червеното въже и мръсната й нощница. Крайниците на Нел се отпуснаха на пода. Момичето донесе бич, който понякога използваха в разиграването на сценарии с клиентите, и започна да шиба Нел, докато възстанови кръвообращението й. Този спектакъл привлече голяма тълпа от „Юмруци“, които се събраха в спалнята, за да погледат.
Момичето поведе Нел на четири крака до килера и я накара да извади кофа и четка. После й заповяда да почисти мърсотията под леглото, като често я наглеждаше и я биеше, очевидно разигравайки пародия на богата западнячка, която командва нещастно куче. След третото или четвъртото изтъркване на пода стана ясно, че всичко това се прави повече за забавление на войниците, отколкото поради хигиенни причини.
После я върнаха в килера, отново я завързаха, този път с леки полицейски белезници, и я оставиха на пода в мрака, гола и мръсна. Няколко минути по-късно хвърлиха при нея вещите й — дрехите, които момичетата не бяха харесали, и книга, която не можеха да четат.
Когато се увери, че момичето с бича го няма, Нел каза на „Буквара“ да направи светлина.
В дъното на килера видя голям синтетичен компилатор. Момичетата често го използваха, за да произвеждат по-големи предмети, когато се налагаше. Тази сграда очевидно бе свързана с пудонгското Захранване на Крайбрежната република, защото взривяването на Високото шосе не бе прекъснало кабелите. „Юмруците“ навярно не биха си направили труда да установят щаба си тук, ако сградата беше откъсната.
Веднъж на всеки два часа в килера влизаше „Юмрук“, и заповядваше на синтетичния компилатор да направи нещо, обикновено храна. В два от тези случаи Нел бе насилена по начина, чиято неизбежност отдавна подозираше. Тя затваряше очи със съзнанието, че каквото и да правеха със съсъда на душата й тези отрепки, самата й душа си оставаше чиста, също толкова недосегаема за тях, колкото и пълната луна за безумните напеви на някой аборигенски шаман. Опитваше се да мисли за машината, която проектираше в главата си с помощта на „Буквара“, за това как зацепваха предавките и как се въртяха лагерите, как се програмираше лостовата логика и къде се съхраняваше енергията.
През втората й нощ в килера, след като повечето „Юмруци“ си бяха легнали и използването на синтетичния компилатор очевидно бе приключило, тя нареди на „Буквара“ да качи проекта й в паметта на компилатора, после допълзя до него и натисна с език бутона „СТАРТ“.
Десет минути по-късно машината с остър звук изпусна вакуума си. Нел отвори вратата с език. На дъното на СК лежаха нож и меч. Тя бавно и предпазливо се завъртя, като дишаше дълбоко, за да не стене от болката в онези части от тялото й, които бяха най-нежни и уязвими, но бяха най-жестоко насилени от похитителите й. Нел протегна заключените си с белезници ръце назад и стисна дръжката на ножа.
По коридора се приближаваха стъпки. Може би някой бе чул съскането на синтетичния компилатор и си беше помислил, че е време за вечеря. Но Нел не можеше да бърза — трябваше да внимава.
Вратата се отвори. Бе един от висшите „Юмруци“, чийто чин навярно приблизително отговаряше на сержант. Той освети лицето й с фенерче, после се подсмихна и включи лампата на тавана.
Тялото й скриваше СК, но беше очевидно, че се опитва да вземе нещо. Навярно „Юмрукът“ предполагаше, че е просто храна.
Той пристъпи напред и небрежно я изрита в ребрата, после я сграбчи за ръката над лакътя и я отдръпна от компилатора. Това й причини такава болка в китките, че от очите й бликнаха сълзи. Но Нел продължаваше да стиска ножа.
„Юмрукът“ погледна в СК. Той се стресна и няколко секунди щеше да остане в това състояние. Нел изви ножа така, че да докосва само връзката между белезниците, после натисна копчето за включване. Получи се: острието се задейства като нанотехнологичен трион и за миг сряза веригата. Нел светкавично протегна ръка напред и заби ножа в основата на гръбначния стълб на „Юмрука“.
Той падна на земята без да промълви нито дума — не изпитваше болка от раната и изобщо не чувстваше нищо под кръста си. Преди да успее да разбере какво става, тя заби острието в основата на черепа му.
Сержантът носеше обикновени селски дрехи: тъмносини панталони и потник. Тя ги облече. После вдигна косата си нагоре и я завърза отзад с помощта на ленти, отрязани от четката. Посвети цяла скъпоценна минута, за да протегне ръцете и краката си.
Накрая излезе в коридора, закачила ножа на колана си и стиснала меча в ръце. При завиването си зад един от ъглите Нел разсече излизащ от банята мъж на две — мечът сам набра инерция и изора дълга бразда в стената. Тази схватка остави изумително количество кръв, която Нел колкото можеше по-бързо отмина. Друг мъж стоеше на пост във фоайето с асансьорите и когато се появи, за да види какво става, тя бързо го промуши няколко пъти, този път взимайки урок от дуела на Нейпиър.
Сега асансьорите се управляваха централно и навярно ги наблюдаваха. Вместо да натисне бутона на стената, тя изсече дупка във вратите, пъхна меча си в ножницата и се провря вътре, за да се качи на стълбата, която се спускаше надолу в шахтата.
Насили се да се спуска бавно и внимателно, като плътно се притискаше към стъпалата всеки път, щом асансьорната кабина минеше покрай нея. Когато бе слязла петдесет-шейсет етажа, сградата се събуди — всички кабини бяха в постоянно движение и когато прелитаха покрай нея, можеше да чуе вътре възбудени мъжки гласове.
Няколко етажа под нея в шахтата блесна светлина. Вратите се отвориха. Двама „Юмруци“ предпазливо пъхнаха вътре глави и започнаха да гледат нагоре и надолу, като си светеха с фенерчета. Няколко етажа под тях други техни другари отвориха нова врата, но бързо трябваше да се отдръпнат, когато издигащата се кабина едва не ги обезглави.
Беше си мислила, че театърът на мадам Пинг подслонява отделна група „Юмруци“, но сега стана ясно, че са се настанили в по-голямата част, ако не и в цялата сграда. По същия начин целият Пудонг вече можеше да е част от Небесното кралство. Нел беше далеч по-откъсната от света, отколкото се бе опасявала.
Кожата на ръцете й заблестя с жълто-розов цвят, когато отдолу я освети лъч на фенерче. Тя не допусна грешката да погледне към ослепителната светлина, а не се и налагаше — възбуденият глас на „Юмрука“ под нея показваше, че са я открили. Миг по-късно светлината угасна заради издигащия се асансьор, застанал между Нел и „Юмруците“.
Тя си спомни за Харв и неговите приятелчета асансьорни сърфисти в старата им сграда и реши, че моментът е подходящ и тя да се научи. Когато кабината се приближи към нея, Нел скочи от стълбата, опитвайки се да се отблъсне достатъчно силно, за да изравни скоростта си с тази на асансьора. Приземи се на покрива доста тежко, защото кабината се движеше по-бързо, отколкото можеше да скочи тя. Нел падна назад и се оттласна с ръце, както я бе научил Доджо, за да поеме удара с юмруци и подлакътници, а не с гръб.
От вътрешността на кабината отново се разнесоха възбудени гласове. Капакът на покрива внезапно полетя във въздуха, избит от рамката си с добре насочен ритник. От отвора се показа глава и Нел заби в нея ножа си. Мъжът политна обратно долу. Нямаше смисъл да се бави. Вътре бе настъпил хаос, от който трябваше да се възползва. Тя се претърколи по корем и с два крака ритна надолу в отвора, скочи в кабината, тежко се приземи върху трупа и застана на едно коляно. Докато падаше, бе ударила брадичката си и прехапа език, което леко я зашемети. Точно пред нея стоеше сух мъж с черна кожена шапчица на главата, който протягаше ръка към оръжието си, и докато насочваше ножа си към средата на гърдите му, Нел се блъсна в някой зад нея. Тя скочи на крака и ужасено се завъртя, като се приготви да нанесе нов удар с ножа. До контролното табло на асансьора стоеше човек в син гащеризон, много по-ужасен от самата нея, който криеше лицето си в шепи и крещеше.
Нел отстъпи назад и отпусна ножа. Мъжът носеше униформата на службата за поддръжка на сградата и очевидно го бяха принудили да застане на пулта. Другият, когото току-що беше убила, онзи с черната кожена шапчица, бе някакъв нисш командир на бунтовниците и не можеше да се очаква, че ще се унижава да натиска бутоните.
— Продължавай! Нагоре! Нагоре! — каза тя, като сочеше към тавана. Последното, което искаше, беше асансьорът да спре на етажа на мадам Пинг.
Мъжът бързо се поклони няколко пъти и направи нещо с бутоните, после се обърна и угоднически й се усмихна.
Като гражданин на Крайбрежната република, работещ в сферата на услугите, той знаеше няколко думи
