Експлозиите едва се чуваха в хаоса, но мълниите, които изскачаха от дулото на оръжието, привличаха известно внимание и хората непосредствено около тях наистина се отстраняваха от пътя им. Карл видя, че един от зулусите прави с дългото си оръжие нещо много грозно и извърна очи. После си помисли, че работата на зулуса е да им пробива път, а неговата — да внимава за по-далечни опасности. Той бавно се въртеше настрани и се опитваше да не обръща внимание на онова, което се случваше само на една ръка разстояние от него.
Бяха навлезли в абсолютно хаотично улично сражение между силите на Крайбрежната република и „Юмруците на справедливата хармония“. Положението изобщо не се изясняваше от факта, че мнозина от крайбрежниците бяха дезертирали, завързвайки червени ленти на ръкавите на униформите си, че мнозина от „Юмруците“ не носеха каквито и да е обозначителни знаци и че много други, които не бяха свързани нито с едните, нито с другите, се възползваха от ситуацията, за да грабят магазини и бяха отблъсквани от частна охрана. Мнозина от самите тях бяха нападани от организирани банди.
Намираха се на Нанжин Роуд, широка магистрала, водеща право към Дигата и Хуанг Пу, застроена с четири-пет етажни постройки, така че към тях гледаха много прозорци, на всеки от които можеше да стои снайперист.
Снайперисти наистина не липсваха, разбра Карл, но повечето от тях се стреляха помежду си от двете страни на улицата. Онези, които обстрелваха улицата, не се целеха конкретно в никого. Карл видя човек с пушка с лазерен мерник, който изпразваше пълнител след пълнител, и си помисли, че това е ясна и непосредствена опасност затова в момент, в който напредването им временно бе затруднено, докато зулусите изчакваха някакво особено отчаяно меле между крайбрежниците и „Юмруците“ да се реши от само себе си, той зае стабилно положение, свали пушката от рамото си, прицели се и стреля. На слабата светлина от стрелбата и фенерчетата можеше да види, че каменната рамка на прозореца избухва в прах точно над главата на снайпериста. Мъжът се приведе, после започна да осветява улицата с лазера си, търсейки източника на куршума.
Някой бутна Карл изотзад. Беше Спенс, който бе ударен от нещо и единият му крак беше обездвижен. Един от „Юмруците“ връхлиташе полковника. Карл заби приклада на пушката си в брадичката на мъжа и го блъсна заднешком обратно в мелето с обелени очи. После зареди нов патрон, вдигна оръжието на рамото си и се опита да открие прозореца със снайпериста.
Човекът все още бе там и търпеливо прокарваше рубинения лъч на лазера по кипящата повърхност на тълпата. Карл дълбоко си пое дъх, бавно го изпусна, помоли се никой да не го бутне и натисна спусъка. Прикладът силно блъсна рамото му и в същия момент видя, че пушката на снайпериста пада от прозореца. Цялата авантюра навярно бе лоша идея. Ако някой от другите снайперисти бе видял това, навярно щеше да поиска да се избави от него, от което и племе да беше. Карл зареди нов патрон и стисна пушката в една ръка, насочена надолу към улицата, където нямаше да е толкова подозрителна. С другата си ръка подхвана Спенс под мишницата. Краищата на мустаците на полковника постоянно мърдаха, докато продължаваше с безкрайното си бърборене. Карл не можеше да чуе нито дума, но окуражително кимаше. Дори най- прозаичните неовикторианци не можеха да приемат сериозно този номер с неподвижната горна устна. Сега Холивуд разбираше, че всичко се постига с кимане и намигане. Полковник Спенс не можеше да каже, че се страхува. Това по-скоро бе някакъв код, някакъв спасяващ достойнството им начин да признаят, че и двамата са уплашени до смърт.
Неколцина „Юмруци“ едновременно се нахвърлиха отгоре им. Зулусът беше нападнат от двама, първият израелец от един, но после се появи още един и ножът му отскочи от бронираната жилетка на евреина. Карл вдигна пушката си, като закрепи приклада между ръката и тялото си и стреля от хълбок. Откатът едва не изби оръжието от пръстите му — „Юмрукът“ буквално изпълни задно салто.
Не можеше да повярва, че още не са стигнали до брега. Вече вървяха часове наред. Нещо силно го удари в гърба и го накара да залитне напред. Той погледна през рамо и видя мъж, който се мъчеше да го намушка с щик. Друг мъж се опита да изтръгне пушката от ръката му. Прекалено изненадан, за да реагира веднага, Карл най-после пусна Спенс, протегна пръсти и ги заби в очите на противника си. В ухото му се разнесе страхотен взрив и той погледна, за да види, че Спенс се е завъртял и е застрелял мъжа с щика. Израелецът, който пазеше гърба им, просто бе изчезнал. Карл вдигна оръжието си към хората, които го връхлитаха изотзад. Това и пистолетът на Спенс разчисти задоволително пространство. Но нещо по-мощно и ужасяващо тласкаше хората към тях и когато се опита да види какво е, Холивуд разбра, че сега между него и зулусите са се вмъкнали десетки китайци. Израженията на лицата им бяха измъчени и панически — не ги атакуваха, а самите те бяха атакувани.
Внезапно всички китайци изчезнаха. Карл и полковник Спенс се оказаха сред десетина бури — не само мъже, но и жени, деца и старци, цяла върволица. Всички инстинктивно се втурнаха напред и погълнаха авангарда на групата на Карл. Намираха се на една пресечка от брега.
Водачът на бурите, як мъж на петдесетина години, някак разпозна Карл Холивуд като водач на групата и двамата бързо се информираха с какви сили разполагат за последния напор до реката. Единственото нещо, което Холивуд си спомняше от разговора, беше, че мъжът му каза: „Добре, че имате зулусите“. Бурите носеха някакви автоматични оръжия, които стреляха с малки нанотехнологични високоексплозивни заряди и който можеха да превърнат тълпата в кайма. Бурите обаче стреляха на дисциплинирани залпове, дори когато атакуващите ги „Юмруци“ достигаха на разстояние от една сабя от тях. От време на време някой надигаше глава, обсипваше редиците от прозорци с автоматичен огън и от мрака надолу политаха снайперисти, които се изсипваха на улицата като парцалени кукли. Бурите трябва да носеха някакви средства за нощно виждане. Спенс рязко натежа на ръката му и Карл разбра, че полковникът е изпаднал в безсъзнание. Той провеси пушката си през рамо, наведе се и го вдигна на гръб.
Стигнаха до брега и установиха отбранителна линия. Следващият въпрос бе имаше ли някакви лодки? Но тази част от Китай беше наполовина под вода и очевидно лодките бяха също толкова много, колкото и велосипедите. Повечето изглежда бяха доплавали до Шанхай по време на постепенното нападение на „Юмруците“. Когато се доближиха до водата, видяха хиляди хора с лодки, готови за сделки. Но както правилно отбеляза бурският водач, щеше да е самоубийство да се разделят на няколко малки безмоторни лодки. „Юмруците“ плащаха високи награди за главите на варварите. Много по-безопасно щеше да е да изчакат някой от по-големите съдове, да се договорят с капитана и всички заедно да се качат на борда.
Няколко съда, вариращи от моторни яхти до риболовни траулери, вече завиваха, за да стигнат първи при тях, като си пробиваха път през малките лодки край брега.
В дробовете им бе започнал да отеква ритмичен звук. Отначало напомняше на барабани, но когато се приближи, той се превърна в хиляди човешки гласове, едновременно викащи „Ша! Ша! Ша! Ша!“. Нанжин Роуд започна да изсипва на Дигата огромно множество хора като отработени газове, изхвърлени от бутала. Те се пръснаха в двете посоки край брега.
Към реката маршируваше войска от хоплити — професионални воини в бойна броня — и изцяло изпълни пътя. Това не бяха „Юмруци“, а редовна армия, авангард на Небесното кралство, и Карл Холивуд се ужаси, осъзнал, че сега единственото, което я отделя от бреговете на Хуанг Пу, е самият той, неговият „Колт“ и шепа леко въоръжени граждани.
Красива наглед яхта се приближи на няколко метра от брега. Оцелелият израелец, който говореше китайски, вече беше започнал да преговаря с капитана.
Една от бурските жени, жилава баба с бял кок и гордо забодено отгоре черно боне, бързо обсъди положението с водача им. Той кимна, после хвана лицето й в шепи и я целуна.
Тя се обърна с гръб към реката и закрачи към приближаващата се колона небесници. Неколцината китайци, достатъчно луди, за да останат на брега, проявиха уважение към възрастта и вероятното й безумие, като се разстъпиха пред нея.
Преговорите на яхтата очевидно бяха срещнали някаква непредвидена спънка. Карл Холивуд можеше да види отделни хоплити, които се издигаха на височина от два-три етажа във въздуха и се хвърляха с главата напред през прозорците на хотел „Катей“.
Бурската баба упорито продължаваше напред, докато не застана по средата на Дигата. Водачът на колоната на небесниците се приближи, насочи към нея някакво огнестрелно оръжие, вградено в ръкава на бронята му, и й махна да се отстрани. Тя внимателно падна на колене насред пътя, сплете ръце в молитва и наведе глава.
После жената се превърна в перла от бяла светлина в устата на дракона. За миг тази перла достигна
