Грейс поклати глава с тъжно изражение.
— Не, бях изнасилвана всеки ден в продължение на четири години… от баща ми…
Настъпи продължителна тишина, докато лекарката възприеме чутото.
— Съжалявам — тихо рече тя.
Понякога се бе натъквала на подобни случаи и сърцето й се бе късало от болка, особено, когато ставаше дума за млади момичета като Грейс.
— И как престана? Някой намеси ли се?
„Да, каза си Грейс, аз“. Тя се бе намесила. И се бе спасила. Иначе никой друг не можеше да й помогне.
— Той умря. Това го спря.
Лекарката кимна.
— Някога имала ли си… ъ-ъ… нормално сношение… с мъж оттогава?
В отговор Грейс само поклати глава.
— Мислех, че точно това се е случило днес. Изглежда той ме е желаел твърде много и за да е сигурен, че ще отстъпя, е сложил нещо в питието ми… виждаме се от месец и още нищо не се е случило… аз бях… исках да съм сигурна… бях уплашена… той каза, че аз… каза, че съм била истински уплашена, когато е опитал…
— Сигурна съм, че си била. Дрогирането не е лекът за теб. Ти се нуждаеш от време, от терапия и от точния човек. По всичко личи, че няма да е този — спокойно й обясни гинеколожката.
— И аз преценявам така нещата — Грейс въздъхна, но изпитваше все пак облекчение от новината, че не я е изнасилил. В противен случай старата болка би се събудила.
Лекарката й даде името на един терапевт и Грейс прие, но нямаше намерение да го търси. Не искаше да разговаря повече с никого за миналото си, за баща си, за четирите години, прекарани в Ада, и за двете години в „Дуайт“. Бе разговаряла надълго и нашироко с Моли за всичко. Не искаше да се разкрива отново пред никого. Единственото, от което се нуждаеше, бе онова, което вече имаше. Няколко приятели като Марджъри и съквартирантките й, работата, жените и децата в „Сейнт Мери“, на които да подари сърцето си. Беше й достатъчно, дори и никой друг да не я разбираше.
Благодари на лекарката и си тръгна за вкъщи с Марджъри, за да си отспи от наркотиците. Легна си в осем вечерта и стана чак в два час следобед на следващия ден за изненада на Марджъри.
— Какво ти е дал той? Успокоително за слон?
— Възможно е — усмихна се Грейс.
Чувстваше се по-добре. Преживяното бе ужасно, но й се бяха случвали и по-страшни неща. За щастие тя не униваше. Същия следобед отиде на работа в „Сейнт Мери“, а вечерта се обади на Маркъс. Очакваше да чуе насреща си телефонния секретар, но изпита облекчение, когато той самият вдигна слушалката. Беше доста изненадан, че я чува.
— По-добре ли се чувстваш? — попита я със сарказъм в гласа.
— Това, което направи, беше отвратително — мина тя направо на въпроса. — Наистина ми стана много лошо от онова, което ми даде.
— Съжалявам — бяха само няколко таблетки валиум и малко вълшебен прах, за Бога. Реших, че ти трябва нещо, за да се отпуснеш.
Искаше да го попита доколко се е отпуснала, но вместо това каза:
— Не беше необходимо да го правиш.
— И аз стигнах до същия извод. Напразни усилия. Благодаря ти много, че ме води за носа през последните пет седмици. Наистина ми беше много приятно.
— Не съм те водила за носа. — В гласа й се усещаше обида. — За мен е трудно. Не е лесно да го обясня, но…
— Не си прави труд, Грейс. Всичко разбирам. Не знам каква е твоята история, но очевидно момчетата нямат място в нея или поне момчетата като мен. Разбирам те.
— Не, нищо не разбираш — отвърна тя гневно. Как би могъл да знае?
— Е, може и така да е. Никой няма нужда от това. Имах чувството, че ще ми откъснеш главата, когато те докоснах. — Тя изобщо не си спомняше това, но бе напълно възможно. Очевидно бе изпаднала в паника. — Имаш нужда от добър психоаналитик, не от гадже.
— Благодаря за съвета. А другото, от което имам нужда, са негативите от снимките, които ми направи. Искам ги в понеделник.
— Сериозно? И кой казва, че съм те снимал?
— Хайде да не се лъжем — спокойно рече тя. — Ти ми направи доста снимки докато бях на себе си, а чувах щракането на фотоапарата и усещах светкавиците и когато бях замаяна. Искам си негативите, Маркъс.
— Трябва да видя дали ще ги намеря — хладно отвърна той. — Имам ужасно много боклуци наоколо.
— Слушай, мога да се обадя на полицията и да кажа, че си ме изнасилил.
— Глупости. Струва ми се, че никой не е влизал в тази твоя бетонна кутия от години, ако изобщо се е случвало някога, затова ще ти е много трудно да докажеш версията си. Не съм направил нищо, освен че те целунах няколко пъти и свалих дрехите си. Страхотно, госпожице Непорочност. Не можеш да ме вкараш в пандиза само защото съм се съблякъл в собствения си апартамент. А ти дори нито миг не си била без пликчета. — Тя не знаеше защо, но му повярва и изпита облекчение при думите му.
— А снимките?
— Какво за тях? Купчина снимки, на които си облечена в мъжка риза и си със затворени очи. Много важно. Та ти не беше гола, за Бога. Дори не разтвори нито веднъж ризата. А през повечето време хъркаше.
— Имам астма — отвърна тя напрегнато. — И не давам пет пари колко целомъдрени са снимките. Искам ги. И без това не можеш да направиш нищо, без да ти дам разрешение за публикуване, затова не ти трябват. — Беше благодарна на Марджъри за съвета, който й даваше възможност да го атакува.
— Какво те кара да си мислиш, че не си ми дала разрешение? — подразни я той и сърцето й слезе в петите. — Освен това може би искам да ги запазя за албума си.
— Нямаш право върху тях. Да не би да ми казваш, че съм подписала разрешението за публикуване, докато съм била дрогирана? — Тя започваше да се паникьосва.
— Нищо не ти казвам. А заради номерата ти, които трябваше да изтърпя, имам правото на всичко, което искам. Ти не си нищо друго, освен една кокетка, ти, малка кучко. И не протягай ръце към шибаните снимки, не съм ти длъжен с нищо. Изчезвай, ясно ли ти е? — За вечерта вече си беше уговорил среща с едно от другите момичета от агенцията, а Грейс чу всичко за това в понеделник сутрин.
Черил я попита как са минали снимките с Маркъс в събота, а Грейс й отвърна твърде неясно, нещо в смисъл, че се е разболяла от грип и не е могла да се фотографира.
На рождения й ден няколко седмици по-късно, когато навърши двайсет и две години, Боб Суонсън я покани на обяд, за да го отпразнуват. Черил бе заминала за Ню Йорк по работа и Боб я заведе в „Никс Фишмаркет“. Сипа й чаша шампанско и се обърна към нея с усмивка и преценяващ поглед. Грейс винаги го бе привличала и той бе съгласен с жена си, че Господ я е изпратил при тях.
— Между другото, онзи ден се видях с Маркъс Андерс. — Тя се опита да изглежда безразлична и отпи от шампанското си. Беше „Дом Периньон“, първият алкохол, до който се докосваше, след като Маркъс я бе дрогирал. А дори сега превъзходното френско шампанско я караше да чувства известна слабост.
Боб понижи глас и я погледна, сложи ръката си върху нейната и я стисна.
— Той ми показа някои великолепни твои снимки, Грейс. Ти си се крила от нас… мисля, че наистина имаш бъдеще. Това са най-възбуждащите снимки, които съм виждал от години… не са много моделите, които могат да бъдат така възбуждащи. Ще караш мъжете да се задъхват от желание. — Тя усети, че й се повдига, когато го погледна, и се опита да се престори, че не разбира какво има предвид той. Ала беше безполезно. Това копеле Маркъс изглежда наистина му ги беше показал. Той не й изпрати нито снимките, нито негативите и не отговаряше на обажданията й. Не пожела да й даде категоричен отговор дали наистина докато бе замаяна не е подписала разрешението за публикуване, но тя бе сигурна, че не е. Не
