след като я вдигнаха във въздуха, никой не я нападна, макар че от всички страни прииждаха много момичета. Те се справиха с последните оцелели „Юмруци“ и изнесоха Нел на площада, където около сто хиляди момичета — Нел не можеше да преброи всички полкове и бригади — едновременно паднаха на колене, сякаш повалени от божествен вятър, и й поднесоха своите бамбукови колове, ножове, оловни тръби и нунджага. Командирите на дивизиите й стояха най-отпред, както и нейните министри на отбраната, външните работи, науката и развитието. Всички те й се покланяха, не с китайски или викториански поклон, а с някаква смесица между двата.
Нел би трябвало да е загубила дар слово или да е вцепенена от удивление, но не беше — за първи път през живота си разбираше защо е родена и се чувстваше добре в новото си положение. В един миг животът й бе безсмислен неуспех, а в следващия беше придобил величествен смисъл. Тя започна да говори и думите леко се заизливаха от устата й, сякаш ги четеше от страниците на „Буквара“. Нел прие верността на Мишата армия, похвали ги за великите им подвизи и махна, с ръка към площада над главите на малките си сестри към хилядите бежанци от Нова Атлантида, Нипон, Израел и всички други Външни племена.
— Нашето първо задължение е да ги защитим — каза Нел. — Покажете ми състоянието на града и на всички в него.
Искаха да я понесат на ръце, но тя скочи на каменната настилка и започна да се отдалечава от небостъргача, насочвайки се към своята войска, която се раздели и й направи път. Улиците на Пудонг бяха пълни с гладни и ужасени бежанци, а сред тях, в прости селски дрехи, покрити със собствената й и чужда кръв, с разкъсани белезници на китките, следвана от своите генерали и министри, крачеше варварската принцеса със своите книга и меч.
Карл Холивуд се събуди от звън в ушите и парене в бузата, което се оказа два и половина сантиметрово парче стъкло, забито в плътта му. Когато седна, леглото му се раздрънка и разтрака, пръскайки огромно количество разбито стъкло, и от прозорците го лъхна ужасно зловоние. Старите хотели си имаха чар, но и недостатъци — като например това, че прозорците бяха направени от древни, чупливи материали.
За щастие, някакъв стар уайомингски инстинкт го бе накарал предишната вечер да остави ботушите си до леглото. Той обърна наопаки единия и внимателно провери дали вътре няма стъкла, преди да го нахлузи. Едва когато бе напълно облечен и събра багажа си, Карл Холивуд погледна през прозореца.
Хотелът му се намираше близо до Хуанг Пу. Оттатък реката видя, че огромни части от Пудонг са станали черни на тъмносиния фон на небето преди разсъмване. Няколко сгради, свързани с местното Захранване, все още светеха. От неговата страна на реката положението не беше толкова просто — за разлика от Пудонг, Шанхай бе преживял много войни и това го бе направило издръжлив: в града изобилстваха тайни енергийни източници, стари дизелови генератори, частни Източници и Захранвания, водни резервоари и цистерни. Хората продължаваха да гледат пилета за храна под сянката на „Хонконг & Шанхай Банкинг Корпорейшън“. Шанхай щеше да преживее атаката на „Юмруците“ много по-лесно, отколкото Пудонг.
Но като бял човек, Карл Холивуд можеше изобщо да не я преживее. Бе по-добре да е оттатък реката, в Пудонг, с останалите от Външните племена.
Оттук до реката имаше около три пресечки — но тъй като това беше Шанхай, тези три пресечки щяха да са пълни с усложнения, равняващи се на три километра в който и да е друг град. Основният проблем щяха да са „Юмруците“. Вече можеше да чуе виковете „Ша! Ша!“, които се разнасяха по улиците, и като светеше с джобно фенерче през решетките на балкона си, можеше да види много „Юмруци“, окуражени от унищожаването на чуждите Захранвания, които тичаха наоколо с дръзко изложени алени пояси и ленти на главите.
Ако не бе висок почти два метра и със сини очи, навярно щеше да се опита да се преоблече като китаец и да се промъкне до реката, макар че навярно пак нямаше да успее. Той прерови килера си и измъкна големия си дъждобран, който му стигаше почти до глезените. Щеше да го предпазва от куршуми и повечето нанотехнологични ракети.
На лавицата в килера лежеше продълговат куфар, който не беше отворил. Чул съобщенията за безредиците, той бе взел предпазната мярка да донесе със себе си тези реликви: 44-калиброва пушки с железни мерници и револвер „Колт“. Това бяха излишно пищни оръжия, но Карл Холивуд отдавна се бе избавил от всички други, които нямаха историческа или художествена стойност.
От вътрешността на сградата съвсем близо до стаята му прозвучаха два изстрела. Секунди по-късно някой ритна вратата му. Карл се уви в дъждобрана, в случай че някой решеше да стреля през вратата, и надникна през шпионката. За своя изненада видя белокос англо с увиснали мустаци, стиснал полуавтоматичен пистолет в ръка. Предишния ден Карл се бе запознал с него в хотелския бар. Господинът беше пристигнал тук, за да се опита да свърши някаква работа преди падането на Шанхай.
Той отвори вратата. Двамата бързо се поздравиха.
— Човек би си помислил, че сме дошли на конгрес по древни оръжия — каза през мустаците си господинът. — Ужасно се извинявам, че ви безпокоя, но си помислих, че може би бихте искали да научите, че в хотела има „Юмруци“. — Той посочи с пушката към коридора. Карл подаде глава навън и видя, че на пода пред съседната отворена врата се е проснал мъртъв пиколо, все още стиснал дълъг нож.
— Случайно вече бях буден — отвърна Карл Холивуд, — и си мислех да се поразходя до реката. Бихте ли желали да дойдете с мен?
— С удоволствие. Полковник от запаса Спенс, Кралски обединени сили.
— Карл Холивуд.
Докато се спускаха по пожарното стълбище, Спенс уби още двама служители на хотела, които по някакви съмнителни признаци разпозна като „Юмруци“. Карл и в двата случая беше скептичен, докато Спенс не раздра ризите им, за да му покаже алените пояси отдолу.
— Не че наистина са „Юмруци“, нали разбирате — весело поясни той. — Просто с идването на „Юмруците“ тези боклуци стават адски модерни.
След като размениха още няколко сухи шеги за това дали не трябва да уредят сметките си, преди да си тръгнат и колко би трябвало да дадеш на пиколо, който идва при теб с нож, двамата се съгласиха, че може би е най-безопасно да излязат през кухнята. На пода лежаха убити още няколко „Юмрука“. Стигнали до изхода, Карл и Спенс откриха други двама гости на хотела, и двамата израелци, зяпнали ги с хипнотизирания поглед, който загатва за наличието на притиснато до черепа оръжие. Секунди по-късно към тях се присъединиха двама зулуски бизнес консултанти, които носеха дълги, телескопски бастуни с наноостриета накрая и ги използваха за да разчистват пътя си. На Карл му трябваше минута, за да оцени плана им: всички се готвеха да се прокраднат по някоя тъмна уличка и щяха да им трябват очила за нощно виждане.
Вратата започна да се тресе в рамката си и да издава мощен кънтящ тътен. Карл пристъпи напред и погледна през шпионката: две местни момчета се опитваха да я разбият с брадва. Той се отдръпна назад, свали пушката от рамото си, зареди патрон и стреля през вратата. Кънтежът рязко спря и брадвата иззвънтя като камбана, когато падна на паважа.
Един от зулусите отвори с ритник вратата и изскочи навън, завъртайки острието на бастуна си така, че изписа голяма, смъртоносна дъга като хеликоптерна перка. Последвал го няколко секунди по-късно, Карл видя неколцина младежи да се пръскат по улицата, заобикаляйки няколко десетки бежанци и скитници, които услужливо сочеха към тях и с цялото си поведение показваха, че единствената причина да са на тази улица точно по това време е да помогнат на чуждестранните гости.
Без предварително да се уговарят, те се подредиха в импровизиран строй на улицата, където имаха малко пространство за маневриране. Зулусите тръгнаха отпред, като въртяха бастуните над главите си и надаваха някакъв традиционен боен вик, който отблъскваше китайците от пътя им. После вървеше един от евреите, който използваше пистолета си, за да очиства всеки „Юмрук“, който ги нападнеше. След това беше Карл Холивуд, който с ръста и пушката си като че ли изпълняваше задачата да разузнава напред. Полковник Спенс и вторият израелец вървяха най-отзад, като през повечето време се движеха заднешком.
Това им даде възможност без много инциденти да напреднат по уличката, но когато излязоха на пътя, се превърнаха в прашинки сред пясъчна буря. Полковник Спенс изпразни във въздуха почти цял пълнител.
