означавали тези четири седмици за него. Тук бе домът му, пристанището, убежището му. А сега я захвърляше и се запътваше към несигурен живот в Калифорния.
От дома на Ана отиде в болницата и прекара един час с Харви Лукас, съобщи му, че напуска. Харви бе разочарован, но прояви разбиране.
— А, между другото, какво си направил на Ана Гонсалес? — попита в края на разговора им.
— Нищо. Защо? — Стив се чувстваше неловко, когато отговори, и се чудеше дали Харви не е разбрал за тяхната връзка. Досега бяха убедени, че никой не знае за това и смятаха, че така е по-добре.
— Тя се обади малко преди да дойдеш тук. Каза, че си се държал зле с нея напоследък, че имате различие в мненията и не иска повече да работи в една смяна с теб. Помоли ме да променя графика и да ви държа надалеч един от друг. Имам чувството, че дори не иска да те вижда.
На Стив се стори, че някой го удря здравата в корема. Бе разчитал, че докато замине, поне ще я вижда всеки ден и ще работи с нея. Тя обаче бе права. Искаше категорично скъсване и той трябваше да го приеме, след мъката, която й бе причинил. Не можеше да си представи какво ще каже тя на Фелиша и как ще реагира детето, може би, щеше да си помисли, че всички мъже напускаха нея и майка и. Беше ужасно, че и той ги напускаше и се чувстваше зле заради това.
— Предполагам, че по принцип се държа грубо — каза на Харви. — Имахме няколко тежки дни и нощи, без да спим и си изпуснах нервите. Спорихме за някаква диагноза. Тя, разбира се, бе права и после й се извиних. Но Ана е труден характер. Предполагам, че не ми е простила. Много добър лекар е, Харви. Ще ти е приятно да работиш с нея.
— Вече го знам. Съжалявам, че те губя, Стив. И, разбира се, малко ти се сърдя, че провали намеренията ми да се оттегля и да се занимавам с изследователска работа. Сега вече кой знае кога ще мога да напусна. Ще ни трябват поне две години, за да се заместим.
— Това не е вярно, но съм поласкан. Съжалявам за изследователския ти проект.
— И аз. Ако не се получи в Калифорния, върни се. Ще те взема веднага и непосредствено след това ще напусна. Вече ми е писнало тук.
— Харесва ти и ти го знаеш — възпротиви се Стив, а после отбеляза тъжно: — И на мен ще ми липсва.
— Едва ли, освен ако не се отегчиш до смърт да слагаш лед върху синини. Това износва много бързо. Но все ще намериш нещо. Дръж ме в течение.
— Обещавам. — А после с най-равнодушния тон, на който бе способен, продължи: — Грижи се добре за Ана. Знам, че ще се държиш с нея по-добре, отколкото аз. — Докато казваше това, му се плачеше.
— И някое чудовище би било по-любезно с нея от теб, когато си на работа четири поредни дни и не си спал от три. Господи, когато се държиш така, дори те мразя.
Разсмяха се и се отправиха заедно в операционната. Стив се запита дали ще види Ана отново някога. Не му се вярваше. Така и стана — повече не я видя.
През следващите две седмици работи в болницата в различен от нейния график, вземаше повече почивки от обичайното, за да организира пътуването си, да опакова багажа и да предложи за продажба апартамента. Агентът по недвижими имоти намери купувач в края на първата седмица, но на по-ниска цена, отколкото искаха за него. Двамата е Мередит обсъдиха въпроса. Накрая тя реши, че е по-добре да го продадат, отколкото да го държат празен и да се опитват да го дават под наем. Преди Стив да замине за Калифорния, бе подписан предварителен договор. Той бе опаковал целия им багаж и го бе изпратил в Пало Алто. Последните три дни прекара в хотел, а преди да напусне болницата, сестрите организираха тържество в негова чест. Ана я нямаше. Когато Стив се сбогува с всички, повечето от сестрите се разплакаха. Никой не можеше да си представи травматологичното отделение без него.
В деня, в който напусна Ню Йорк, валеше. Той носеше медицинската си чанта и един малък куфар. Бе изпратил останалото с багажа. Качи се на самолета и си даде сметка, че е Денят на лъжата, първи април. Мислеше за срещата с Мери. През последните две седмици Ана му бе липсвала ужасно, но знаеше, че е постъпил правилно, заради нея, а също и заради самия себе си. Ако бе останал и бе продължил връзката им, накрая и за двамата би било по-тежко. Тя имаше право на много повече, отколкото той можеше да й даде. Стив се надяваше тя да намери страхотен мъж, който да не е женен и да не е негодник. Заслужаваше най- доброто, помисли си той, докато самолетът направи завой над града и се насочи на запад, а Ню Йорк постепенно се изгубваше под него.
Глава 19
Мередит и Кал прекарваха заедно всеки миг, когато бе възможно. Бяха подложени на огромно напрежение, повече от всякога, и прекараха последния си уикенд в малък хотел в Кармел Вали. Останаха цели два дни в леглото, с прекъсване от дълги разходки, когато си държаха ръцете и се целуваха, стояха будни с часове, разговаряха нощем, след като се бяха любили, но не споменаваха и дума за бъдещето. За тях бъдеще нямаше. Имаха само тези последни мигове.
А в деня, когато Стив трябваше да пристигне, Кал заминаваше за Лондон. Вечерта, преди да тръгне, двамата останаха в апартамента й до среднощ. Дори това жилище — свидетел на любовта им, щяха да изгубят скоро. Тя бе наела апартамент в Сан Франциско, където да се настанят със Стив, и щеше да пътува Пало Алто и обратно.
— Бих искал да кажа, че се надявам всичко със Стив да се подреди — каза й той на раздяла, — но ще те излъжа. Не искам да се подреди, Мери. Искам да се върнеш при мен. Обади ми се в Европа и ми кажи какво става.
Най-ужасното беше, че тя вече не можеше да си представи живота си без него. Непрестанно изпитваше натрапчивото и объркващо чувство, че двамата с Кал са женени и тя ще му изневери със Стивън. Но отношенията с Кал бяха фантазия, илюзия, бягство от действителността. Обичаха се лудо, но помежду им нямаше реално обвързване. Нейната връзка бе със Стив и Кал го знаеше. Но макар да твърдеше, че го разбира, той й се сърдеше, че е допуснала Стив да дойде тук и се е съгласила с настояванията му да спасят брака си, а на себе си се ядосваше, че не се е обвързал досега с нея. И двамата знаеха, че сега е твърде късно. Тя трябваше да провери отношенията си със Стивън.
— Не мога да захвърля петнайсет години, без да му дам последен шанс, Кал. Не мога да го направя. — Той знаеше, че е права, но в известен смисъл я мразеше, че е толкова честна със съпруга си. Същевременно почтеността й бе едно от нещата, заради които я обичаше.
— Няма да се получи и ти самата си наясно — с горчивина я убеждаваше Кал. — С брака ви е свършено, Мери. Погледни истината в очите. — И двамата не можеха да приемат факта, че тя се връща при Стив и поне за момента връзката й с Кал приключва. Не искаше дори да мисли за това. А Кал бе обезумял. Освен всичко друго, той не смяташе, че Стив е подходящ за нея. — Вие двамата нямате нищо общо.
— Имаме достатъчно общо помежду си, щом сме били женени в продължение на петнайсет години — възпротиви се тя, но явно не бе убедена в думите си.
— Останали сте заедно по инерция и ти го знаеш. От години вървите по различни пътища в кариерата си. Сигурен съм, че той изобщо не разбира какво правиш, нито се интересува, нито знае колко си добра. Губиш си времето с него. — Кал бе бесен и се чувстваше отхвърлен. — Погрижи се за себе си, Мери — тъжно й каза той и я целуна за последен път, преди да си тръгне.
Тя плака в продължение на часове, а когато Стив пристигна на следващия ден, Мередит беше все още много разстроена и изглеждаше като болна. Беше смъртно бледа и очите й бяха подути.
— Болна ли си? — попита я Стив, разтревожен за нея.
— Настинка, алергия или нещо подобно.
— Изглеждаш ужасно, скъпа.
Даде и таблетки, но тя не ги изпи. А след два часа той бе разхвърлял цялото жилище, дрехите му бяха разпръснати навсякъде по пода в спалнята, бръснарските му принадлежности — в банята, а той приготвяше вечеря в кухнята.
В пристигането му нямаше нищо празнично и той бе разочарован, когато разбра, че е наела за тях апартамент в града. Би предпочел да е купила или поне наела къща. А вечерта, след като пристигна, отново
