Тя се усмихна, разбираше, че Пол иска да й помогне, но душевното й възстановяване беше въпрос единствено на време. Знаеше, че само тя може да си помогне.
— Нямам семейство. Но не е толкова лошо, колкото ти изглежда. Имам приятели и страхотна работа. И всички прекрасни хора в „Сейнт Мери“.
— Готов съм да ти помогна, ако кажеш. — Ала терапията, която си представяше той, я плашеше още повече. Макар да знаеше, че ако поиска може да се среща с него като с лекар. Но истината бе, че той искаше да му стане интимна приятелка. А Грейс си даваше сметка, че не е готова и може би никога няма да бъде.
— Ще ти се обадя, ако имам нужда от помощ. — Тя му се усмихна и двамата си поръчаха кафе. Прекараха един чудесен следобед, разходиха се край езерото и разговаряха за много неща. Ала той вече разбираше, че повече няма смисъл да я ухажва. Бе твърде опасно за нея. Само фактът, че усещаше чувствата му, я накара веднага да се отдръпне и да го държи на разстояние.
— Грейс — заговори той, когато стигнаха пред квартирата й. — Никога не съм искал да те обидя. Искам само да съм до теб, ако се нуждаеш от приятел. — После се усмихна като малко момче и стана почти хубав. — Нямам предвид нищо повече от това, но дори за него няма да те насилвам. — Тя бе толкова млада. Поведението й отчасти се дължеше на липсата на житейски опит. Той не би си позволил да я притиска, ако тя не е готова.
— Благодаря. Прекарах чудесно. — Наистина бе така, двамата обядваха заедно още няколко пъти. Той нямаше намерение съвсем да се предаде, на нея й беше приятно в неговата компания, но това никога нямаше да бъде нещо повече от топло приятелство. В известен смисъл той бе заел мястото на Дейвид в живота й, а може би и това на Моли.
До пролетта животът й течеше спокойно между ангажиментите й в работата, със съквартирантките й и в „Сейнт Мери“. После Луис Маркес отново започна да й създава неприятности. Тя не го знаеше, но той току-що се беше разделил с приятелката си и пак взе да я тормози. Започна да навестява Грейс в квартирата й. Другите се шегуваха с нея заради него. Той никога не обясняваше кой е, Грейс също мълчеше, всъщност каза им, че е приятел на баща й. Ала когато я посещаваше, той задаваше твърде много въпроси на всички момичета. Взимат ли наркотици? Харесва ли им да са модели? Срещат ли се с много момчета? Дори веднъж покани Бригите на среща, а Грейс му вдигна скандал, когато отиде на задължителното посещение в канцеларията му.
— Нямаш право да ми причиняваш това. Нямаш право да идваш и да тормозиш приятелките ми.
— Мога да тормозя, когото си поискам. Освен това тя ми въртя белтъци половин час. Знам какво искат момичета като нея. Не се заблуждавай, скъпа. Тя не е девственица.
— Не е, но не е и сляпа — подметна му Грейс, беше по-ядосана от всякога. Придобиваше все по-голяма смелост по отношение на него заради безобразното му поведение.
— Бъди ми благодарна, че не им казах кой съм и че си била в затвора.
— Само да си посмял, веднага ще се оплача от теб. Ще те съдя, че си ме поставил в неудобно положение и си нарушил репутацията ми в собствения ми дом и пред колегите.
— Глупости. Няма да съдиш никого.
Тя знаеше, че е така, но искаше да му се противопостави. Разбираше, че подобно на повечето мерзавци той ще се отдръпне, ако тя наистина му окаже натиск. След това той престана да ходи толкова често, а тя продължаваше да прави задължителните седмични посещения.
Когато през май Бригите замина за три месеца на работа в Токио, те взеха друго момиче на нейно място. Този път беше Мирей, французойка. Беше от Южна Франция, от Ница, деветнайсетгодишна. Всички много я харесваха. Тя бе пламенна поклонничка на всичко американско, особено на пуканките и сандвичите с кренвирши. Харесваше и американските момчета, макар и не толкова, колкото те нея. Откакто се настани в къщата, излизаше всяка вечер. Така Дивайна, Марджъри, Алисън и Грейс си правеха компания една на друга, когато не бяха заети.
Семейство Суонсън даде прием за четвърти юли във вилата си в Бърлингтън Хилс и всички модели се отправиха натам за целия ден и за вечерта. Грейс покани Пол и той прекара страхотно, флиртувайки с фотомоделите. Нейните съквартирантки го намериха за чудесен и поискаха да знаят дали това е човекът, с когото тя си прекарва времето.
— В известен смисъл — отвърна тя сдържано.
И на тях това им допадна.
А после момичетата отпразнуваха рождения й ден. Изненадата бе голяма, бяха поканили всички от агенцията и, разбира се, и Пол. Това бе двайсет и първият рожден ден на Грейс. По-късно вечерта двамата с Пол бяха седнали във вътрешния двор и тя се замисли колко много се бе променил животът й през последната година. Той не го знаеше, разбира се, но предишните два рождени дни Грейс бе прекарала в затвора. А сега седеше тук, с него, живееше с няколко красиви момичета и работеше в агенция за фотомодели. Понякога се замайваше, като си помислеше за това. Тогава си спомняше за Люана и Сали, за Моли и Дейвид. А когато си даде сметка, че прави точно това, което Люана бе предрекла, се натъжи. Тя постепенно ги забравяше, те избледняваха като спомени, от които понякога сърцето й се свиваше, но само за миг. После се връщаше към обичайните си занимания и се сещаше за тях само за кратко. Всички те вече бяха безвъзвратно изгубено минало. Завинаги. Не беше получавала известие от Дейвид откакто през март се роди синът му, а в един момент престана да пише на Люана и Сали. Те не отговориха на нито едно нейно писмо.
Погледна към небето и видя падаща звезда и без да се колебае затвори очи и помисли за всички скъпи на сърцето й същества, а после си пожела един ден всичко лошо наистина да бъде зад гърба й. За момента Лу Маркес все още беше тук и заплашваше да разкрие тайните й на приятелките й. Все още имаше някой, който да я държи в окови. Ала тя се надяваше някой ден най-сетне да е свободна, за пръв път в живота си, без да има от кого да се страхува.
— Какво си пожела? — попита я Пол, който се бе загледал в нея. Той никога не бе я насилвал да започне връзката, която не желаеше. Но се надяваше, че един ден тя ще бъде готова за него. Знаеше, че когато види падаща звезда трябва да си пожелае нещо. И той си пожела тя да го поиска.
— Мислех си за стари приятели — усмихна му се тя тъжно — и се надявам един ден всичко лошо да бъде далечен спомен. — Сърцето му цялото й принадлежеше, когато чу думите й.
— А сега не е ли така? — Той нямаше представа колко далеч или колко близо са лошите времена. Никога не бе споделяла с него, а и той не бе я принуждавал. — Не са ли минало? — попита я той с нежност.
— Почти… — усмихна му се тя, радостна бе, че той й бе приятел. — … почти… Може би догодина.
8
Семейство Суонсън продължиха да уговарят Грейс да стане модел, но вместо това тя получи тлъста заплата и бе назначена за секретарка на Черил. Те двамата с Боб се надпреварваха да я хвалят, че върти работата в цялата агенция. Беше експедитивна, бърза, организирана, умна и не бъбреше излишно. Познаваше всички момичета, които работеха за тях, също повечето мъже и всички я харесваха. В квартирата нещата също се развиваха динамично. Бригите вече се бе върнала от Токио, но се бе преместила да живее при един фотограф и бе оставила момичетата. Алисън замина за Лос Анжелис да се снима във филм. Дивайна работеше като модел в Париж. Останаха само Марджъри, Грейс и Мирей, които също възнамеряваха да се преместят при приятелите си. Щом се освободиха места, при тях веднага се настаниха две нови момичета. По Коледа Марджъри обяви годежа си. Но за Грейс не беше проблем да намери нови съквартирантки. В Чикаго постоянно пристигаха момичета, които търсеха работа като модели, и, разбира се, винаги се нуждаеха от жилище.
Луис Маркес, офицерът, който я контролираше по време на условната присъда, редовно минаваше да я проверява. Поне веднъж месечно той задължаваше Грейс да си прави тест за наркотици. Но за най-голямо негово разочарование тя винаги се оказваше чиста. Искаше да я арестува само от злоба.
— Какво гадно малко лайно е — изкоментира Марджъри, когато той се появи отново след Коледа, за да се запознае с новите й съквартирантки. — Баща ти явно има много прости приятели — продължи тя, ядосана, че той я бе опипал отзад, преструвайки се, че се протяга да вземе пепелника. Той вонеше на
