неплатените сметки, които главоломно се трупаха и растяха. Тя можеше да ги погаси, разбира се, но искаше да е сигурна, че може да му вярва. Бе решила да не обсъжда нито едно от тези неща с мъжа си, преди да е научила повече подробности. Ако историята с пръстена се окажеше невинна грешка, а вещите в склада бяха изненада за нея, подаръци, които той възнамеряваше да й поднесе, тогава нямаше смисъл да го обвинява и да предизвиква разговор за неприятни неща. Но ако разследването й установеше нещо друго, то тогава трябваше да седнат двамата с Бернар, за да му зададе въпросите си и да чуе неговите обяснения.
Междувременно тя искаше да му вярва, но в сърцето й се прокрадваше страх. Беше му се отдала; безрезервно и с цялото си сърце, беше му поверила живота си. Имаха две деца за по-малко от две години. Но фактът, че тя бе изхарчила всичките си пари, за да плати ремонта на замъка и къщата на улица „Варен“, съществуваше. Накратко казано, бяха похарчили три милиона долара от нейните пари, дължаха още два милиона за къщата в Париж и имаше още около милион неплатени сметки. Това бе главозамайващо количество пари, които бяха изхарчени за по-малко от две години. А Бернар не бе платил нито грош.
Когато влезе в офиса на частния детектив, Мари Анж усети как сърцето й се свива. Офисът беше малък, мръсен и тъмен, а самият детектив и се видя раздърпан, рошав и враждебно настроен. Той й зададе много лични въпроси, като си водеше бележки. Когато му разказа как стоят нещата с къщите и парите, младата жена видя по лицето му, че има основания за тревога. Пропиляването на толкова много пари в нейните очи не правеше Бернар лъжец. Всъщност това дори не я тревожеше толкова много, колкото сметката за рубинения пръстен. Заради тази сметка тя искаше отговор. Защо тази, която го бе купила, бе използвала фамилията на Бернар? Той й бе казал, че никой от роднините му не е жив. Мари Анж все още искаше да вярва, че съществува съвсем просто и невинно обяснение. Не беше невъзможно във Франция да има и друг човек, който да носи същото фамилно име!
— Искате ли да проверя и за други неплатени сметки? — попита я детективът и тя кимна.
Вече му бе разказала своите версии за жената и пръстена. Но не можеше да си представи, нито да повярва, че Бернар я лъже или че купува скъпи подаръци за любовницата си, след което представя сметките на нея. Никой не е толкова коравосърдечен, нетактичен и дързък. Със сигурност не и нейният Бернар. Та той бе толкова чувствителен, искрен и честен човек! Мари Анж вярваше в това.
— Наистина не мисля, че съществува проблем — извинително се усмихна на детектива. — Просто започнах малко да се притеснявам, когато намерих тази камара неплатени сметки. Открих склада, за който той не ми е казал… И сега този пръстен… Не знам коя може да е жената, нито защо сметката е дошла при моя съпруг. Вероятно е някаква нелепа грешка.
— Разбирам — кимна детективът безизразно. Сетне вдигна глава и й се усмихна. — Аз обаче на ваше място бих се притеснявал много повече. Това са ужасно много пари, които са изтекли от вашата сметка за две години. — Поведението на тази жена, му се струваше безразсъдно, дори налудничаво. Нима беше толкова глупава или наивна? Как бе допуснала, как бе позволила на съпруга си да я манипулира така? Да, сигурно това беше обяснението. Беше много млада и много невинна, реши детективът, явно съпругът й бе използвал точно тези й качества и добре си бе оплел кошницата.
— Ами всичко това бяха всъщност един вид инвестиции — започна да обяснява Мари Анж. — Къщите ни са прекрасни, и двете са исторически паметници. — Повтаряше като малоумна същите неща, които Бернар й бе казал, за да обясни разходите и цената по реставрацията. Но сега се страхуваше, че съществуват много тайни, които тя не знае. Та нали не й бе казал нито дума за къщата в Париж, бе я купил и започнал да ремонтира, преди да го разкрие, и в момента Мари Анж се чудеше колко ли още неща е скрил съпругът й от нея.
Но младата жена изобщо не бе подготвена за онова, което детективът й разкри. След няколко дни той й се обади и й предложи да се срещнат в Париж, ако тя желае, или, ако предпочита, да я посети в замъка. Бернар беше в Париж, а Робер бе само на шест седмици и бе леко настинал, така че тя предложи на детектива той да дойде при нея.
Човекът пристигна на следващата сутрин и тя го заведе в кабинета, който Бернар използваше, когато работеше тук. По лицето на детектива Мари Анж не успя да прочете нищо. Предложи му кафе, но той отказа. Искаше възможно най-бързо да приключи тази неприятна история, затова извади една папка от куфарчето си и погледна внимателно младата жена в очите. Неочаквано тя изпита странно усещане. Нещо й подсказа, че трябва да се подготви за лоши новини и че ще чуе неща, които не би искала да чува.
— Бяхте права да се тревожите за сметките — започна детективът направо. — Има още шестстотин хиляди долара неплатени сметки, повечето от които са за картини и дрехи.
— Дрехи ли? За кого? — попита тя, изненадана и объркана, също както когато разбра за пръстена, но детективът бързо разсея страховете й.
— За него самия. Съпругът ви има много скъп шивач в Лондон и сметка за около сто хиляди в „Хермес“. Останалото е за картини, художествени произведения, антики, предполагам за къщите ви. А рубиненият пръстен е купен от жена, която се казва Луиз дьо Бошан. Всъщност сметката е пристигнала при съпруга ви наистина по погрешка добави детективът.
Мари Анж му се усмихна щастливо. Ето на, точно както бе предполагала! Беше просто грешка! Значи Бернар не бе я мамил с друга жена. Сметките щяха да бъдат платени, а закупените вещи — продадени. Но ако имаше любовница, тогава сърцето й щеше да бъде разбито. Дори не я интересуваше какво още има да й каже детективът. Тя вече бе оправдала напълно Бернар в сърцето си и дори се срамуваше от подозренията, които бе имала към него.
— А най-интересното за тази Луиз дьо Бошан е — продължи невъзмутимо мъжът въпреки ослепително щастливата усмивка, изписана върху лицето на Мари Анж и очевидната липса на внимание от нейна страна, — че вашият съпруг се е оженил за нея преди седем години. Предполагам, че не сте знаели това. Или нарочно не сте ми го съобщили?
— Но това е невъзможно — възкликна възмутена Мари Анж, като го изгледа враждебно. — Как можете да говорите така! Неговата съпруга и синът му са загинали преди дванадесет години. Синът му е бил на четири. Тази жена сигурно лъже. — Дали пък Бернар не е имал кратък брак след трагедията, бързо разтрогнат, за който не бе й казал. Но младата жена не допускаше мъжът й да я лъже, ето защо не повярва на нито една дума.
— Не е точно така — продължи детективът. От сърце съжаляваше това невинно, объркано и според него глупаво момиче. — Синът на Луиз дьо Бошан наистина е умрял при пожар, но това е станало преди пет години. Момченцето е било нейно дете от предишен брак, нямало е нищо общо със съпруга ви. Той не му е баща! А жената е оживяла. Невероятна случайност е, че си е купила този пръстен и сумата по погрешка е била препратена към сметката на съпруга ви. Дамата ми показа документи, с които удостовери брака си, както и изрезки от вестниците за пожара. Господин графът е получил цялата застраховка за изгорелия замък. Всичко е било закупено с нейни средства, но се е водело на негово име. Смятам, че е използвал парите от застраховката, за да купи Шато де Мармутон. Но не е имал достатъчно пари да го ремонтира, докато не е срещнал вас — завърши доста откровено и грубичко той. — И откакто се е оженил за Луиз дьо Бошан, не е работил нито ден.
— Той знае ли, че тя е жива? — попита наивно Мари Анж. Беше съвсем объркана и не знаеше какво да мисли. Изобщо не бе предполагала, че Бернар е способен да я лъже. И че е правил това цели две години сигурно имаше някаква огромна грешка. Бернар не би могъл да я лъже! Не и той!
— Мисля, че знае. Защото са се развели.
— Но това не може да бъде! Та ние се оженихме в католическа църква! Вие знаете правилата на католицизма!
— Вероятно е платил на свещеника. На този свят всичко може да бъде купено с пари — промърмори детективът. Той не си правеше никакви илюзии относно Бернар, за разлика от младата му съпруга — когато говорих с мадам Дьо Бошан. Тя ще се радва се срещне с вас, ако вие искате, разбира се. Помоли ме да ви предупредя да не казвате нито дума на съпруга си за онова, което сте предприели. Детективът подаде на Мари Анж визитка с телефонен номер в Париж и тя видя, че адресът е в прекрасен квартал. — Горката жена е изгоряла много лошо по време на пожара и има белези. Казаха ми, че живее доста усамотено — догони я странната мисъл, че никой от приятелите на Бернар не бе споменал нито дума за жената и сина, който бе загубил. — Останах с чувство, че така и не се е оправила след загубата на детето — допълни Мари Анж, очите й се напълниха със сълзи. Сега, когато имаше деца, мисълта да ги загуби й изглеждаше като кошмар, сърцето й се сви от жал към непознатата жена, която и да бе тя и каквато и да бе връзката й с
