на английски и Нел знаеше няколко на китайски.
— Там долу — „Юмруците“? — попита тя.
— Много „Юмрук“.
— Първи етаж — „Юмруци“?
— Да, много „Юмрук“ първи етаж.
— Улица — „Юмруци“?
— „Юмрук“, армия сражава на улица.
— Около тази сграда?
— „Юмрук“ около тази сграда навсякъде.
Нел погледна към контролното табло на асансьора: четири колони плътно разположени един до друг бутони с различен цвят в зависимост от функцията на всеки етаж — зелено за търговските, жълто за жилищните, червено за служебните и синьо за сервизните. Повечето сини етажи бяха под земята, но един от тях беше петият отгоре надолу.
— Офис на сградата? — посочи към него тя.
— Да.
— „Юмруци“ там?
— Не, „Юмрук“ всички долу. Но „Юмрук“ на покрива!
— Давай към офиса.
Когато асансьорът стигна до петия етаж отгоре надолу, Нел накара мъжа да остане на мястото си, после отново излезе на покрива и разби двигателите му, така че да не може да се движи. Скочи обратно в кабината, като се опитваше да не гледа към труповете и да не обръща внимание на миризмата на кръв и други телесни течности, които изтичаха през отворените врати и капеха надолу в шахтата. Не след дълго „Юмруците“ щяха да открият всичко това.
Нел имаше обаче малко време. Трябваше само да реши как да го използва. В сервизния килер имаше синтетичен компилатор, също като онзи, с който бе направила оръжията си, и тя знаеше, че може да го използва, за да направи експлозиви и да вдигне във въздуха фоайето. Но „Юмруците“ също имаха експлозиви и спокойно можеха да взривят горните етажи на сградата.
А пък и навярно следяха трафика в мрежата на Захранването в сградата от някаква подземна контролна стая. Използването на СК просто щеше да им покаже местоположението й. Те щяха да изключат Захранването, а после бавно и предпазливо да дойдат за нея.
Нел бързо обиколи офисите, като преценяваше ресурсите си. През панорамните прозорци на най- хубавия кабинет видя по улиците на Пудонг съвсем променена картина. Много от небостъргачите бяха поддържани от външните Захранвания и сега бяха тъмни, макар че от разбитите прозорци на някои места излизаха пламъци и осветяваха улиците хиляди метри надолу. Тези сгради бяха евакуирани и затова по улиците имаше много повече хора, отколкото можеха да поемат. Площадът около нейната сграда бе блокиран и сравнително пуст.
Нел откри стая без прозорци, с медиатронни стени, по които се виждаше смущаващ колаж от образи: цветя, детайли от европейски катедрали и шинтоистки храмове, китайски пейзажи, увеличени изображения на насекоми и цветен прашец, многоръки индийски богини, планети и луни от слънчевата система, абстрактни мотиви от ислямския свят, графики на математически уравнения, скулптурни глави на мъже и жени. Иначе стаята беше празна, освен макета на сградата, поставен по средата и висок приблизително колкото Нел. Повърхността на макета бе медиатронна, също като на истинската сграда, и показваше (както и се предполагаше) онова, което можеше да се види и отвън: предимно реклами, макар че някои „Юмруци“ очевидно бяха идвали тук и ги бяха надраскали с надписи.
Върху покрива на макета беше поставено перо — просто черна пръчка, заострена в единия край — и палитра с цветно колело и други средства за управление. Нел ги взе, докосна с върха на перото зеления участък на цветното колело на палитрата и прокара перото по повърхността на модела. Остана сияеща зелена черта, която обезобрази реклама на някаква въздушна линия.
Каквито и други ходове да предприемеше през останалото й време, имаше нещо, което можеше да направи бързо и лесно. Не бе съвсем сигурна защо го прави, но интуицията й подсказваше, че може да е от полза или навярно се дължеше на артистичния стремеж да остави нещо, което да живее по-дълго от самата нея, дори само с няколко минути. Нел започна, като изтри всички големи рекламни табла на горните етажи на небостъргача. После нахвърли проста рисунка с основни цветове: син щит и в него герб, изобразяващ червено-бяла книга, златни кръстосани ключове и кафяво семе. Тя включи образа от всички страни на небостъргача между стотния и двестния етаж.
После се опита да измисли как да се измъкне. Навярно на покрива имаше въздушни кораби. Там със сигурност пазеха „Юмруци“, но може би с прикритост и изненада щеше да успее да ги преодолее. Нел се заизкачва по аварийното стълбище. Два етажа по-нагоре чу „Юмруците“, оставени на пост на покрива, които разговаряха и играеха на ма-джонг. Далеч надолу се чуваше шумът от изкачването на други „Юмруци“, които я търсеха.
Нел обмисляше следващия си ход, когато стражите рязко преустановиха играта си, прекъснати от заповеди, разнесли се по радиостанциите им. Няколко „Юмрука“ с възбудени викове се хвърлиха надолу по стълбището. Попаднала в капан, тя се приготви да им устрои засада, но те се затичаха на горния етаж и се насочиха към фоайето с асансьорите. След една-две минути вече ги нямаше. Нел изчака малко и внимателно се ослуша. Вече не чуваше приближаването на хора отдолу.
Тя изкачи последните етажи и излезе на покрива на сградата, ободрена колкото от свежия въздух, толкова и от откритието, че тук няма никой. Нел се приближи до ръба на покрива и надникна надолу към улицата. В черните прозорци на мъртвия небостъргач от отсрещната страна на пътя се виждаше огледалният образ на герба на принцеса Нел.
След една-две минути тя забеляза, че по улицата бавно се движи нещо като ударна вълна. От това разстояние трудно можеше да различи подробности: беше отлично организирана група от пешеходци, облечени в еднакви тъмни дрехи, които напредваха през тълпата от бежанци и изтласкваха изпадналите в паника варвари към блокадата на „Юмруците“ или във фоайетата на опустошените сгради.
В продължение на няколко минути Нел като хипнотизирана наблюдаваше гледката. После случайно хвърли поглед към друга улица и видя там същото.
Тя бързо обиколи покрива. Няколко колони неумолимо се приближаваха към основите на сградата, в която се намираше Нел.
След известно време една от тези колони премина през последните бежански тълпи и стигна до края на просторния площад, заобикалящ небостъргача. Тя рязко спря и остана там няколко минути, за да изчака да я настигнат останалите.
Отначало Нел предполагаше, че колоните са подкрепления на „Юмруците“, които се събират около сградата, очевидно предвидена за щаб-квартира на последната им атака срещу Крайбрежната република. Но скоро стана ясно, че новодошлите са пристигнали с други цели. След още няколко минути на непоносимо напрежение и почти пълна тишина, по безмълвен сигнал колоните неочаквано изригнаха на площада. Когато се заизливаха от тесните улици, те се разгърнаха в сложен строй с точността на професионална показна част и нападнаха внезапно изпадналите в паника и дезориентирани „Юмруци“, надавайки невероятно мощен боен вик. Когато този звук измина двестате етажа до ушите на Нел, тя усети, че космите й настръхват, защото това не беше дълбокият рев на възрастни мъже, а яростният писък на хиляди малки момичета, остър и пронизителен като писък на гайди.
Това бе племето на Нел, дошло за своята водачка. Тя се завъртя на пети и се спусна към стълбището.
Когато стигна до първия етаж и малко неразумно изскочи във фоайето на сградата, момичетата бяха пробили стените на няколко места и се справяха с останалите защитници. Движеха се на групи от по четири. Едно момиче (най-едрото) се хвърляше към противника, насочило към сърцето му заострен бамбуков прът. Докато привличаше вниманието му, други две (най-дребните) се приближаваха отстрани, хващаха го за краката и го повдигаха във въздуха. Четвъртото момиче (най-бързото) вече го бе заобиколило и го нападаше изотзад, забивайки нож или друго оръжие в гърба му. Нел проследи пет-шест такива атаки и тази техника никога не претърпя неуспех, нито пък някое от момичетата получи сериозно нараняване.
Изведнъж тя усети, че я обзема дива паника, когато си помисли, че ще направят същото и с нея, но
