беше нейният дар за тях и правеше живота й съдържателен. Знаеше, че нейната болка ще послужи за доброто на някой друг и ще му попречи да измине онези пътища на агонията, по които бе минала тя. — Не знам, струва ми се, че имам талант за това. Мисля си дали пак да не започна да уча и да завърша психология, но като че ли нямам време, с моята работа и другите ми ангажименти… може би някой ден.
— Не ти трябва да учиш психология — ухили се той и тя почувства към него нещо непознато за нея досега. Това я уплаши. Той бе много привлекателен. — Трябва ти мъж — заключи Маркъс.
— Откъде си толкова сигурен? — тя му се усмихна.
Приличаше на голямо красиво дете, когато се протегна и взе ръката й в своята.
— Защото си ужасно самотна въпреки всичко, което говориш, и въпреки че се перчиш колко страхотен е животът ти. Предполагам, че всъщност никога не си имала истински мъж — той присви очи и я погледна преценяващо и Грейс се разсмя. — Обзалагам се, че си девствена. — Тя не отговори нищо и леко отдръпна ръката си. — Прав съм, нали, Грейс? — Той не знаеше толкова много неща и тя сви рамене неангажиращо. — Прав съм — продължи Маркъс уверено, абсолютно сигурен какво точно й трябва. Той усещаше, че ако тя попадне на подходящия мъж, от нея ще излезе изключителна жена.
— Стандартните решения не са отговор за всеки, Маркъс — възрази тя, звучеше като много по-зряла от двайсет и една годишна. — Някои хора са малко по-различни. — Ала Маркъс мислеше, че я познава и че тя просто е уплашена, срамежлива и много млада и вероятно произхождаше от пуританско семейство.
— Разкажи ми за семейството си. Какви са родителите ти?
— Мъртви са — отвърна тя хладно. — Починаха, когато бях в гимназията. — Това до известна степен обясняваше някои неща — преживяла бе голяма загуба и бе самотна от няколко години. Той предположи, че дистанцираността й до известна степен се дължи на това.
— Имаш ли братя или сестри?
— Не. Сама съм. Всъщност нямам никакви роднини.
Нищо чудно, че изглеждаше толкова зряла, очевидно се справяше сама от години, предположи той. Въображението му вече бе обрисувало портрета й.
— Изненадан съм, че не си се втурнала да се ожениш за гаджето си от гимназията — отбеляза той и в гласа му прозираше уважение. — Повечето хора биха постъпили така, ако се озоват съвсем сами на твоята възраст. — Тя бе силно момиче, всъщност изобщо не беше момиче, а жена. И това му харесваше.
— Нямах гадже от гимназията, за което да се омъжа — прозаично отговори тя.
— И какво правеше? Живееше с приятели?
— Може и така да се каже. Живеех с много хора.
В затвора… тя се замисли какво ли би казал той, ако му признае истината. Дори не искаше да си представи реакцията му. Със сигурност щеше да бъде ужасен, ако му каже, че е убила баща си. Неизвестно защо от иронията на ситуацията я напуши смях. Той изобщо нямаше представа коя е тя, нито каква е. Никой не знаеше. Хората, които я познаваха, бяха минало — Моли, Дейвид, Люана и Сали. Тя престана да им изпраща картички, с Дейвид изобщо не беше се чувала. Нямаше смисъл да му пише повече. Животът й вече й принадлежеше. Единственото, което можеше да направи за хората, от които се интересуваше, и за всички други, бе работата й в „Сейнт Мери“. Така тя се отплащаше на онези, които бяха добри с нея през годините. Те бяха малко, но в тяхна памет тя искаше да помогне на други.
— Сигурно ти е трудно по празниците — отбеляза той със съчувствие. — На Коледа например.
— Вече не — усмихна се тя. Не и след „Дуайт“. Коледа никога вече не би могла да бъде толкова лоша, независимо къде щеше да бъде. — Свиква се.
— Ти си смело момиче, Грейс. — Много по-смела, отколкото той предполагаше. Много, много по- смела.
След вечерята отидоха да пийнат по нещо на едно място, което той бе открил и където имаше стар джубокс и музика от петдесетте години. В неделя излязоха да карат велосипеди край езерото. Беше топъл юнски следобед, всичко наоколо бе цъфнало. И въпреки всички предупреждения, които сама си отправяше, на нея й беше приятно да е с него. Той беше много търпелив към нея и не прибързваше с нищо. Изглежда разбираше, че й трябва време и много топла любеща грижа, преди да стане по-решителна. Ала Маркъс прекарваше с удоволствие времето си с нея и не си позволяваше нищо повече от целувка. Той бе първият мъж, който я бе целувал, като се изключи баща й. Отначало дори това я плашеше, но трябваше да си признае, че й хареса.
Както обикновено Марджъри я засипа с водопад от предупреждения, когато Грейс се прибра вкъщи, след като бе прекарала с него съботния следобед едва три седмици след пристигането му в града. Излязоха да купят необходимото оборудване за студиото му втора ръка. Агенцията вече бе започнала да възлага работа на Маркъс, а семейство Суонсън бяха много доволни. Той притежаваше голям талант.
— Използвайте го докато можете — казваше им Черил с усмивка — той няма да се задържи дълго при нас. Мога да се обзаложа, че до една година ще е в Ню Йорк или Париж. Твърде добър е, за да остане тук.
Но Марджъри можеше да каже други неща за него. Имал рояк приятелки из целия свят, всичките били модели. Нейна близка от Детройт й бе разказала доста компрометиращи истории за Маркъс.
— Каза ми, че преди няколко години изнасилил някакво момиче, Грейс. Внимавай. Не му вярвам.
— Това са глупости. Той ми разказа всичко. Била е на шестнайсет години, а е изглеждала на двайсет и една. Според Маркъс всъщност тя го е изнасилила. — Маркъс й каза, че на практика тя е разкъсала дрехите му. Било преди четири години, той бил наивен и глупав. Изглеждаше й искрено притеснен, докато й разказваше.
— Била е на тринайсет и баща й се опитал да го тикне в затвора — непреклонно продължаваше да я убеждава Марджъри. Тя не харесваше такива истории. Чуваха се много неща за сексуален тормоз над млади модели. — Предполага се, че той е платил, за да се измъкне. Имаше още една подобна история, май тя е била с шестнайсетгодишната, за която ти знаеш. А Елоиз твърди, че той работи и за порнографски издания, за да плаща наема си. Май не ми прилича на добро момче.
— Това са глупости — възрази Грейс, защитавайки го яростно. Той не беше такъв човек. Тя имаше чувство към хората. Ако от опита си и работата в агенцията бе научила нещо, това беше да усеща другите. — Момичетата винаги говорят така, когато ревнуват. Вероятно си е падала по него, а той я е отблъснал и тя се е вбесила — сухо отбеляза Грейс, подразнена, че Марджъри е толкова несправедлива към него. Той не заслужаваше подобно отношение. Понякога приятелката й бе твърде сурова съдница и толкова напрегната. Наистина им бе като майка. Ала Грейс повече не се нуждаеше от майчини грижи.
— Елоиз не е такава — възрази Марджъри, защитавайки познатата си от Детройт. — А ти по-добре се пази. Не си толкова умна, за колкото се мислиш. Не си излизала с достатъчно много момчета, за да разпознаваш лошите.
— Не се чуваш какво говориш. — За пръв път Грейс бе силно ядосана на Марджъри, очите й горяха от яд. — Той е наистина много прилично момче, никога не си е позволявал нещо повече от целувка.
— Страхотно. Радвам се за теб. Само те предупреждавам, че има лоша репутация. Вслушай се, Грейс. Не бъди глупава.
— Благодаря ти за предупреждението — каза Грейс с тон, издаващ раздразнение. А пет минути по- късно се прибра в стаята си и затръшна вратата след себе си.
Как можеше да се говорят такива лоши неща за бедния Маркъс. В техния бизнес обаче понякога ставаше така. Хората, които не успяваха да получат работа, обвиняваха фотографите и то точно онези, които искаха да пожънат успех и не говореха клевети за моделите — например, че са наркоманки или че им се натискат. Моделите винаги твърдяха, че са били изнасилени. В този бизнес имаше много такива истории и Грейс го знаеше. Но и на Марджъри някои неща й бяха известни. Грейс обаче не беше толкова глупава, че да дава ухо на тези слухове. А слуховете за порноснимките наистина бяха пълна глупост. Маркъс й беше казал, че дори е работил като сервитьор, за да плаща наема на студиото си в Детройт. Никога не бе отварял дума за порноснимки, но колкото и неприятно да бе това, Грейс усещаше по инстинкт, че би могъл и да го направи. Той бе много открит, откровен човек и поради това, че бе честен, би могъл да признае грешките и миналите си грехове пред нея. През последните години тя не бе вярвала толкова много на никой друг, както на Маркъс.
На четвърти юли отидоха заедно на парти у семейство Суонсън в Барингтън Хилс, където Черил открито го помоли да убеди Грейс да му позволи да й направи няколко снимки. С всеки изминал ден тя все повече се
