— Да. Някой ден. Може би когато Фелиша порасне. Специалността ми като стажант бяха инфекциозните болести. Но след като Фелиша се роди, преминах на работа в спешно отделение и останах в Ню Йорк. По- сигурно е.
— Това е доста потискащо изказвани. Ако тук не те застрелят, значи никога няма да ти се случи. Дори по тъмно в метрото е по-безопасно, отколкото тук, заради всички онези психари, които се стрелят и в крайна сметка стигат при нас.
— Поне животът на Фелиша е нормален. Не мога да й го осигуря, ако работя в Третия свят.
В това имаше смисъл, но Стив знаеше, че за нея животът в Ню Йорк не е лесен.
Работеха заедно ден след ден и Стив все повече и повече я обикваше. Наежената й външност бе само на повърхността, а под нея се криеше изключителна, чувствителна жена. Една вечер я видя да си тръгва в джинси и тениска, със скиорско яке, бе разпуснала косите си и изглеждаше невероятно. Не можеше дори да си представи какво би представлявала в хубави дрехи и с грим. Но тя никога не се гримираше. Беше съвсем естествена, имаше страхотно тяло, светъл ум и любещо сърце.
В средата на януари вече бяха станали приятели и той все повече разчиташе на нея. Тя бе човекът, на когото можеше да се опре, и той го правеше често. Понякога се държеше рязко с него, когато смяташе, че той греши за нещо, и не се страхуваше да спори. Най-много го изненадваше, че всъщност харесва точно това нейно качество. Имаше собствено мнение и го изразяваше без заобикалки. Веднъж дори му крещя на испански, което го удиви.
Един път го нарече хихо де путана, а той й благодари и й каза, че от никого не е чувал нещо по-хубаво за себе си, което я ядоса още повече.
— Нарекох те син на проститутка, за Бога.
— Глупости, Ана, помислих, че ми казваш, че ме обичаш. — Думите му я разсмяха и разправията приключи. Освен това, както той често й припомняше, Стив й бе началник.
— Това не означава, че трябва да ме командваш — възразяваше тя, а той й отвръщаше философски:
— Така е, за жалост. Но бих се забавлявал много, ако го направя.
— Ти си безнадежден случай. — Обичаше да го дразни, просто за разтоварване, но очевидно го харесваше и уважаваше.
Зарадва се заради него, когато жена му пристигна. За Мередит и Стив обаче уикендът бе труден. Те отчаяно се опитваха да сплотят живота си през малкото време, което имаха един за друг, и изглежда с всяка изминала седмица това ставаше все по-трудно. Цялата нощ, преди Мередит да пристигне, Стив бе оперирал и когато я посрещна, бе нервен, изтощен от безсънието. А тя бе направила всичко възможно, за да осигури приятен уикенд за него. Беше му донесла от хляба, който той харесваше, пресен рак и две бутилки от най-хубавото калифорнийско вино. Но той бе прекалено уморен, за да яде или пие, а след като поспориха за незначителни неща по време на обяда, той спа цял следобед. Мередит остана у дома в очакване той да се събуди, но Стив отвори очи едва в девет часа вечерта.
Поговориха си приятелски и отношенията им се подобриха, но несъмнено атмосферата беше различна отпреди. На моменти се чувстваха като непознати, все повече осъзнаваха, че живеят в различни светове. Вече не бе лесно да вървят в крачка, сякаш постоянно не се разбираха.
Когато Мередит отлетя за Калифорния в неделя вечерта, и двамата бяха потиснати, а храната, която му донесе от Сан Франциско, стоеше непокътната в хладилника. Час след като Мередит отпътува, Ана се обади и покани Стив на вечеря в дома си. Без да се замисли, той грабна хляба, виното и рака и ги отнесе у тях.
Апартаментът й беше съвсем малък и не бе особено топло, имаше счупен прозорец, който собственикът отказваше да оправи. Хлебарки пъплеха навсякъде. Жилището се намираше съвсем близо до Сто и втора улица, но очевидно това бе най-доброто, която тя можеше да си позволи. Бе шокиран, че тя живее по този начин. Особено след като знаеше, че бащата на детето й има тръстов фонд.
— Няма проблем — махна с ръка тя, но проблемът бе налице и двамата си даваха сметка.
Но нейното достойнство, гордост и упоритост го трогнаха много. А малкото момиченце бе прекрасно, просто по-светло копие на майка си. Изглеждаше точно като нея и когато майка й й направи забележка, тропна с краче и я смъмри, че е непослушна.
— Има твоя характер. До няколко години ще ти причинява големи грижи.
— Знам — усмихна се гордо Ана. — Баща й беше истински негодник, но все пак чаровен.
Стив се разсмя на описанието. Нещо у този мъж бе привлякло Ана, видът му или умът, или изтъкнатият му произход. Доколкото я познаваше едва ли бяха парите му. Изглежда не я бе грижа много за това. На Стив му се искаше да ги покани в дома си на вечеря, но се притесни от екстравагантността на апартамента си. Бе му по-лесно да дойде тук. Ана се затрудни с рака и виното, които той донесе, но все пак се зарадва и тази вечер те дълго си говориха за стреса да живее на близо пет хиляди мили от съпругата си. Ана бе изпълнена със съчувствие и й бе жал за него. А когато същата вечер се прибра вкъщи, Стив си даде сметка, че бе пил много, но въпреки това бяха запазили приличие. Двамата с Ана бяха добри приятели.
Когато си легна, Мередит му липсваше и той искаше да й се обади и да й каже, че съжалява за уикенда, не преминал както трябва, но като погледна часовника, си даде сметка, че тя още е в самолета. Мислеше да остави съобщение на телефонния й секретар, но бе уморен, а и бе пил доста, затова легна да спи.
Покани Ана и Фелиша на вечеря по-късно същата седмица, след като приключиха дългия работен ден. Заведе ги да хапнат сандвичи и сладолед. Фелиша прекара чудесно с тях. Придружи ги до дома им и чете вестник, докато Ана сложи детето да спи. Чувстваше се спокоен и отпуснат в тяхната компания.
— Ти си добър човек, знаеш ли — каза тя, когато се върна в дневната и седна на счупения диван до него. — Съпругата ти постъпва глупаво, като те оставя сам тук. — И двамата бяха изморени, но се чувстваха уютно в малката дневна. Това бе чудесна вечер след дългия, труден ден.
— Тя няма избор в момента — честно отвърна той. — Трябва да си намеря работа в Калифорния. Нямаме избор, Ана — въздъхна с мрачен вид, сетил се пак за раздялата.
— Все трябва да има нещо за теб, Стив — със съчувствие изрече тя, докато той се стараеше да не обръща внимание колко хубава изглежда в тениска и клин. Това бе неуместно. Приятелството помежду им бе важно и за двамата.
— И аз все си повтарям, че в Сан Франциско не може да не се намери работа за мен, но засега няма нищо. — Беше се обаждал в тамошните болници, за да съобщи, че е свободен. — Вече почти свикнах с това положение.
Но думите му не убедиха никого от тях и фактът, че през следващата седмица Мередит заминаваше на кратка почивка на Хаваите, не бе от полза за брака им. Щяха да бъдат разделени още две седмици.
— Не се ли притесняваш? — попита многозначително Ана, когато стана дума за Хаваите. — Не се ли тревожиш, че може да започне връзка с мъжа, с когото работи? — Понякога тя му задаваше въпроси, които стигаха твърде далеч и го караха да се чувства неудобно. Но винаги й отговаряше честно, независимо колко го болеше.
— Понякога се притеснявам. Той изглежда чудесно и мисля, че го харесва. Но й вярвам. Мери не би го направила. — Ана бе достатъчно възпитана, за да премълчи възраженията си. Знаеше, че хората бяха подвластни на еднакви слабости и ако останеха дълго самотни, правеха глупости. — Никога не сме си изневерявали.
— Възхищавам ви се за това — искрено призна тя.
Знаеше колко е самотен Стив, колко е нещастен, но никога не бе дал знак пред нея, нито бе направил намек за нещо повече от приятелство помежду им. Мередит бе щастлива жена. Може би това важеше и за двамата. Поне се надяваше да е така, заради него.
— Просто не виждам смисъл в изневярата. Освен това Мередит би разбрала. Струва ми се, че ако някой от нас го направи, то ще е със знанието на другия.
Бяха изминали близо четири месеца, откакто тя бе напуснала Ню Йорк, а да живеят на двата бряга на Щатите бе най-голямото предизвикателство в съвместния им живот. Стив нямаше с кого да прекарва уикендите, когато тя бе в Калифорния, нито с кого да разговаря нощем, след като се прибереше вкъщи, не
