особено добра.
Тя се съгласи, че е точно така, и Бил обеща да й се обади отново на сутринта. В крайна сметка й позвъни още веднъж по-късно вечерта, за да провери как е. В гласа й все още се долавяше тъга, но тя се чувстваше значително по-добре, след като бе прекарала една спокойна вечер с децата си.
Всички бяха възвърнали спокойствието си след мъчителната сутрин, която бяха преживели. Единствено Лиз все още не можеше да се пребори със спомените и с всепоглъщащото чувство за загуба. Децата като че ли се бяха примирили с действителността много по-бързо от нея.
На следващия ден, когато Бил й се обади отново, Лиз звучеше доста по-ведро и веднага прие предложението му да се видят вечерта. В началото му се стори по-потисната и мълчалива от обикновено, но след като поговориха известно време, тя възвърна смеха и доброто си настроение.
Двамата си направиха дълга разходка. Вървяха хванати за ръце и когато този път Бил я целуна, и двамата разбраха, че тази целувка е по-различна. Лиз вече бе готова да се изправи пред бъдещето, да загърби миналото и да продължи с живота си.
— Обичам те, Лиз — промълви той, притисна я към себе си, а тя вдъхна аромата на познатия й вече афтършейв.
Този мъж беше толкова различен от Джак, но тя го обичаше, макар че все още не можеше да си наложи да произнесе думите. Не още. А може би никога.
— Зная — прошепна в отговор тя и не добави нищо повече.
Бил и не очакваше това от нея. Засега им бе достатъчно, че той й бе разкрил чувствата си.
Глава десета
За Деня на вси светии и двамата вече бяха наясно, че нещата са сериозни. Те все още не можеха да приемат този факт и не бяха в състояние да преценят какво им готви бъдещето, но Бил очевидно бе влюбен в нея, а тя, макар да отказваше да му го признае, знаеше, че също го обича. Лиз бе изправена пред сериозна дилема. Не знаеше как да продължи оттук нататък, не можеше да реши какво точно да каже на децата си. Вече на няколко пъти бе разговаряла с Виктория по този въпрос, която неизменно й даваше един и същ съвет — да не прибързва и да остави нещата да си дойдат по местата от само себе си. Съветът изглеждаше разумен и напълно съответстваше на онова, което Лиз бе готова да направи по въпроса. Тя прекрасно знаеше, че с времето и двамата ще могат да си изяснят какво точно изпитват един към друг и да решат как да постъпят.
Бил пристигна в дома й и двамата заедно заведоха Рейчъл и Джейми на посещение у съседите. Ани и Мегън заявиха, че са твърде стари, за да участват в подобни забавления, и си останаха у дома да помагат на Керъл, която стоеше на входната врата и раздаваше сладкиши на децата. Питър беше на гости на новата си приятелка и й помагаше да се справи с децата, дошли за почерпка в дома й.
Късно вечерта, след като децата си легнаха, Бил я погледна напрегнато и я попита дали е съгласна да заминат заедно за уикенда. Лиз се поколеба твърде дълго и Бил бе обхванат от внезапен страх, че е развалил всичко с прибързаното си предложение. Двамата обаче излизаха вече два месеца и с всеки изминал ден им ставаше все по-трудно да контролират страстта си. Бил знаеше, че не е изтълкувал погрешно онова, което Лиз изпитваше към него. А неговите собствени чувства бяха ясни и недвусмислени. Поне за него. А когато тя най-сетне тихичко отвърна, че е съгласна да отиде в Напа Вали с него през следващия уикенд, той отново се почувства като хлапе.
Споразумяха се да не казват на децата, а Бил пое ангажимента да се погрижи за резервациите. Искаше да я заведе в Auberge du Soleil, защото това бе най-романтичното място, което можеше да си представи за първия им съвместен уикенд.
Бил дойде да я вземе късно в петък след обяд. Идваше направо от болницата, където бе изкарал две последователни дежурства, но беше толкова щастлив и развълнуван, че не чувстваше умора. Лиз се бе постарала да измисли достатъчно забавления за децата през този уикенд, за да не скучаят по време на отсъствието й. Каза им, че отива на гости на приятелка от юридическия факултет, и настоя Бил да мине да я вземе по време, в което децата не си бяха у дома. Само Керъл знаеше къде всъщност отива Лиз.
Бил бе леко развеселен от цялата тази срамежлива дискретност, но в същото време не можеше да не си даде сметка, че това решение на въпроса значително улеснява и двамата. Не беше необходимо да разстройват децата. Макар че Питър и Джейми вероятно щяха да останат доволни от решението им да заминат заедно, момичетата щяха категорично да се обявят против. Подтиквани от Мегън, те все още оказваха доста силна съпротива. Тя вече се държеше по-учтиво с Бил, но отношенията им спираха дотук и при тази липса на напредък бе излишно да я настройват допълнително против него.
Пътят им минаваше през красиви места. Листата на дърветата бяха придобили медночервени отблясъци, а тревата все още зеленееше, макар че зимата вече бе настъпила. В този част от страната Изтокът и Западът се преплитаха по странен и особен начин — есенните цветове на Ню Ингланд се смесваха с вечнозелената растителност на Калифорния.
Двамата не спряха да говорят през целия път до Света Елена. Лиз се умълчаваше от време на време, но Бил не смееше да я попита за какво мисли. Даваше си сметка, че решението й да замине с него й бе коствало немалко усилия. Освен това тя неведнъж бе споделяла, че все още има моменти, в които изпитва чувството, че изменя на Джак. Бил съзнаваше, че в определен смисъл този уикенд няма да е много лесен за нея. А Лиз от време на време поглеждаше към сватбената халка, която продължаваше да носи на пръста си.
Малко преди вечеря се настаниха в стаята си и Лиз остана приятно изненадата от елегантната обстановка. Бил се бе постарал да направи всичко, което зависи от него, за да я поглези и да я накара да се чувства щастлива. А изгледът към долината, простряла се чак до хоризонта, я остави без дъх.
Бил наля по чаша вино, след което Лиз влезе в банята, за да се преоблече, и се появи с новата черна рокля, която си бе купила специално за случая.
Вечеряха в ресторанта на хотела, след което се преместиха пред камината в бара, където една жена свиреше на пиано. А когато бавно поеха към стаята си, и двамата се чувстваха спокойни и отпочинали.
Веднага щом вратата на стаята се затвори зад тях, Бил се наведе и я целуна. Тази целувка й каза всичко, което този мъж изпитва към нея.
Само след няколко минути и двамата бяха напълно завладени от силната страст, която изгаряше душите им. В камината гореше огън, осветлението беше приглушено. Бил запали свещите, оставени върху масичката за кафе, и двамата седнаха прегърнати на канапето. Бил започна бавно и нежно да сваля черната й рокля, а Лиз разкопча ризата му. Беше прекрасно, че най-после са сами и свободни да правят онова, което желаят.
Бил нежно я изправи и я поведе към леглото. Разсъблече я с бавна и чувствена наслада. Пъхнаха се между чистите и свежи чаршафи и в продължение на една дълга минута останаха неподвижно притиснати един в друг.
— Толкова много те обичам, Лиз…
— Аз също те обичам… — прошепна в отговор тя.
За пръв път произнасяше тези думи на глас, но този път те излязоха от устата й с лекотата, с която се целуваха и с която най-накрая се отдадоха на страстта си.
Лиз бе напълно покорена от мъжа до себе си и от силния си копнеж по него. Изведнъж всичките й скърби, тревоги и страхове избледняха и тя се отърси от тях като от пашкул, от който вече няма нужда. Не желаеше да се крие от Бил, готова бе да разголи пред него цялата си душа и да му се отдаде цялата.
А след това, докато лежаха задъхани и преситени, тя му се усмихна, но в очите й се прокраднаха горчивина и носталгия и той разбра, че миналото и спомените все още държат една част от сърцето й в плен. Другото би било невъзможно и те и двамата чудесно съзнаваха това.
— Добре ли си? — ласкаво я попита Бил, угрижен за нея заради тъгата, която се четеше в очите й.
Но независимо от това какво казваха очите й, на устните й грееше широка усмивка.
— Добре съм… чувствам се прекрасно… ти ме правиш толкова щастлива.
И това беше почти вярно. Толкова, колкото можеше да е вярно в този момент.
