настоящия.
— А, да — кимна съдията, — спомням си втория случай. Това момче и приятелите му бяха пребили един човек. Нищо обаче не му бяха откраднали. Момчето не пожела да оправдае действията си. Осъдих го на три удара с пръчка и го освободих.
— Имаме причина да вярваме, че жертвата в онова дело е малтретирала сестричето на момчето — намеси се Чанг, — тъй като в досието му са отбелязани предишни такива действия.
Съдия Фенг измъкна едно бутче от кутията, постави го внимателно в салфетката си, скръсти ръце и въздъхна.
— Момчето има ли някакви синовни връзки или нещо подобно?
— Никакви — отвърна госпожица Пао.
— Ще пожелае ли някой да ме посъветва? — съдията задаваше редовно този въпрос; смяташе за свое задължение да обучава подчинените си.
Заговори госпожица Пао, но с добре премерена доза предпазливост:
— Учителят казва: „Мъдрият човек насочва вниманието си към радикалните неща. Когато те бъдат установени, практическите въпроси се решават от самосебе си. Синовна загриженост и братско подчинение — не са ли те коренът на всички добронамерени действия?“
— Ти как прилагаш в този случай мъдростта на Учителя?
— Момчето си няма баща — неговата единствена синовна връзка е с Държавата. Вие, съдия Фенг, сте единственият представител на Държавата, който той може би някога ще срещне. Ваше е задължението да накажете момчето сурово — например шест удара с пръчка. По този начин ще се изгради синовната му загриженост.
— Учителят обаче казва също: „Ако хората се контролират чрез закони и чрез наказание бъдат принуждавани да стават еднакви, те ще се опитат да избягват наказанието, но няма да имат никакъв срам. Поради което, ако се ръководят от добродетелта, а еднаквостта им се постига заради благоприличието, те ще запазят чувството си за срам и което е по-важно: ще станат добри“.
— Значи сте за снизходителност в този случай? — попита госпожица Пао някак скептично.
Чанг отговори:
— Манг Ву попитал какво означава синовна загриженост. Учителят отговорил: „Родителите се притесняват да не се разболеят децата им“. Учителят обаче не е споменавал нищо за бой с пръчка.
Госпожица Пао рече:
— Учителят е казал и следното: „От прогнило дърво дърворезба не става“. И още: „Само мъдрите от висшата класа и глупавите от нисшата са тези, които не могат да бъдат променени“.
— Значи въпросът пред нас е: дали момчето е прогнило дърво? Баща му със сигурност е бил. За момчето обаче още не съм сигурен.
— С цялото си уважение бих искал да насоча вниманието ви към момиченцето — обади се Чанг, — което би трябвало да е истинският предмет на нашия разговор. Момчето може да бъде пожертвано; момиченцето може да бъде спасено.
— И кой ще я спаси? — попита госпожица Пао. — Ние разполагаме с властта да наказваме; нямаме обаче властта да възпитаваме деца.
— Ето това е съществената дилема на моето положение — каза съдия Фенг. — В династията Мао е липсвала истинска правова система. Когато се е установила Крайбрежната република, правовата й система е била построена по единствения модел, който Средното кралство някога е познавало, и това е конфуцианската. Такава система обаче не може да бъде много от полза в едно по-голямо общество, което не следва конфуцианските предписания. „От Сина на Небесата до масата хора всички трябва да вярват, че изграждането на личността е коренът на всичко останало.“ Обаче аз как да култивирам личността на варварина, за когото по не знам каква причина съм получил отговорността?
Чанг беше подготвен за това откровение и веднага се отзова:
— Учителят е заявил във Великото си учение, че увеличаването на знанията е коренът на всички други добродетели.
— Не мога да изпратя момчето в училище, Чанг.
— Но помислете за момиченцето — обясни Чанг, — за момиченцето и книгата му.
Съдия Фенг мисли върху това известно време, макар че виждаше как госпожица Пао се опитва да каже нещо.
— Мъдрият човек е строг, но и справедлив, а не само строг — заяви съдията. — Тъй като жертвата не се е свързала с полицията, за да си потърси откраднатото имущество, ще разреша на момиченцето да задържи книгата за собствено назидание или както е казал Учителят: „В учението не трябва да има разделение между класите“. Ще осъдя момчето на шест удара е пръчка. Но ще отменя пет от тези шест удара, защото той показва наченките на братската отговорност, като е дал книгата на сестричето си. Това е справедливо строго.
— Направих феноменоскопичен преглед на книгата — каза госпожица Пао. — Това не е обикновена книга.
— Аз вече изказах догадката, че е някакъв вид интерактив — обясни съдия Фенг.
— Но тя е с далеч по-сложно устройство, отколкото предполага тази дефиниция. Струва ми се, че може да съдържа нови технологии на „Кралска тектоника“ — допусна госпожица Пао.
— Мислиш, че тази книга съдържа крадени технологии?
— Жертвата работи в отдел „Поръчки“ на „Машинно-честотни системи“. Той е изобретател.
— Интересно — възкликна съдията.
— Струва ли си да направим подробно разследване?
Съдия Фенг обмисля това няколко минути, докато бършеше внимателно пръстите си в една влажна салфетка.
— Да, струва си — отвърна той.
— Вие подвързията и подобни неща ли имахте предвид? — попита Хакуърт.
— О, да — отвърна лорд Финкъл-Макгроу. — Ако го открия в някой антикварен магазин, целият покрит с прах, въобще няма да го погледна втори път.
— Защото, ако нещо, дори съвсем минимално, не ви харесва — каза Хакуърт, — бих могъл да го компилирам още веднъж. — Той беше започнал да се надява отчаяно, че на лорда нещо няма да му хареса; това можеше да му даде възможност да измъкне още едно копие за Фиона. Засега обаче лордът на имуществото беше съвсем доволен — нещо, което бе много нетипично за него.
Продължи да разлиства книгата в очакване да се случи нещо.
— Много малко вероятно е сега да направи нещо интересно — обясни Хакуърт. — Тя няма да се активира, докато не се свърже.
— Да се свърже?
— Както ви казах, тя чува и вижда всичко, което е някъде около нея — отвърна Хакуърт. — В момента си търси някое малко момиченце. Веднага щом някое малко момиченце я вземе в ръце и я отвори за първи път, тя ще съхрани лицето и гласа на това дете в паметта си…
— Свързва се с него. Сега разбирам.
— И оттогава нататък ще възприема всички събития и хора по отношение на това дете, като го използва за източник на данни, на базата на които да си направи психологически профил. Поддържането на този профил е един от основните процеси на книгата. Винаги, когато детето използва книгата, тя ще извършва нещо като динамично картографиране от базата данни върху конкретния профил на детето.
— Имаш предвид базата данни на фолклора.
Хакуърт се забави с отговора си.
— Много се извинявам, но не съвсем. Фолклорът се състои от определени универсални идеи, които са се отпечатали върху различните местни култури. Много култури например си имат фигурата на „мошеника“, така
