библиотека на крал Койот, която съдържаше толкова много книги, че дори още не бе имала време да ги прегледа.
Имаше да върши толкова много работа. Трябваше да направи копия на всички тези книги за всички момичета от Армията. Отвъдната земя беше изчезнала и принцеса Нел искаше да я направи наново. Искаше да напише собствена история в голяма книга, която младите момичета да могат да четат. Оставаше й също още едно търсене, което не й даваше мира по време на дългото пътуване из пустото море обратно до острова на Черната крепост: искаше да разкрие загадката на собствения си произход. Искаше да открие майка си. Дори след като унищожи Отвъдната земя, тя усещаше присъствието на другата, присъствие, което винаги беше там. Самият крал Койот го бе потвърдил. Много отдавна нейният втори баща, добрият рибар, я бе взел от русалките. А те откъде я бяха взели?
Принцеса Нел подозираше, че отговорът не може да се открие без мъдростта, съдържаща се в библиотеката. Тя направи заклинание за написване на каталог и започна с първите книги, които бе намерила в началото на приключенията си със своите нощни приятели. Същевременно установи скрипториум в голямата зала на замъка, в който на дълги маси седяха хиляди момичета и правеха точни копия на всички книги.
Повечето от книгите на крал Койот се отнасяха за тайните на атомите и как да се свързват, за да се създават машини. Естествено, всички те бяха вълшебни — рисунките се движеха и можеха да им се задават въпроси. Някои бяха буквари и учебници за чираци и принцеса Нел прекара няколко дни в изучаване на това изкуство, като свързваше атоми и правеше прости машини, а после наблюдаваше как функционират.
После идваше голяма група от еднакви на вид томове, съдържащи справочни материали: в един от тях имаше проекти за хиляди видове предавки, в друг за компютри от лостове, в трети за акумулатори на енергия и всички те бяха интерактивни, така че можеше да ги използва, за да проектира подобни неща по свои планове. После идваха други книги, отнасящи се за общите принципи на свързването на такива устройства в системи.
Накрая библиотеката на крал Койот включваше книги, написани от ръката на самия крал и съдържащи проекти за неговите най-големи шедьоври. Най-интересни от тях бяха Книгата за Книгата и Книгата за Семето. Те бяха великолепни томове с голям формат, дебели колкото ръката на принцеса Нел и подвързани в скъпа кожа, украсена с тънки колкото косъм позлатени нишки в сложен преплетен мотив и затворени с тежки месингови скоби и ключалки.
Ключалката на Книгата за Книгата се отключваше със същия ключ, който принцеса Нел беше взела от крал Койот. Тя откри това още когато започваше да проучва библиотеката, но не успя да разбере съдържанието на тома, докато не изучи другите и не усвои тайните на тези машини. Книгата за Книгата съдържаше пълни планове за вълшебна книга, която да разказва истории на дете, оформяйки ги според неговите нужди и интереси — и ако се налагаше, дори да го научи да чете. Това бе невероятно сложна работа и принцеса Нел отначало само я прегледа, съзнавайки, че за да разбере особеностите, са й нужни години.
Ключалката на Книгата за Семето не се отключваше с ключа на крал Койот, нито с който и да е от другите й ключове. Тъй като беше изградена атом по атом, тя бе по-здрава от всяка тленна материя и не можеше да се разбие. Принцеса Нел не знаеше за какво се отнася, но на корицата бе инкрустирана илюстрация на семе, голямо колкото семка на ябълка, каквото беше видяла да използват в града на крал Койот, за да построят кристален павилион. Това достатъчно ясно подсказваше за съдържанието на книгата.
Нел отвори очи и се приповдигна на лакът. „Букварът“ се затвори и се плъзна от корема й на матрака. Беше заспала, докато четеше.
На койките навсякъде около нея лежаха момичета, дишаха леко и ухаеха на сапун. Прииска й се да се отпусне по гръб и също да заспи. Но поради някаква причина се подпираше на лакът. Някакъв инстинкт й подсказваше, че трябва да остане будна.
Тя седна, вдигна колене към гърдите си и измъкна полата на нощницата изпод завивката, после се завъртя и безшумно спусна крака на пода. Босите й стъпала тихо я понесоха сред редовете от койки. Нел стигна до малкия диван в ъгъла на стаята, където момичетата седяха, пиеха чай, разресваха косите си и гледаха стари пасиви. Сега там нямаше никой, светлините бяха угасени и ъгловите прозорци разкриваха огромна панорама: отдалечени на няколко километра от брега, на североизток грееха светлините на Ню Шузан и на нипонските и индийските концесии, както и на най-външните части на Пудонг. Центърът на Пудонг беше навсякъде около сградата и неговите летящи медиатронни небостъргачи напомняха на библейски огнени стълбове. На северозапад бяха Хуанг Пу, Шанхай, предградията му и опустошените копринени и чаени райони. Сега там не пламтяха пожари. Кабелите на Захранването бяха изгорели чак до края на града. „Юмруците“ бяха спрели до предградията и се бяха притаили, търсейки начин да проникнат през разпокъсаните останки от охранителната мрежа.
Погледът на Нел се плъзна към водата. Центърът на Пудонг предлагаше най-зрелищния градски нощен пейзаж на света, но тя никога не му обръщаше внимание и гледаше към Хуанг Пу, към Янгцзе на север или към кривата линия на Тихия океан отвъд Ню Шузан.
Беше сънувала, осъзна Нел. Събудила се бе не заради някакво външно раздвижване, а заради случилото се в съня й. Трябваше да си го спомни, но разбира се, не можеше.
Само няколко откъслечни неща: женско лице, красива млада жена, навярно с корона, но мъглява, сякаш гледана през бурни води. И нещо, което блестеше в ръцете й.
Не, увиснало от ръцете й. Накит на златна верижка.
Можеше ли да е ключ? Нел не беше в състояние да си спомни образа, но инстинктът й подсказваше, че е така.
И още една подробност: лъскава лента от нещо, което премина пред лицето й един път, два пъти, три пъти. Нещо жълто с втъкан, повтарящ се мотив: герб, изобразяващ книга, семе и кръстосани ключове.
Златна тъкан. Много отдавна русалките я бяха дали на втория й баща, увита в златна тъкан и заради това винаги бе знаела, че е принцеса.
Забулена от бурните води, жената от съня трябваше да е майка й. Сънят бе спомен от изгубените първи мигове на живота й. И преди да я даде на русалките, майка й беше дала на принцеса Нел златен ключ на верижка.
Нел седна на перваза на прозореца, облегна се на стъклото, отвори „Буквара“ и прелисти страниците назад до самото начало. Както винаги, започваше със същата стара история за това как вторият й баща я взел от русалките. Тя я препрочете, като извличаше нови подробности, задаваше въпроси и искаше детайлни илюстрации.
Видя го на една от тези рисунки: ковчежето на втория й баща — скромна дървена ракла с ръждясал железен обков и с тежък древен катинар, поставена под леглото. В тази ракла той пазеше златната тъкан… а навярно и ключа.
Нел прелисти страниците напред, стигна до отдавна забравената история за това как след изчезването на втория й баща злобната й мащеха беше отнесла ковчежето на висока скала над морето и го бе хвърлила във вълните, унищожавайки доказателствата за царската кръв на принцеса Нел. Тя не знаеше, че доведеницата й я гледа измежду клоните на гъсталака, където често се криеше по време на пристъпите на ярост на мащехата си.
Нел отгърна „Илюстрирания буквар на младата дама“ на последната страница.
Докато предпазливо се приближаваше към ръба на скалата в мрака и внимаваше да не закача нощницата си по трънливите храсти, принцеса Нел изпитваше странното чувство, че целият океан слабо е започнал да сияе. Често бе забелязвала това явление от високите прозорци на библиотеката си в кулата и предполагаше, че вълните трябва да отразяват светлината на луната и звездите. Но тази нощ бе облачна и небето напомняше на купа от издълбан оникс. Светлината, която виждаше, трябва да се излъчваше от източник под повърхността.
Предпазливо застанала на ръба на скалата, тя видя, че предположението й е вярно. Океанът — единственото постоянно нещо в целия свят — мястото, от което бе дошла като бебе, от което се бе появила Отвъдната земя, израствайки от семето на крал Койот, и в което беше изчезнала — океанът бе жив. След
