— Много скоро — увери го Мари Анж. — Вече е платил за работата и по двете къщи. — В действителност не знаеше дали е така, но се надяваше да го е направил и смяташе, че трябва да успокои банкера.
Следващата седмица Бернар се оплака, че в Близкия изток има криза и че ако се опита да изтегли инвестициите си в брой, ще загуби нечувана сума пари. Било много по-разумно да задържи инвестициите и след време това щяло да им донесе баснословно богатство. За съжаление това означавало, че тя трябва незабавно да плати почти милион долар за къщата в Париж. Бернар й обясни, че в сравнение с действителната й стойност я купил направо за жълти стотинки, пък и сега трябвало да внесат само депозита, през следващите три години щели да изплатят останалите два милиона. Но нали до тогава тя ще наследи останалата част от богатството си.
— Няма да получа нищо, докато не стана на двадесет и пет години — отвърна Мари Анж обезпокоено. Започваше да се страхува да му бъде кредитор особено като се имат предвид размерите на сумите, които се харчеха. Но той я целуна, усмихна се заяви, че едно от нещата, които най-много обича нея, е нейната невинност.
— Фондове като твоя, любов моя, лесно могат, бъдат отворени. Ти си вече омъжена жена с отговорности и деца. Едното е тук, другото е на път. Това, което правим двамата с теб, са разумни инвестиции. Не си проиграваме парите в Монте Карло, я! Чиновниците от твоя фонд може да бъдат съвсем спокойни. Просто ще трябва да отворят фонда или да ти дадат пари в аванс срещу следваща част от наследството, която ще получиш. В края на краищата парите са си твои, нали? Колко са между другото? — попита с най-безразличен тон и Мари Анж не се поколеба да му отговори.
— Малко повече от десет милиона.
— Е, прилична сумичка — подхвърли доста пренебрежително и незаинтересовано Бернар, от което човек трябваше да се досети, че неговите пари и инвестиции са много по-големи. Но той беше с двадесет години по-възрастен от нея и беше имал успешна кариера. Освен това произхождаше от аристократично и видно семейство. Така че бе напълно разбираемо да не е впечатлен от нейното богатство. Все пак беше доволен, че баща й бе оставил наследство. — Ще говорим с банкерите за твоя достъп до парите, когато поискаш. — Очевидно знаеше всичко по този въпрос, все неща, които бяха тъмна „Индия“ за нея. Бе впечатлена от онова, което й каза, и все по-малко се тревожеше и притесняваше.
Късно напролет Бернар все още не беше се издължил и Мари Анж бе принудена отново да му напомни. До този момент бе платила всичко по ремонта на Шато де Мармутон и оставаше да се мисли само за къщата в Париж. Бернар имаше планове това да бъде техният основен дом, бе я уверил, че къщата е исторически и културен паметник и ще стане емблематична за тяхното семейство, за децата им. При това положение й беше много трудно да му откаже и тя не го направи.
Отново прекараха месец юли в Южна Франция, с огромна яхта и цяла армия от приятели и гости. Но този път Мари Анж не се чувстваше така добре, както преди раждането на Елоиз. Непрекъснато пътуваха между Париж и замъка, наглеждаха как вървят работите по херкулесовите подвизи, с които се бяха нагърбили. Бернар я заведе дори във Венеция на бал. Когато най-сетне се върнаха в Шато де Мармутон, Мари Анж се чувстваше изтощена. Времето бе горещо и тя нямаше търпение да роди бебето, което бе доста по-едро от предишното й дете и вече й тежеше.
И то дойде, една седмица преди термина, когато двамата с Бернар прекарваха уикенда в замъка. Този път Мари Анж успя да удовлетвори желанието му. Мечтата му се сбъдна. Бебето беше момче и макар, да не му го каза, тя се надяваше, че появата му ще, запълни празнината от загубата на първия му син. Бернар беше изпаднал в екстаз. Кръстиха бебето на брат й Робер.
Мари Анж се възстанови много по-трудно и по-бавно. Раждането беше тежко, защото Робер бе доста по-едър от Елоиз. Но в средата на септември тя отиде в Париж с Бернар, за да видят докъде са стигнали работите на улица „Варен“. Все още не бе получила нито стотинка от парите, които му бе дала, а тя всъщност му бе дала всичко, с което можеше да разполага. Сметките продължаваха безмилостно да валят. Младата жена предполагаше, че Бернар ще ги плати със собствените си пари, когато има възможност.
И така, тя бе в Париж, в новата къща с двете с деца, когато я посети архитектът и й каза неща, които я стреснаха и изненадаха. Бернар й бе заявил категорично, че не е купувал нищо за обзавеждането на къщата и че няма да го прави, докато не погасят и последната съществуваща сметка. А архитектът спомена, че близо до новите хали има един огромен склад, където мъжът й съхранява разни вещи и продължава да ги увеличава. Главно картини и скъпи антики.
Още същата вечер тя попита Бернар, но той отрече, като недоумяваше защо приятелят му е наприказвал подобни неща. Но когато на другия ден мъжът й излезе, Мари Анж реши да провери сметките и установи, че в справката фигурират неплатени суми за хиляди франкове от галерии и антикварни магазини. Бяха почти милион долара.
Все още държеше разпечатката в ръце, когато иззвъня телефонът. Беше Били, който се обаждаше, за да я поздрави с раждането на Робер.
— Е, как са нещата при теб? — попита я той. Гласът му звучеше щастливо. — Бебето сигурно е като малък принц? — Мари Анж най-сериозно потвърди, че е точно така.
Беше силно разтревожена от сведенията, които държеше в ръката си. Най-много я притесняваше обаче, че Бернар я бе излъгал. Адресът, написан в горния десен ъгъл, беше адресът на същия склад, за който й бе говорил архитектът. А мъжът й бе отрекъл. За пръв път, откакто се познаваха, тя го хващаше в лъжа. Но не каза нищо на Били. Не искаше да бъде нелоялна към Бернар.
Били й съобщи, че леля й Карол е болна, но голямата новина бе, че ще се жени. Сгодил се за същото момиче, с което ходеше, преди Мари Анж да напусне Америка. Били щастливи заедно и смятали да се оженят следващото лято.
— След като ти не се омъжи за мен — подразни я той, — нямах друг избор и се предадох.
Годеницата му щяла да завърши колеж тази година и след дипломирането й планували да се съберат. Били я покани на сватбата си и Мари Анж обеща, че ще направи всичко възможно да присъства, но беше толкова нервна заради неплатените сметки, които откри, че дори не се зарадва на обаждането на стария си приятел. Въпреки че много го обичаше, сега тя имаше друг живот, имаше съпруг и семейство. Ръцете й бяха вързани, а умът й зает с тревожни мисли за планината от пари, които дължаха. Не беше съвсем сигурна как да постави въпроса пред Бернар и й трябваше малко време, за да помисли. Не можеше да няма някакво обяснен защо е скрил истината за покупките, които държеше в склада. Може би е искал да я изненада. Щеше й се да вярва, че мотивите му са били добри и не искаше нито да се кара с него, нито да му се противопоставя.
Все още обмисляше този въпрос и не бе каза нищо на Бернар, когато при връщането си в Шато де Мармутон, тя най-неочаквано направи едно откритие, което направо я шокира. Един ден прие една сметка за изключително скъп рубинен пръстен, купен и изпратен на някакъв неизвестен адрес в Париж. А жената, която го бе купила, носеше фамилията на Бернар. За втори път през тази седмица Мари Анж се усъмни в честността на своя съпруг и бе обзета от страхове. Уплаши се, че я мами и не й е верен, и реши да замине за Париж с децата. Бернар беше в Лондон на гости на свои приятели, а също и във връзка с инвестициите си, така че тя отседна в неговия малък апартамент.
Чувстваше се ужасно неловко, но се обади в своята банка и помоли да я свържат с някой от частните детективи. Трябваше да разбере какво прави Бернар и дали й изневерява. Беше гузна, защото й се струваше, че не постъпва правилно. Той имаше предостатъчно възможности да го прави, когато бе сам в Париж или където и да е другаде, но тя бе абсолютно уверена, че я обича. Сега се чудеше дали тази жена му е приятелка, любовница или метреса и колко безсрамна трябва да е, че да използва неговата фамилия, претендирайки, че му е съпруга. Или може би това бе просто случайно съвпадение на имената, което би било най-доброто обяснение. Или пък беше далечна роднина и това, че нейната покупка бе отнесена към сметката на Бернар, беше просто грешка. Мари Анж не знаеше какво да мисли, но не искаше да се излага, като потърси информация в магазина, от който бе закупен пръстенът. И без това се чувстваше ужасно само защото вече бе започнала да се съмнява в Бернар. Но след като, му бе дала огромно количество пари, които той вече бе изхарчил, и като капак този рубинен пръстен… Не се ли нуждаеше от някои отговори и обяснения?
Мари Анж все още искаше да вярва, че за всичко има приемливо обяснение. Но каквото и да бе, то, оставаше лъжата на Бернар за вещите, които се намираха в склада. И накрая, най-големият проблем бяха
