разхубавяваше и Черил смяташе, че Маркъс е човекът, който може да разтопи леда и да я накара да се фотографира. Ала Грейс прие със смях думите им и поклати глава, както винаги, когато станеше дума за това. Изобщо не проявяваше интерес към работата на модел.
Този следобед Маркъс разговаря с повечето модели на партито и изглежда се сприятели с всички, а вечерта Марджъри многозначително я информира, че си е определил срещи с две от тях и според нея Грейс трябвало да го знае.
— Той не е женен за мен — отвърна тя, защитавайки го както винаги. В края на краищата те нямаха сексуални отношения. Той й бе предложил, но тя му отговори, че още не е готова за такъв ангажимент. Но в интерес на истината бе на път да отстъпи. Трябваше й само още малко време с него, макар вече да му вярваше. Мислеше си, че може би се влюбва в него. Неизвестно защо информацията на Марджъри за другите момичета я тласкаше точно натам. Ала когато го видя на следващия ден, тя не дръзна да го попита, а той отново започна да я моли да я снима.
— Хайде, Грейс… нищо лошо няма да стане… само заради нас… заради мен… толкова си красива… нека ти направя няколко снимки. Няма да ги покажа на никого, ако не ги харесаш. Обещавам. Черил е права. Ще бъдеш приказна като модел.
— Но аз не искам да съм модел — отвърна тя и бе съвсем искрена.
— Защо не, за Бога? Имаш всички необходими качества. Ръст, красота, стил, стройна си, млада си… повечето момичета дават мило и драго да притежават твоите данни и да имат такива възможността. Грейс, бъди разумна… или поне просто опитай. Какво по-лесно от това аз да те снимам? Освен това искам да имам твои фотографии. Виждаме се непрекъснато от един месец и ми липсваш, когато не си край мен. — Той я закачаше, свря лице до шията й и за своя собствена изненада до края на следобеда тя отстъпи — само заради него. Накара го да обещае, че няма да показва снимките на никого. Определиха си среща следващата събота и той я предупреди да не й минава на ум да се отказва.
— Не знам защо си толкова срамежлива. — Смееше се той, докато си приготвяха спагети в неговата мансарда.
Същата вечер стигнаха по-близо от когато и да било до леглото, но накрая тя пак му каза, че се нуждае от още време. Беше в цикъл и не желаеше отношенията им да започнат така. Освен това искаше да спечели още малко време, с една седмица нищо нямаше да се промени. Като се имаше предвид отношението й към него, можеше само да стане по-добре.
През цялата седмица се притесняваше за фотосеанса, не й харесваше да е център на вниманието, или да бъде обект на сексуален интерес. Не й беше приятно онова, което символизираше професията. Харесваше й да работи с моделите от агенцията, но никога не бе искала да бъде една от тях. Правеше го наистина единствено заради Маркъс и за забавление. Той се шегуваше с всичко, както и тя с него. Следващата събота Грейс отиде точно в десет часа в студиото, както обеща. Предишната нощ бе дежурила в „Сейнт Мери“, бе работила до късно и се чувстваше уморена.
Когато пристигна, той й направи кафе, вече бе подредил всичко. Беше приготвил бял кожен фотьойл, който отчасти бе покрит с кожа от бяла лисица и поиска от нея да се разположи удобно на него както е по джинси и бяла тениска. Накара я да пусне косата си и тя се разпиля по раменете й, а после поиска да смени тениската с негова бяла колосана риза и малко по малко я убеди да я разкопчее, но снимките, които правеше, бяха на целомъдрени и скромни пози. Тя се изненада колко забавно беше. Фотографира я в хиляди пози на фона на страхотна музика, всяка снимка беше като милувка, а той танцуваше край нея.
Дойде обед, а те още снимаха и той й донесе чаша вино като й обеща да я нахрани с домашно приготвени спагети, щом се почувства уморена.
— Знаеш пътя към сърцето на момичето — засмя се тя, а той се спря на сантиметри от нея и надникна тъжно зад апарата.
— Бих искал да е така… доста усърдно работих за това — призна Маркъс.
Тя се изчерви и придоби много скромен вид, той продължи да я снима силно развълнуван. Черил щеше да хареса свършената работа.
— Приближавам ли се към теб, Грейс?… Към сърцето ти, искам да кажа — прошепна той чувствено, а тя усети как я залива гореща вълна. Виното я караше да се чувства замаяна и тя си спомни, че дори не си е направила труда да закуси. Беше глупаво да пие вино на празен стомах, а той й бе сипал втора чаша, която тя бе вече преполовила. Нямаше навика да пие вино през деня и бе изненадана колко е силно това. Той я помоли срамежливо да събуе джинсите си, убеждавайки я, че ризата е достатъчно дълга, за да я покрие изцяло. Всъщност тя стигаше до средата на бедрата й, но тя отказа да свали джинсите си. Накрая, когато той й обеща отново, че дори няма да покаже на Черил снимките, тя изу панталоните си и се излегна върху кожата с голи крака, покрита само от ризата, разкопчана до талията, но без да разкрива нищо. Гърдите й бяха покрити. Тя почувства, че заспива, както си лежеше на стола и когато се събуди, той я целуваше и тя усети ръцете му да я галят навсякъде. Усещаше устните и дланите му, чуваше прищракването на апарата, виждаше светкавиците, но не можеше да каже какво става, всичко край нея се въртеше, а тя ту се унасяше, ту се будеше. Повдигаше й се, не можеше да помръдне, нито да спре или да стане, да отвори очи, а той продължаваше да я целува. После почувства как я опипва и за миг й се стори, че изпитва познатото чувство на ужас, но когато отвори очите си, разбра, че е сънувала. Маркъс стоеше прав, гледаше я и й се усмихваше. Устата й бе пресъхнала и силно й се повдигаше.
— Какво става? — Тя се почувства уплашена и изтощена, после видя пред очите си звездички, Маркъс стоеше и се смееше.
— Мисля, че виното ти дойде много.
— Съжалявам. — Тя бе съкрушена, а той коленичи до нея и я целуна толкова силно, че отново й се зави свят. Но това й хареса. Чувството бе опияняващо и шеметно, искаше всичко да спре, но не беше в състояние да се съпротивлява.
— Аз изобщо не съжалявам — прошепна той, положил глава между гърдите й. — Страхотна си, когато си пила. — Тя се отпусна назад и затвори очи, а езикът му пълзеше възбуждащо по корема й към бельото, а после си проби път под него и продължаваше все по-надолу и по-надолу, в този миг тя разтвори широко очи и скочи като ужилена. Не можеше. — Хайде, мила… моля те… — Колко още щеше да го кара да чака? — Моля те, Грейс… желая те…
— Не мога — прошепна дрезгаво тя, желаеше го, но бе твърде уплашена, за да му се отдаде. Цялото й съзнание бе изпълнено със спомена за нощта, когато баща й умря, стаята се завъртя пред очите й и тя отново усети да й се повдига. Виното бе свършило работата си и изведнъж тя почувства, че ще повърне, а се страхуваше да си признае. Маркъс отново я докосваше и достигаше места, които не бе докосвал никой, освен баща й. — Не мога… — повтори тя. Ала не беше в състояние да събере сила да го спре.
— О, за Бога, защо не? — За пръв път откакто я познаваше, Маркъс изгуби самообладание, но тя почувства, че отново отмалява от виното и без да има признаци, внезапно припадна и изгуби свяст. Когато дойде на себе си, той лежеше до нея на големия бял кожен фотьойл, завит с бялата кожа и чисто гол. Тя все още беше с ризата му и с бельо, а той й се усмихваше. Изведнъж я завладя ужас. Не си спомняше нищо, освен че припадна. Не знаеше колко дълго не е била на себе си, нито какво са правили, но очевидно нещо се бе случило.
— Маркъс, какво стана? — попита го тя с уплаха в гласа, още повече й се повдигаше, придърпа ризата, за да се покрие по-добре.
— Едва ли би искала да разбереш. — Той изглежда се забавляваше, смееше се насреща й. Тя бе напълно безчувствена. — Страхотна бе, скъпа. Незабравима. — Сега тонът му бе хладен, безмилостен и гневен.
— Как можа да го кажеш. — Тя се разплака. — Как можа да постъпиш с мен така, когато бях припаднала? — Отново й се повдигна, гърдите й се стягаха от астмата, но тя се чувстваше твърде зле, за да потърси инхалатора си. Не можеше дори да седне и да се огледа наоколо.
— Откъде знаеш какво съм направил? — попита той злобно, крачеше из стаята, изложил на погледа й превъзходното си тяло. — Може би винаги работя така. Много по-спокойно е. — После се обърна с лице към нея, тя можеше да го види целия и затова извърна глава, опитвайки се да не го гледа. Не си бе представяла по този начин първата им близост, не можеше да разбере дали е наранена или разгневена. Изглежда такава бе съдбата й. Изнасилване. Това е искал. — Всъщност — продължи той, приближавайки бавно към нея —
