че има толкова грозна прическа. Отвори сънените си, подобни на цепнатини очи съвсем мъничко и каза на подсъдимия:
— Тя твърди, че си направил превишаване на скоростта.
Подсъдимият — бледо астматично момче — изпитваше твърде голямо страхопочитание, за да усети страх от всичко това. Сега ъгълчетата на устата му се кривнаха. Съдия Фенг забеляза със задоволство, че момчето контролира порива да се засмее.
— Следователно — продължи госпожица Пао — е имало пролуки в обвивката му от нанобар. Неизвестен брой преследващи червейчета са минали през тези отвори и са се впили в дрехите и плътта му. Той е захвърлил всичките си дрехи и се е търкал яростно в една обществена баня, преди да се върне в жилището си, но в плътта му са останали триста и петдесет преследващи червейчета, които по-късно са били извлечени по време на прегледа, направен от нас. Както обикновено, червейчетата са били снабдени с инертни навигационни системи, които са записали всички следващи маневри на заподозрения.
Големият кинокадър беше заменен с карта на Земите под аренда, където се виждаше траекторията на заподозрения, отбелязана с червена линия. Това момче доста бе пообикаляло, включително беше ходило до Шанхай по някакъв повод, но винаги се прибираше в един и същи апартамент.
— След като беше открита някаква закономерност, червейчетата от преследвача автоматично пуснаха спори — каза госпожица Пао.
Изображението на стреличките с мустачки се промени, средната секция — която съдържаше записано на лента движението на стреличките — се отдели и полетя в бездната.
— Няколко от спорите са успели да стигнат до един въздушен съгледвач, където е било снето съдържанието им, а номерата им са били сверени с полицейските архиви. Открито е, че заподозреният е прекарвал по-голямата част от времето си в един точно определен апартамент. Въпросният апартамент е поставен под наблюдение. Един от обитателите му съвсем ясно пасва на заподозряното лице, заснето с киностата. Заподозреният е арестуван, а по тялото му са открити още червейчета от преследвача, което подкрепя подозренията ни.
— Олеле — изръмжа разсеяно Чанг, сякаш току-що се беше сетил за нещо важно.
— Какво знаем за жертвата? — попита съдия Фенг.
— Киностатът е успял да го проследи само до портала на Нова Атлантида — отвърна госпожица Пао. — Лицето му бе окървавено и подпухнало, което затрудни идентификацията. Той естествено също беше проследен — аеростатът-преследвач не може да прави разлика между жертва и нападател, но спори не са получени; можем да приемем, че всичките му преследващи червейчета са били уловени и унищожени от имунната система на Атлантида/Шанхай.
На това място госпожица Пао спря да говори и присви очи по посока на Чанг, който стоеше безмълвно с ръце зад гърба, вторачен в пода, сякаш дебелият му врат най-накрая се бе предал пред тежестта на главата. Госпожица Пао си прочисти гърлото веднъж, два пъти, три пъти и изведнъж Чанг се пробуди.
— Извинете, Ваша светлост — каза той с поклон по посока на съдия. Започна да тършува в голяма найлонова торба, при което извади от нея един цилиндър в много лошо състояние. — Това беше намерено на местопрестъплението — обясни той, като най-накрая започна да говори на матерния си шанхайски.
Съдия Фенг сведе поглед към бюрото пред себе си, след което отново вдигна очи към Чанг. Чанг пристъпи напред и внимателно постави шапката на бюрото, като леко я побутна, сякаш положението й не беше най-точното. Съдия Фенг я оглежда известно време, след което извади ръце от огромните ръкави на съдийската си роба, взе я и я завъртя. На лентата й бяха изписани със златни букви думите ДЖОН ПЪРСИВАЛ ХАКУЪРТ.
Съдията хвърли един многозначителен поглед към госпожица Пао, която поклати глава. Все още не бяха успели да се свържат с жертвата. Нито пък жертвата се бе свързала с тях, което само по себе си беше доста интересно; Джон Пърсивал Хакуърт вероятно криеше нещо. Неовикторианците бяха страшно умни; защо тогава толкова много от тях бяха нападани в Земите под аренда след някоя нощ на обиколки из бордеите?
— Имате списък на откраднатите вещи, нали? — попита съдия Фенг.
Чанг отново пристъпи към бюрото и постави отгоре един мъжки джобен часовник на ланец. След това отстъпи назад с хванати зад гърба ръце, отново наведе врат и се втренчи в краката си, които не можеха да се сдържат да не мърдат напред-назад на малки, но нарастващи разстояния. Госпожица Пао се бе вторачила в него.
— Нямаше ли още някакво веществено доказателство? Някаква книга може би? — попита съдия Фенг.
Чанг почисти нервно гърлото си, за да потисне желанието да изграчи и да се изплюе — нещо, което съдията бе забранил в съдебната зала. Той се извърна настрани, за да даде възможност на съдия Фенг да види един от присъстващите в залата: малко момиченце, може би на около четири годинки, което беше вдигнало крака на мястото си, така че лицето не се виждаше от колената пред него. Съдия Фенг чу звук като от прелистването на страница и си даде сметка, че момиченцето чете някаква книга, която беше подпряна на бедрата му. То въртеше глава насам-натам, докато говореше на книгата с тънкия си гласец.
— Искам най-почтено да се извиня на съдията — каза на шанхайски Чанг. — Тук и сега подавам оставката си.
Съдия Фенг прие това с необходимата сериозност.
— Защо?
— Не успях да измъкна вещественото доказателство от ръцете на младежа — отвърна Чанг.
— Че аз съм те виждал да убиваш големи хора с голи ръце — напомни му съдия Фенг. Бяха го възпитали да говори на кантонски, но успяваше да направи така, че Чанг да го разбере, като говореше на развален мандарински.
— Възрастта не ме е пощадила — отговори Чанг. Той беше на трийсет и шест.
— Пладне мина — каза съдията. — Хайде да отидем и да похапнем в „Кентъки Фрайд Чикън“.
— На вашите услуги, съдия Фенг — отзова се Чанг.
— На вашите услуги, съдия Фенг — кимна и госпожица Пао.
Съдията отново заговори на английски.
— Вашето обвинение е много сериозно — обърна се той към момчето. — Ще отидем да се посъветваме с древните специалисти. Вие ще останете тук, докато се върнем.
— Да, сър — отвърна обвиняемият, ужасен до немай къде. Това въобще не беше страхът от неизвестното у провинилия се за първи път малолетен престъпник; той беше плувнал в пот и се тресеше. Преди това го бяха били с пръчка.
Къщата на Многоуважавания и Недостижим полковник беше името, което използваха, когато говореха на китайски. „Многоуважаван“ заради острата му брадичка, бяла като цвета на кучешкия дрян — символ на непоклатима почтеност в очите на един конфуцианец. „Недостижим“, защото бе отишъл в гроба си, без да издаде Тайната на единайсетте билки и подправки. Това беше първата верига за бързо хранене, основана на Бънд, много десетилетия преди това. Съдия Фенг разполагаше с нещо, което можеше да се нарече частна маса в ъгъла. Веднъж беше докарал Чанг до състояние на каталепсия, като описа едно авеню в Бруклин, по цялото продължение на което, цели километри наред, имало заведения за пържено пиле, като всички до едно били нещо като „Кентъки Фрайд Чикън“. Госпожица Пао, която беше отраснала в Остин, не се впечатляваше така лесно от подобни митове.
Слухът за пристигането им беше изпреварил самото им пристигане; цялото им меню вече бе положено върху масата. Малките пластмасови чашки със сос, зелева салата, картофи и така нататък бяха внимателно подредени. Както винаги кошницата с цялото меню беше поставена точно пред мястото на Чанг, защото той щеше да поеме отговорността за консумацията на по-голямата част от нея. В продължение на няколко минути се храниха мълчешком, като общуваха посредством очите и други такива изискани неща, след което прекараха няколко минути в размяна на учтиви и формални реплики.
— Нещо се отпечата силно в паметта ми — каза съдия Фенг, когато дойде моментът за служебни разговори. — Името Текила — майката на заподозрения и на малкото момиченце.
— Това име се е появявало в нашия съд два пъти преди това — обясни госпожица Пао и му помогна да си спомни за двата предишни случая: в първия, който беше преди почти пет години, любовникът на тази жена бе екзекутиран; вторият, който беше само преди няколко месеца, бе много подобен на
