова самодоволен, най-сетне обул панталоните си, тя осъзна, че той не е мъжът, за когото го е смятала. У него имаше стаена много злост и очевидно изобщо не я обичаше. Беше се държал мило с нея само и само, за да получи каквото искаше.
— Съжалявам, че съм пропиляла толкова много от времето ти — отговори тя хладно.
— И аз — отвърна той равнодушно. — Ще изпратя контактните копия в агенцията. Можеш да поръчаш снимките, които ти харесат.
— Не искам да ги виждам. Можеш да ги изгориш, след като ги направиш.
— Повярвай ми, ще го сторя — язвително рече Маркъс. — А, ти, между другото, си права. От теб ще излезе скапан модел.
— Благодаря — отговори тя тъжно и сложи пуловера си.
Само за един миг той се бе превърнал в непознат. Грейс взе чантата си и тръгна към вратата, хвърли му поглед през рамо. Той стоеше до масата и вадеше филма от фотоапарата си, а тя се чудеше как е възможно да е сгрешила така. Ала както си стоеше и го гледаше, стаята се завъртя пред очите й и тя почти припадна. Не можеше да разбере дали се разболява от грип, или просто е разстроена от всичко случило се.
— Съжалявам, Маркъс — унило рече тя.
Той само вдигна рамене и й обърна гръб, държеше се сякаш той е обиденият. Беше се позабавлявал известно време с нея, но бе дошъл моментът да продължи нататък. В живота му имаше колкото щеш хубавици.
Повече не каза и дума, докато тя излезе, а Грейс буквално пълзеше надолу по стълбите от мансардата, едва се задържа на крака, за да хване такси, но успя да даде на шофьора адреса на квартирата си. Когато пристигнаха, шофьорът трябваше да я разтърси, за да я събуди и й каза колко да плати.
— Съжалявам — успя да избоботи тя с надебелял език, отново й се повдигаше. Наистина беше много зле.
— Добре ли сте, госпожице? — Той гледаше угрижено, когато тя му подаде парите с добър бакшиш и я съпроводи с очи, докато се прибра в къщата. Грейс ходеше на зигзаг.
Когато затвори вратата след себе си и влезе вътре, видя на дивана Марджъри, която веднага вдигна поглед. Правеше маникюра си, ала когато зърна Грейс, се ужаси. Беше толкова бледа, че бе станала зеленикава, изглеждаше сякаш ще припадне всеки миг както се беше запътила към стаята си.
— Хей!… Добре ли си? — попита Марджъри, скочи и тръгна към нея, а тя се свлече в ръцете й. Марджъри й помогна да си легне, а Грейс имаше чувството, че умира.
— Струва ми се, че е грип — неясно успя да обясни тя. — Може би съм била отровена.
— Мислех, че си с Маркъс — намръщено рече Марджъри. — Нали днес щяхте да правите снимки — припомни си тя.
Грейс само кимна. Чувстваше се твърде зле, за да й разказва подробности, а и не беше сигурна, че иска. Отново започна да се унася, както в началото на белия фотьойл и по-късно, когато се събуди и намери Маркъс гол до себе си. Може би когато сега отвореше очи и Марджъри щеше да е гола. Тя се изсмя високо, но бе със затворени очи, а Марджъри се втренчи в нея и отиде да вземе фенерче и мокра кърпа. Тя се върна след две минути и сложи на челото на Грейс студена влажна кърпа. Грейс отвори за кратко очи.
— Какво се случи? — попита Марджъри с нетърпящ възражение тон.
— Не съм много сигурна — отговори откровено Грейс със затворени очи, а в следващия миг започна безмълвно да плаче. — Беше ужасно.
— Обзалагам се, че е било така — ядосано рече Марджъри. Можеше и сама да се досети, дори Грейс да не бе в състояние да си спомни всичко. Включи фенерчето и нареди на Грейс да отвори очи.
— Не мога — съсипана отвърна тя. — Много ме боли главата. Умирам.
— Отвори ги, като ти казвам. Искам да видя нещо.
— Нищо ми няма на очите… стомахът ми… главата…
— Хайде, отвори ги… само за секунда.
Грейс се опита са отвори очи, а Марджъри ги освети с фенерчето. Сякаш кинжали се забиха в главата на Грейс, но приятелката й бе успяла да види каквото я интересуваше.
— Къде ходи днес?
— Нали ти казах… с Маркъс… — Пак затвори очи, защото стаята се завъртя пред погледа й.
