беше в състояние да подпише каквото и да било, а и нямаше спомен. Той просто се опитваше да я сплаши.
— Не знам какво имаш предвид, Боб — с леден тон отвърна тя, отпивайки шампанско, опитваше се да не показва, че е притеснена или обезпокоена. — Направихме само няколко, а после ми прилоша. Бях болна от грип.
— Ако така изглеждаш с грип, трябва по-често да боледуваш.
В следващия миг тя усети, че не може повече да издържа и погледна шефа си право в очите. Все едно да се изправи пред гладен лъв. Беше голям мъж с голям апетит, както бе разбрала от доста от фотомоделите.
— Какво точно ти показа той?
— Сигурен съм, че си спомняш снимките, които ти е направил. На тях си облечена в мъжка риза, отворена отпред, главата ти е отметната назад… стори ми се, че издаваш силна страст, все едно току-що си се любила с него или сте на път да го направите.
— Бях облечена, нали?
— Да, съвсем. С ризата си, съвсем облечена. Човек не може да види нищо, което не трябва, но лицето ти изразява всичко. — Поне Маркъс не бе я съблякъл. Беше благодарна за дребните му жестове.
— Сигурно съм била в полусънно състояние. Той ме дрогира.
— Не ми се стори дрогирана. Изглеждаш много чувствена. Грейс, наистина е така. Ти трябва да станеш фотомодел или актриса.
— В порнофилми, може би? — попита тя гневно.
— Разбира се — с готовност отвърна той, — ако това ти допада. Обичаш ли порнофилмите? — попита я Боб с интерес. — Знаеш ли, Грейс, имам идея. — Всъщност идеята му бе хрумнала още преди обяда. Беше се обадил и бе наел апартамент в хотела над ресторанта и в същия този миг горе ги чакаше още шампанско. Маркъс му бе обяснил, че тя изглежда целомъдрена, но всъщност е лесна жена. Боб понижи тон, когато разговаряше с нея и отново стисна ръката й. — Горе ни чака апартамент, най-големият тук. Дори поръчах сатенени чаршафи… хотелът има и видеоканал, който предлага всякакви порнофилми. Може би трябва да видиш някои, преди да навлезеш в бизнеса. — Искаше й се да престане да го слуша, усети, че сълзи давят гърлото й, докато с мъка обуздаваше желанието си да го зашлеви.
— Няма да се кача горе с теб, Боб. Нито сега, нито друг път. И ако това означава, че ще ме уволниш, тогава знай, че си подавам оставката. Не съм нито проститутка, нито порнокралица, нито част от ордьовъра ти, която можеш да вземеш във всеки един момент, когато поискаш.
— Какво означава това? — Той изглеждаше нервиран. — Маркъс ми каза, че ти си най-страстното маце в града и аз реших, че може би ще поискаш да се позабавляваме… Видях онези снимки — той я погледна гневно. — Изглеждаше сякаш ще се изпразниш през обектива му? Да не би да се страхуваш от Черил? Тя никога няма да разбере. Никога не разбира. — Не, но всички други в града знаеха. Искаше й се изкрещи в лицето му. И как беше възможно Маркъс да е такъв подлец.
— Харесвам Черил. Харесвам и теб. Но няма да спя с теб, както не съм спала и с Маркъс. Не знам защо ти е казал това, може би, за да ми го върне. А аз ти обясних, че той ме дрогира. По време на по-голямата част от снимките съм била в полусънно състояние.
— Очевидно в леглото му — Боб изглеждаше силно раздразнен. Изобщо не бе си представял, че тя ще е толкова трудна, след онова, което Маркъс твърдеше за нея. Винаги я бе приемал като много целомъдрена и не би я закачил, ако Маркъс не твърдеше, че тя много се друса и обича ексцентричния секс, а Боб взе, че му повярва.
— Не в леглото му, а във фотьойл в студиото му.
— С разтворени крака, не мога да не отбележа. — Самата мисъл го възбуждаше.
— Без дрехи? — Тя изглеждаше ужасена от чутото и той се разсмя.
— Не мога да твърдя, тъй като предниците на ризата падаха между краката ти, но посланието бе съвсем ясно. Е, какво ще кажеш? Какво мислиш за малък подарък за рождения ти ден горе заедно с чичо Боб? Това ще е малката ни тайна.
— Съжалявам. — Сълзите бликнаха и потекоха от очите й. Макар и на двайсет и две години тя все още понякога се чувстваше дете. И защо й се случваше все едно и също? Защо мъжете я мразеха толкова много, че единственото, което искаха да правят, бе да я използват? — Просто не мога, Боб — отвърна тя, плачеше на масата, което изглежда го разгневи още повече, защото привлякоха хорското внимание.
— Престани — грубо се сопна той, после присви очи и се приведе към нея. — Нека ти обясня ситуацията другояче, Грейс. Ще се качим горе за час-два да отпразнуваме рождения ти ден или в същия този миг ти ставаш безработна. Сега, какво решаваш — „Честит рожден ден“ или „Честито уволнение“?
Ако не беше толкова неприятно, тя би се разсмяла, ала Грейс не се разсмя, а започна да плаче още по-силно, когато го погледна в очите и успя да му каже:
— Тогава сигурно вече съм безработна. Ще взема заплатата си утре. — Стана от масата, без да каже дума повече. Върна вкъщи обляна в сълзи. На следващия ден отиде в агенцията, за да прибере нещата си и да вземе последната си заплата.
Същия ден Черил се върна от Ню Йорк и когато видя Грейс да влиза, се усмихна широко. Грейс изобщо не знаеше дали Боб й е казал. Ала и без това вече нямаше значение. Тя бе взела решение за себе си. Оставаха й два месеца от условната присъда, а после можеше да прави каквото поиска.
— По-добре ли се чувстваш? — попита я сърдечно Черил. В Ню Йорк бе имала успех. Никога не допускаше пропуски. Понякога съжаляваше, че не живеят там.
— Да, добре съм — тихо отвърна Грейс. Наистина съжаляваше, че ги напуска след двайсет и един месеца работа при тях, ала знаеше, че няма избор.
— Боб ми каза, че вчера на обяд много неприятно си се натровила с храна и е трябвало да се прибереш. Горкото дете. Черил я погали по ръката и забърза към кабинета си. Изглежда нямаше представа, че Грейс е уволнена или че напуска. В този момент влезе Боб и я погледна безизразно.
— По-добре ли си, Грейс? — попита я той сякаш нищо не беше се случило помежду им. А тя отвърна тихо, така че никой да не ги чуе.
— Дойдох да взема заплатата и да прибера нещата си.
— Не е необходимо да го правиш — каза й той, лицето му продължаваше да не издава нищо. — Струва ми се, че и двамата можем да забравим случилото се, нали? — Той я погледна многозначително, тя се поколеба известно време, а после кимна. Нямаше смисъл да се раздухва скандалът, каквото се случило, случило се, но сега тя знаеше какво да прави. Беше дошло време.
Изчака шест седмици до Деня на труда, а после им връчи молба за напускане с месечно предизвестие. Черил бе съсипана, Боб също се престори на съкрушен, а Марджъри се разплака, когато Грейс й каза. Ала само след три седмици условната й присъда изтичаше и тя разбираше, че й е време да напусне Чикаго. Вече бе съвсем сигурна, че снимките, които Маркъс бе направил, не бяха непристойни, дори Боб Суонсън бе признал, че ризата я е скривала изцяло и нищо не я е изложило на показ. Ала фотографиите й бяха повод да изпитва неудобство, а Маркъс искаше да й причини зло. Също и Боб. Маркъс бе готов да лъже и да казва на хората, че тя е евтина проститутка. А Бог знае какво би казал Боб, за да се защити, може би, че е искала да направи кариера чрез него, ако това можеше да му послужи. Беше уморена от хора като тях — от фотографите, които си въобразяваха, че светът е техен, от моделите, които бяха готови да бъдат използвани. Имаше чувството, че не може да направи повече от свършеното дотук за „Сейнт Мери“. Беше време да си тръгне. И го съзнаваше.
Организираха й прощално тържество в агенцията, на което присъстваха много фотографи и модели. Едно от момичетата вече бе дало съгласието си да заеме мястото й в къщата. На следващия ден, след като напусна работа, Грейс отиде при Луис Маркес. С два дни бе закъсняла да му се обади, понеже бе твърде заета да опакова нещата си и да привърши делата си в агенцията. По закон вече бе извън контрола му, но все пак се отби при него да му се обади.
— Къде заминаваш сега? — попита я той разговорчиво. Тя наистина щеше да му липсва, особено уж случайните му посещения в жилището й.
— За Ню Йорк.
Той вдигна вежди.
