Когато вечерта се прибра у дома, Лиз постави пред децата въпроса за празника по случай Деня на труда. С изненада установи, че те посрещат предложението й със смесени чувства. Мегън и Джейми заявиха, че идеята е страхотна, но Рейчъл и Ани смятаха, че празникът без участието на баща им ще бъде предателство към паметта му. След Четвърти юли, Денят на труда бе вторият любим празник на Джак.
— Кой ще се занимава с барбекюто? — плачливо попита Рейчъл.
— Ние — спокойно отвърна Лиз. — Няма да ни е за пръв път. Питър също може да помогне. Аз просто смятам, че трябва да отпразнуваме факта, че той е добре и скоро отново ще бъде сред нас.
Когато въпросът бе поставен по този начин, двете момичета неохотно се съгласиха. Към края на седмицата обаче настроението им видимо се подобри и те започнаха да се вълнуват от предстоящия празник. Всички възнамеряваха да поканят приятелите си. Лиз — също.
Списъкът с гостите включваше шестдесет имена. Лиз очакваше празника с нетърпение. За пръв път след смъртта на Джак щеше да посреща гости, но оттогава бяха изминали осем месеца и едно празненство изглеждаше напълно в реда на нещата.
Четири дни преди Деня на труда около петдесет души от поканените потвърдиха, че ще дойдат на празненството. Лиз и Бил Уебстър обсъждаха въпросите, свързани с изписването на Питър и графика за възстановителната му терапия, когато Лиз внезапно реши, че би могла да покани и него на партито.
— Ще бъде нещо като празненство в чест на Питър и неговото оздравяване — обясни Лиз. — Би било чудесно, ако дойдеш и ти. Няма да е официално — можеш да облечеш дънки и пуловер.
— А хирургически екип? Като се замисля, май нямам други дрехи. Напоследък не ходя никъде, защото все нямам свободно време.
Той обаче изглеждаше доволен от поканата и й обеща, че ако не е дежурен, непременно ще присъства.
— Ще ни е много приятно, ако успееш да дойдеш. Цялото семейство бе преизпълнено с благодарност към него и това бе един от начините да му изкажат признателността си. Лиз му бе изпратила и кашонче с вино в знак на благодарност, а той бе останал приятно изненадан от подаръка. Колкото повече разсъждаваше по въпроса, толкова по-правилно й се струваше решението й да го покани, за да отпразнуват заедно завръщането на Питър у дома. В края на краищата без него Питър можеше и да не оживее. Самата мисъл за това й се струваше непоносима.
Докато обсъждаха въпросите около изписването на Питър, Бил няколкократно й повтори, че не бива да позволява на момчето да се преуморява. Той беше млад и в момента, в който се прибере у дома, щеше да пожелае да се види с приятелите си и да хукне с тях на някъде. Лиз трябваше да внимава това да не стане изведнъж. Иначе Бил смяташе, че Питър вече е съвсем добре, а след като приключи и с възстановителната терапия около Коледа, от претърпяната злополука няма да остане и следа.
— Известно време го дръж под око и не му позволявай да се претоварва — предупреди я Бил и Лиз кимна в знак на съгласие.
— Ще внимавам.
В продължение на месец или два, докато свалят гипсовата яка от врата му, Питър нямаше да може да шофира и Лиз съзнаваше, че на него ще му е много трудно без кола, а на нея самата щеше да й се наложи да намери време и за него. Все някой обаче трябваше да го кара на училище, а през повечето време Керъл бе заета с момичетата и Джейми.
— Ще се справим.
— Ще поддържаме връзка. И непременно ми се обади, ако възникнат някакви проблеми с Питър.
В деня на изписването на Питър Бил дойде да се сбогува с тях. Стисна сърдечно ръката на Лиз. По очите му личеше, че тя ще му липсва. Бяха се сприятелили след многото часове, които бяха прекарали в кабинета му на чаша кафе. Лиз му напомни отново за празненството по случай Деня на труда, а той й обеща, че ще се постарае да присъства.
— Той ще дойде, мамо — убедено заяви Питър докато пътуваха към къщи.
— Не и ако е на работа — спокойно отбеляза Лиз, макар да съзнаваше, че този човек ще й липсва. След премеждието, което бяха преживели заедно, Лиз го чувстваше като приятел и щеше да му е благодарна до края на живота си.
— Ще дойде — самодоволно повтори Питър. — Вече ти казах, че той те харесва.
— Не бъди такъв умник — с усмивка отвърна Лиз. Думите му изобщо не я притесниха. Бил беше просто лекарят на Питър.
— Обзалагам се на десет кинта, че ще дойде — заяви Питър и оправи гипсовата си яка.
— Не можеш да си ги позволиш — отвърна майка му и се включи в натовареното движение.
Убеждаваше сама себе си, че за нея е абсолютно без значение дали Бил ще дойде на празника, или не. Успя да убеди себе си, но не и Питър, който продължаваше да я наблюдава с усмивка.
Глава осма
Празненството по случай Деня на труда постигна огромен успех. Пристигнаха всичките приятелчета на децата, родителите на повечето от тях, както и някои хора, които Лиз не бе виждала след смъртта на Джак. Виктория и съпругът й доведоха със себе си трите си деца. Лиз и Питър обслужваха барбекюто. Въпреки гипсовата яка Питър се справяше чудесно със задълженията си. Ани, Рейчъл и Мегън се смесиха с гостите. Всички като че ли са забавляваха добре.
Половин час след началото на празненството пристигна и Бил Уебстър. Огледа се безпомощно сред тълпата от непознати лица и в този момент забеляза Джейми.
— Здрасти, помниш ли ме?
Облечен беше с дънки и карирана риза с дълги ръкави. Косата му бе идеално сресана. Джейми се усмихна широко, като го видя.
— Помня те. И ти като мен мразиш инжекциите — ухили му се доволно Джейми.
— Точно така. Как е Питър?
— Добре е. Само че ми крещи, когато скачам на гърба му.
— Има право. Е, не чак да крещи, но трябва да бъдеш малко по-внимателен. Вратът му е пукнат.
— Зная. Нали затова носи тази голяма огърлица.
— Предполагам, че може да се нарече и така. Къде е майка ти? — с усмивка попита Бил.
— Ей там. — Той посочи към барбекюто и Бил кимна, загледан в Лиз, която приготвяше хамбургери.
Над дънките си бе надянала кухненска престилка, а червената й коса, редом с тази на Питър, изпъкваше сред тълпата. И макар че имаше много работа по посрещането на толкова много хора, Лиз се усмихваше непрекъснато и изглеждаше много красива. Косата й бе израснала през лятото и сега падаше свободно по раменете й.
Сякаш почувствала, че Бил я наблюдава, тя вдигна очи и го видя. Махна му с голямата вилица и той тръгна бавно към нея, следван по петите от Джейми. Когато стигна до барбекюто, Бил видя, че Питър стои редом с нея. Гипсовата яка, наречена от Джейми огърлица, беше на врата му.
— Как я караш? — попита го докторът, а Питър само се ухили и, престорил се, че подава нещо на майка си, бързо й прошепна:
— Дължиш ми десет кинта, мамо.
— Той е тук заради теб — също шепнешком отвърна тя, след което се извърна, за да поздрави Бил и да му предложи чаша вино.
Той й се усмихна, отказа виното и помоли за кока-кола — обясни им, че е дежурен на повикване. Около тях цареше непринудена и празнична атмосфера.
— Много професионално действаш около скарата — отбеляза Бил, усмихна й се и отпи от колата.
— Учила съм се от истински експерт.
— Питър като че ли се справя чудесно — заключи Бил и погледна към пациента си.
Въпреки тежкия гипс около врата си, момчето очевидно се забавляваше с приятелите си и с удоволствие приготвяше хамбургерите.
— Той иска да тръгне на училище идната седмица — с тревога го информира Лиз.
— Ако смяташ, че вече е добре, позволи му. Доверявам се на твоята преценка.
— Благодаря ти.
