Още едно копие, под прав ъгъл с първото.
— Макар че — продължи Чанг, — ако е било извършено някакво престъпно деяние, за което не съм бил осведомен, може би трябва да преименувам визитата си.
Копие номер три; разтуптяното сърце на Хакуърт вече се намираше в центъра на една кървава координатна система, сътворена от лейтенант Чанг, удобно разпънато и изложено на показ за внимателна проверка. Английският на Чанг ставаше все по-добър и Хакуърт си помисли, че той е един от онези шанхайци, които са прекарали по-голямата част от живота си във Ванкувър, Ню Йорк или Лондон.
— Бях решил, че тази шапка просто е паднала или е била отвята от вятъра. Сега вие ми казвате, че в цялата работа имат пръст някакви престъпници! — Чанг изглеждаше така, сякаш нито веднъж досега не си беше и помислял, че в Земите под аренда има въобще някакви престъпници. И тогава шокът бе заменен с учудване, при това съвсем неприкрито, когато той навлезе в следващата фаза на капана.
— Нямаше кой знае какво значение — каза Хакуърт, като се опитваше да изкара от релси неуморния влак на мислите на Чанг, защото усещаше, че той и семейството му са също на тия релси. Чанг не му обърна внимание, сякаш толкова беше обсебен от делата на мозъка си, че не желаеше да бъде разсейван.
— Господин Хакуърт, с ваша помощ в главата ми се роди една идея. От известно време се опитвам да разгадая мистерията около един доста труден случай — нападение, което е било извършено преди няколко дни. Жертвата е бил неидентифициран господин от Атлантида.
— Че нямате ли си червейчета за преследване в подобни случаи?
— О-о — възкликна лейтенант Чанг с доста унил тон, — на тях не може много да се разчита. Нападателите са предприели редица предпазни мерки, за да не могат червейчетата да се прикрепят. Няколко от тях, разбира се, все пак са смогнали да се полепят по жертвата. Но преди да успеем да го проследим, той е стигнал до анклава Нова Атлантида, където имунната система на крайните ви квартали е унищожила червейчетата. Поради което самоличността му и досега си е една мистерия. — Чанг бръкна във вътрешния си джоб и извади оттам сгънат лист. — Господин Хакуърт, моля ви, кажете ми дали познавате някое от лицата в този клип.
— Аз всъщност съм доста зает в момента… — опита се да каже Хакуърт, но Чанг разтвори листа пред него и му заповяда нещо на шанхайски. Първоначално листът беше пълен със статични китайски знаци. После в средата му се отвори голям екран, по който се завъртя кинематографски материал.
Да гледа себе си как го нападат беше едно от най-изненадващите неща, които се бяха случвали на Хакуърт. Той просто не можеше да спре да гледа. Картината мина на забавен каданс и точно тогава се появи книгата. Очите на Хакуърт се насълзиха и той се опита да не премигва, за да не потекат. Не че това имаше някакво значение, защото лейтенант Чанг стоеше съвсем до него и без съмнение виждаше всичко.
Чанг поклати зачудено глава.
— Значи сте били вие, господин Хакуърт. Не бях направил такава връзка. Толкова хубави неща и такъв коварен побой. Та вие сте станал жертва на едно много сериозно престъпление!
Хакуърт не можеше да говори, но така или иначе нямаше какво да каже.
— Много ме учудва — продължи Чанг — това, че вие въобще не сте си направил труда да доложите за такова сериозно престъпление в магистратурата! Ние гледаме тази касета от известно време и се чудим ли чудим защо жертвата — един достопочтен господин — не се появява, за да помогне на следствието ни. Толкова усилия на вятъра — дърдореше Чанг. Но изведнъж лицето му просветна. — Предполагам обаче, че не е изтекла толкова много вода. Един или двама от същата банда вече са арестувани по обвинение в друго престъпление, но сега мога да ги обвиня и в нападението ви. Ще са ни нужни, разбира се, и вашите показания.
— Разбира се.
— Какво точно са ви отнели?
— Вие вече видяхте.
— Да. Часовник на ланец с най-различни неща по него, писалка и…
— Това е всичко.
Чанг изглеждаше съвсем мъничко объркан, но преди всичко дълбоко удовлетворен, сякаш току-що се бе сдобил с безкрайно щедър дух.
— А книгата дори не си струва да се спомене.
— Всъщност не.
— Приличаше на някаква антика. Доста е ценна или може би греша?
— Фалшификат. Подобни неща са много популярни сред нас. Просто един начин да си направиш внушителна на вид библиотека, без да се разориш.
— А-ха, това обяснява всичко — съгласи се господин Чанг, но с всяка изтекла минута задоволството му ставаше все по-голямо. Ако Хакуърт продължеше да го убеждава по въпроса за книгата, без съмнение щеше да се тръшне на дивана и да заспи като бебе. — Все пак трябва поне да спомена за нея в доклада си, който ще бъде получен и от властите на Нова Атлантида, тъй като в този случай жертвата принадлежи към тази филозона.
— Недейте — каза Хакуърт, като най-сетне се обърна, за да погледне Чанг в очите за първи път. — Не я споменавайте.
— Изобщо не мога да разбера какъв е мотивът ви да казвате това — поклати глава Чанг, — но така или иначе нямам голям избор в това отношение. Ние сме под строгото наблюдение на началниците си.
— Може би просто трябва да обясните на началниците си моите съображения по този въпрос.
Лейтенант Чанг прие това предложение с израз на голямо подозрение.
— Господин Хакуърт, вие сте един много умен човек — както вече подразбрах от вашата взискателна и много отговорна професия, но ме е срам да ви кажа, че вашият отлично премислен и непочтен план може и да не проработи. Моят началник е много суров по отношение на задачите ни, без въобще да се съобразява с чувствата на хората. Ако трябва да съм съвсем откровен — и ви го казвам с пълна убеденост — не е напълно без етични недостатъци.
— А-ха — изръмжа Хакуърт, — значи, ако следя добре мисълта ви…
— О, не, господин Хакуърт, аз следвам
— …призивът към състрадание няма да свърши работа и ще трябва да го склоним, като използваме друга стратегия, може би свързана с тези етични слабости.
— За този подход въобще не се бях сетил.
— Може би трябва да помислите или дори да направите някои проучвания за нивото и вида на подбудите, които могат да бъдат намерени — предложи Хакуърт и изведнъж тръгна към изхода. Лейтенант Чанг го последва.
Хакуърт каза на входната врата да се отвори и отстъпи встрани, за да може Чанг да си вземе шапката и чадъра от закачалката.
— А след това се върнете обратно при мен и ми го кажете колкото може по-простичко и директно. Лека нощ, лейтенант Чанг.
Докато караше колелото си към портата на път за Земите под аренда, Чанг бе направо екзалтиран от успеха на тазвечершното си проучване. Разбира се, нито той, нито самият съдия имаха някакъв интерес към измъкването на подкупи от тоя Хакуърт; готовността на Хакуърт да плати обаче си беше доказателство, че книгата наистина представляваше открадната интелектуална собственост.
Ала после поуспокои страстите си, като си спомни какво е казал философът Цзанг на Янг Фу по повод назначаването на втория като главен съдия по тежките престъпления: „Управниците са се провалили в задълженията си и поради това хората са дезорганизирани от известно време. Когато откриеш истината за което и да било обвинение, натъжавай се и ги съжалявай, а недей да се радваш на собствените си способности.“
Не че способностите на Чанг бяха подложени на проверка тази вечер; нямаше нищо по-лесно от това да накараш хората от Нова Атлантида да повярват, че китайската полиция е корумпирана.
