познавате. Нямате причини да ми вярвате, но се надявам, заради вас и в името на вашите деца, да ме изслушате и отсега нататък много да внимавате. — Пое си дълбоко дъх, като отново извърна обезобразената страна на лицето си, а Мари Анж я гледаше с тревожни и уплашени очи. Тази жена не изглеждаше луда и макар да бе обгърната и пропита от скръб, нямаше вид на умопобъркана. И освен това беше ледено спокойна, когато започна да разказва своята история.
— Срещнахме се на едно празненство в Сан Тропе. Сега съм сигурна, че Бернар много добре е знаел коя съм. Баща ми беше известен човек имаше много недвижими имоти в цяла Европа и беше свързан с петролния бизнес в Бахрейн. Бернар явно бе проучил всичко за мен, както и че баща ми е безнадеждно болен и умира. Майка ми почина още когато бях дете. Нямах роднини, бях сама, бях млада, макар и не толкова, колкото сте вие сега. Той ме ухажваше пламенно и страстно и ме увери, че единственото, което иска, е да се ожени за мен и да има дете. Вече имах моето момченце от първия ми брак. То бе на две годинки, когато срещнах Бернар. Шарл, така се казваше малкото ми синче, просто се влюби в него. Направо го обожаваше. Бернар се държеше великолепно с него, беше щедър и добър и аз си помислих, че съм намерила идеалния баща и съпруг. Предишният ми брак приключи нещастно, а съпругът ми така и не пожела да види повече детето. Мислех си, че най-сетне Шарл е намерил любящ баща, а и аз бях много влюбена. Толкова много, че след като се оженихме, го включих в завещанието си наравно с Шарл. Струваше ми се, че това е най-малкото, което мога да направя за любимия си, пък и нямах намерение да умирам скоро. Но бях достатъчно глупава да му го покажа. Имахме къща в провинцията. Един замък в Дордон, който баща ми бе завещал на мен и където прекарвахме по-голямата част от времето си. Бернар ме засипваше с камари от сметки, но това е друга история. Сигурно щеше да ме разори, ако му бях позволила. За щастие адвокатите на татко упражняваха контрол. Под тяхно влияние и настояване, аз му заявих, че повече няма да плащам сметките му. Това много го ядоса. По-късно открих, че дълговете му са повече от няколко милиона долара, и за да предпазя и двама ни от скандал, бях принудена да ги изплатя. Онова лято бяхме в Дордон. — Луиз млъкна за миг. Очевидно се бореше с мъката си и се опитваше да събере сили за онова, което й предстоеше да разкаже. — Шарл беше с нас… — Гласът й сякаш се прекърши и затихна. После тя събра сили и продължи: — Беше на четири години, красиво, русо ангелче. Все още обожаваше Бернар, въпреки че аз вече не бях така очарована и омаяна от него, пък и бях доста притеснена от всички негови дългове. — Всичко дотук звучеше толкова познато, помисли си уплашено и объркано Мари Анж. Сякаш ставаше дума за нея самата. Думите на непознатата жена докоснаха чувствителна струна в душата й и тя почувства жал и симпатия към нея и детенцето, което бе загубила. — Една нощ в замъка избухна пожар. Ужасен, бързо разразяващ се пожар. Преди да се опомня, половината къща бе обхваната от огъня и аз изтичах, за да взема детето. То спеше в стаята си над нашата, а детегледачката бе в отпуск. Когато стигнах, видях Бернар… — Гласът й се стопи и премина в стенание. — Той заключваше вратата на Шарл отвън. Започнах да се боря с него, за да взема ключа. Блъснах го и успях да го изтръгна от ръката му. Влязох и грабнах Шарл от леглото, но се оказа, че не можем да излезем от стаята. Вратата беше затисната с нещо отвън, някаква мебел, стол може би или нещо друго. Не можех да изляза.
— О, Господи… — прошепна Мари Анж, а сълзите се търкаляха по лицето й. Тя инстинктивно придърпа кошчето на Робер по-близо до себе си. И какво стана?
— Дойдоха пожарникарите и опънаха мрежа под прозореца. Трябваше да хвърля Шарл в нея. Страхувах се до смърт и го стисках в прегръдките си. Не смеех да хвърля детенцето си. Стоях така дълго време. Самата аз се боях да скоча. — Луиз се разрида, но в очите й се четеше решимост да разкаже всичко, цялата истина на Мари Анж, без значение колко мъка ще й струва това. — Чаках прекалено дълго — продължи през сълзи тя. — Синът ми се задуши от дима и умря в ръцете ми. Все още го притисках към гърдите си, когато скочих. Те се опитаха да го съживят, но вече беше много късно. А Бернар бе свален от покрива. Крещеше истерично, че се бил опитвал да ни спаси, което бе чиста лъжа. Аз разказах на полицията какво бе направил и те, разбира се, провериха, но не намериха нищо, което да блокира вратата на стаята. Каквото и да е било, той го е преместил, след като аз скочих и преди да се качи на покрива. Каза на всички, че не съм в състояние да понеса скръбта от загубата на детето и затова търся да обвиня някого, в случая него, за да не виня самата себе си. Не спираше да плаче и всички му повярваха. Твърдеше, че съм била психически нестабилна, с лабилна нервна система и прекомерно, до безумие привързана към детето. Те повярваха и на това. Повярваха на всичко, което им каза. Нямаше свидетели, които да потвърдят моя разказ, но ако ни беше убил, той щеше да наследи цялото имущество, оставено от баща ми, и щеше да стане много богат. Страшно богат. По-късно пожарникарите откриха, че пожарът е започнал от тавана, вероятно вследствие на късо съединение. Една от жиците, които минавали оттам, била силно износена. Сигурна съм, че Бернар бе инсценирал всичко това, но не можех да го докажа. Все пак не можех да не вярвам на очите си. Видях го как заключва вратата на стаята на Шарл, знам, че след това я е затиснал с нещо, за да не можем да излезем. Всичко, което зная, графиньо, е, че синът ми загина по негова вина. — Очите й не се откъсваха от Мари Анж и сякаш пронизваха сърцето й. Би било по-лесно и по-безболезнено да повярва, че тази жена е луда, че иска да обвини някого, както Бернар бе изтъкнал при разследването. Но нещо в историята и в начина, по който я разказа, я караше да трепери от ужас. И въпреки че не искаше да й повярва, не можеше да отрече, че ако жената бе казала истината, то Бернар беше чудовище и убиец. Това бе толкова сигурно, колкото ако бе убил детето със собствените си ръце.
— Не знам какво е вашето положение — продължи Луиз, без да сваля поглед от младата жена, която бе грабнала бебето си в ръце и трепереше изплашена до смърт и объркана от зловещата история, което току- що бе чула. — Но разбрах, че имате много пари и нямате близък, който да ви защити или да ви помогне. Вие сте твърде млада, но вероятно имате добри адвокати, вслушайте се в съветите им. Дано да сте по-мъдра от мен. Не му оставяйте парите си в завещание, ако вече не сте го направили. Вземете мерки той да не наследи автоматично всичко, ако, не дай, Боже, внезапно умрете. В противен случай трябва да знаете, че вие и вашите деца се намирате в голяма опасност. А ако той отново е затънал до гуша в дългове, опасността е по-голяма. Ако бяхте моя дъщеря или сестра… — очите й отново се напълниха със сълзи, — щях да ви моля най-настойчиво веднага да вземете децата си и да избягате. Трябва да спасите живота си.
— Не мога да направя това — отвърна Мари Анж с пресекнат шепот. Бе изплашена до смърт. Гледаше Луиз и искаше да вярва, че е луда, но знаеше, че не е така. Беше напълно объркана от историята, която чу. Звучеше й налудничаво, но в същото време съвсем истински. — Аз го обичам, той е баща на децата ми. Вярно, че е задлъжнял, но аз имам достатъчно пари и мога да платя сметките му. Няма причини да ни убива, нито да ни наранява. Та той може да получи всичко, което иска. — Щеше й се да вярва, че онова, което бе чула, е лъжа. Но бе невъзможно.
— Всяко богатство се изчерпва и свършва — отговори просто Луиз. — Когато вашето пресъхне, той ще ви изостави. Но преди да го направи, ще вземе всичко, което може. А ако има нещо, което може да получи след вашата смърт, той ще намери начин да го получи. Бернар е невероятно алчен и зъл човек. — Всъщност той беше нещо много по-страшно. Беше убиец. — Дойде на погребението на Шарл и плака повече от всички останали, но вече не можеше да ме заблуди. Той го уби, все едно го направи със собствените си ръце. Така и не успях да докажа това. Вие обаче трябва да направите всичко възможно, за да защитите децата си. Бернар дьо Бошан е опасен престъпник.
В стаята настъпи дълга и мъчителна тишина, тежка като агония. Дълго време двете жени се гледаха, без да проговорят. За Мари Анж беше много трудно да повярва, че Бернар е толкова лош, колкото го описа Луиз. Все още не знаеше какво да мисли за историята, която чу. Горката жена! Може би в паниката си наистина си бе въобразила, че вратата е блокирана, но пък нямаше никакво обяснение защо Бернар се е опитвал да заключи стаята на детето отвън. Дали е искал да го предпази от дима и огъня? Не, дори и това не й изглеждаше особено правдоподобно обяснение. Или може би бе демоничен и зъл и целта му е била да ги убие, както бе казала Луиз. Мари Анж не знаеше нито какво да мисли, нито какво да каже. Гърлото й бе свито от ужас, изненада и страх.
— Съжалявам за това, което се е случило. Нямаше думи, с които да изрази колко й е мъчно за загубата на детето. Погледна тъжно нещастната майка и реши, че е длъжна да й предаде версията, която Бернар й бе представил. — Той ми обясни, че сте умряла заедно със сина ви. Преди десет години. — Всъщност всичко бе станало преди пет години, а от развода им бяха минали само три. — Каза ми още, че Шарл е бил негов син. Беше много тъжен и изглеждаше искрен.
Луиз се усмихна.
