Единственото, което желаеше от него, бе да улови мига.
— Нека отидем в спалнята ми.
Никога преди не бе изневерявал на Мередит, но с Ана това му се струваше естествено и той я желаеше до болка.
Последва я в стаичка с размер на килер. Беше малко по-голяма от леглото, имаше лампа само от едната страна. Тя я включи за минута, докато се ориентират, после я угаси и заключи вратата. Стив я разсъблече в тъмнината и легна в леглото до нея, повече я чувстваше и усещаше, отколкото я виждаше. Уличната лампа хвърляше достатъчно светлина, колкото да различи очертанията на красивото й тяло.
Помежду им нямаше думи, обещания, лъжи, просто искреше истинско, първично желание, обхванало и двамата, и той я облада, докато тя стенеше, извиваше се и възбуждаше невероятно. Не можеше да не се поддаде на страстта. Любовта изригна като вулкан в сърцето му и го остави без дъх в прегръдките й. Те дълго мълчаха, а после тя нежно погали косата му, като на дете, и го притисна по-силно към себе си. Не бе изпитвал подобно щастие от дълго време, по-дълго, отколкото си спомняше.
— Не искам да те нараня, Ана — наруши мълчанието той. — Краят може да е отвратителен.
— Същото важи и за живота. Но засега е добре. Ако ти можеш да го приемеш, за мен няма проблем.
Тя искаше толкова малко от него и единственото, което можеше да му даде, бе в ръцете му в момента, но и то бе много повече, отколкото съпругата му желаеше да му дари.
— Само ми кажи, когато за теб връзката ни приключи или искаш да се оттеглиш. Не е необходимо да затръшваш вратата. Можеш да я затвориш внимателно — каза тихо тя.
Но сега нямаше врати, които той да иска да затвори. Все още ги отваряше и докато я изследваше отново с длани и език, тя направи същото с него и му подари нощ, която дълго щеше да помни.
Глава 17
След провала на уикенда по време на Свети Валентин Мередит не видя Стив през следващия месец. Двамата с Калан отпътуваха за Токио и Сингапур, а Стив сякаш изобщо не можеше да се отдели от болницата. Отчуждаваха се с всеки изминал ден и разговаряха по телефона все по-рядко.
Бяха изминали пет месеца от заминаването й и близо два от началото на романтичната й връзка с Кал. Тя вече се чувстваше повече част от неговия живот, отколкото от живота на Стив. С Калан бяха непрекъснато заедно — на работа, у дома, в нейния апартамент нощем, с децата му през уикенда. А в средата на март Анди я погледна, изпълнен с любопитство, и й зададе въпрос, който я разтърси:
— Съпругът ти ще се премести ли наистина тук? — Той не искаше да е груб с нея, но все пак се питаше.
— Не знам, Анди — отвърна му тя честно. Вече не изглеждаше вероятно, а и тя не бе сигурна дали иска.
Седмица по-късно Анди попита баща си дали Мери не му е гадже.
— Ние сме просто приятели — обясни Кал, но Мери Елън вдигна вежда в знак на недоверие, макар да не каза нищо.
Не можеха да заблудят никого, освен себе си. Стив вече не споменаваше за работата, която не можеше да уреди. Дори не недоволстваше, че тя не се връща в Ню Йорк през уикендите. Това би я притеснило, ако се бе замислила над факта, но тя не му обърна внимание. Кал също не й задаваше въпроси. Единственото, което искаше, бе да е с нея и смяташе, че ще стигнат до решение по-късно. Сякаш и той не бе готов да се обвърже. В известен смисъл създалото се положение бе приемливо и за двамата. Ако Мередит си бе направила труда да потърси някой път Стив вкъщи, щеше да установи, че той не спи у дома. Но тя предполагаше, че прекарва времето си в травматологичното отделение. И изпитваше облекчение, че не й се налага да разговаря с него.
Харви Лукас се бе върнал на работа от две седмици, но Стив вече не говореше за напускане. Бе помолил Харви да обмисли назначаването на Ана на постоянно място. След като поработи с нея две седмици, Харви се съгласи, че тя е страхотна. Опитваха се за момента да я задържат, макар и по заместване.
Ала когато Мередит се върна от Сингапур, Стив й се обади, че иска да я види. Беше мислил много напоследък и се притесняваше как ще се развие животът им в бъдеще.
Този път я предупреди, че ще отиде при нея. Не искаше да я изненадва. Отначало в гласа й се усети колебание, но нямаше основание да му откаже. Не го бе виждала от месец и знаеше, че не може да го избягва вечно.
— Какво ще му кажеш? — попита Кал този път. — Ще му признаеш ли?
Донякъде искаше да го направи, донякъде — не.
— Какво мога да му кажа? — попита тя направо. — Че имам връзка? Че бракът ни се разпада? — Не знаеше как да постъпи, дори какво да мисли.
— Ти решаваш, Мери.
— Къде се намираме, Кал?
— Има ли значение?
— Възможно е да има — отговори тя.
— Ти трябва да вземеш решението си по този въпрос. Не искам да бъда отговорен за провалянето на вашия брак.
Това й говореше много. Говореше й, че той е почтен човек, но също, че е объркан точно колкото нея. Очевидно не му харесваше идеята тя да прекара уикенда със Стив, макар че не й каза нищо по този повод. Не искаше да упражнява натиск и да прави ситуацията още по-трудна за нея.
Така че когато Мередит видя Стив, бе по-объркана от всякога. Този път обаче, когато й каза, че иска да се любят, тя поиска първо да разговарят. Седнаха на дивана, а тя още нямаше представа как да му каже. Беше сигурна само в едно — че не иска да го нарани.
— Взех решение, Мередит — рече Стив и тя се подготви да посрещне думите му. Мислеше, че ще поиска развод, и нямаше да го обвинява, нито да го спира. Но той я изненада. — Не мисля, че ни е останало много време — тихо произнесе той. — Ако продължим още няколко месеца да живеем по този начин, мисля, че между нас ще бъде свършено. Отчуждаваме се, Мери — гласът му прозвуча нежно. — Струва ми се, че и двамата го знаем.
Тя кимна, не го отричаше, питаше се дали той ще й зададе въпрос, но той не го направи. Мина й през ума, че може би знае. Не каза нищо, слушаше го безмълвно.
— Ще напусна болницата в Ню Йорк. Разговарях с управата на една болница тук, в града. Тя е малка, но уважавана, имат прилично спешно отделение. Не е кой знае какво, но предлагат почасова работа. Вършат рутинна дейност — фрактури, болки в корема, плачещи бебета с болки в ушите. Мога да изкарам така известно време, след като се налага. Ако чакам идеалната работа, между нас ще е свършено, когато я намеря. Затова, когато се върна, ще подам оставка и ще дойда тук.
Тя бе вцепенена от чутото, но знаеше, както и той, че ако искат да спасят брака си, Стив трябва да го направи.
— Кога ще дойдеш? — попита, без да изказва мнение.
Умът й препускаше, докато чакаше отговора. Решението на Стив означаваше край на връзката й с Кал, а тя не бе готова за това, въпреки че си даваше сметка, че трябва.
— След две седмици — отвърна той. — Харви се върна и ще назначат Ана на моето място.
Все още не бе казал нищо на Ана. Искаше първо да говори с Мередит, но му се стори, че Ана усети. През последния месец отношенията им се развиваха прекрасно и връзката ставаше опасна. Той искаше да оправи нещата, преди да я е наранил истински. Живееха заедно от четири седмици и разбираше, че ако не е готов да се обвърже с нея, в крайна сметка това ще се отрази зле и на нея, и на Фелиша. А той обичаше и двете прекалено много, за да им причини подобно нещо. Според нейните категории от женен мъж щеше да се превърне в негодник.
Мередит изглеждаше смаяна от току-що казаното.
— Две седмици? — Гласът й заглъхна. Но си даваше сметка, че трябва да стане или сега, или никога. И
