ръмженето на троловете и виждаше червените искри в погледите им. Стори й се, че чува и други звуци — нещо като приглушени гласове, които викаха за помощ.
Когато слънцето се вдигна над хоризонта, Нел обиколи цялата Черна крепост с надеждата да намери източника на гласовете, но не откри нищо. Харв прекара целия ден в сечене на дърва. Предишния ден бе посякъл една трета от дърветата, а днес — още една трета.
Нея нощ Нел отново слуша гласовете, но този път като че ли крещяха: „Погледни в дърветата! Погледни в дърветата!“. На другата сутрин тя се отправи към последната трета останали дървета и ги оглеждаше, дори когато Харв вече сечеше последните. И отново не откри нищо.
Тази нощ и двамата не можаха да заспят, защото знаеха, че изгарят последните им дърва и че на следващата нощ няма да могат да се пазят от троловете по никакъв начин. Нел отново чу гласовете, но този път те сякаш викаха: „Виж под земята! Виж под земята!“
По-късно, когато слънцето се появи, тя отново продължи да оглежда и намери една пещера, чийто вход бе затворен от троловете. Когато отвори входа на пещерата, намери вътре четири кукли: един динозавър, едно пате, едно зайче и жена с дълга пурпурна коса. Не видя обаче нищо, което беше живо и можеше да е издавало гласовете.
На следващата нощ Нел и Харв влязоха в самата Черна крепост и се затвориха в една стая на най- високото в една от кулите, затиснаха вратата с тежки предмети и мебели, като се надяваха това да задържи троловете на разстояние. Стаята имаше един мъничък прозорец, до който застана Нел, за да гледа как залязва слънцето и да се чуди дали ще види изгрева отново. Точно когато се скри и последният червен отблясък под хоризонта, тя усети лек полъх зад гърба си и се обърна, при което стана свидетел на чудновата гледка: плюшените й животинки се бяха превърнали в истински същества.
Имаше един огромен и страховит динозавър, една патица, едно малко хитро зайче и една жена с пурпурна рокля и пурпурна коса. Те обясниха на принцеса Нел, че злата мащеха била вещица в Отвъдната земя и че те четиримата се били заклели преди много, много време да спрат коварните й намерения. Тя ги била омагьосала, поради което денем те били кукли, но се връщали в нормалното си състояние през нощта. След това ги затворила в тази крепост, където троловете ги затворили в една пещера. И те благодариха на Нел, че ги е освободила.
Тогава Нел им разказа собствената си история. Когато спомена за това как двамата с Харв били спасени от океана, увити в одеяло от позлата, жената на име Пурпур рече:
— Това означава, че ти си истинска принцеса и заради това ние полагаме клетва пред теб за вечна вярност.
И всички коленичиха пред нея и положиха клетва да защитават принцеса Нел до последна капка кръв.
Динозавър, който беше най-свиреп от всичките, започна кампания за унищожаването на всички тролове, при което след няколко дни те до един бяха изчезнали. Оттогава нататък Нел вече спеше спокойно, защото знаеше, че страховитите тролове, заради които преди това сънуваше кошмари, бяха заменени с четирима верни другари.
Съдия Фенг не измъчваше хора често. Това бе така по няколко причини. При новата система на конфуцианско правосъдие вече не беше необходимо всеки престъпник да подписва признание, преди да бъде изпълнена присъдата; всичко, което беше необходимо, бе съдията да го признае за виновен по силата на доказателствата. Това само по себе си освобождаваше съдията от задължението да измъчва хората, които идваха на скамейката му, макар че той много често се чувстваше изкушен да измъква насила признания от нахални западни отрепи, които отказваха да поемат отговорност за собствените си действия. Нещо повече: със съвременното оборудване за наблюдение ставаше възможно да се събира информация, без да се разчита на (понякога доста потайни) свидетели, както бяха правили магистратите в миналото.
Човекът с червената сплъстена коса обаче беше един наистина нехаещ свидетел и за нещастие информацията, съхранена в главата му, бе твърде уникална. Нито един въздушен киностат или пък микроскопично червейче за наблюдение не бяха записали данните, от които се нуждаеше съдия Фенг. Поради което магистратът беше решил да се позове на изпробваните през вековете методи на многоуважаваните си предшественици.
Чанг завърза затворника (който успя само да се идентифицира като някой си господин Файърфокс) на една здрава стойка под формата на буквата Х, която обикновено се използваше за ударите с пръчка. Това си беше един напълно хуманен жест: щеше да предпази господин Файърфокс от побеснялото търчане из стаята, при което можеше да се нарани. Чанг бе завързал и долната част на тялото му и постави кофи под органите му за отделяне. Докато правеше това, без да иска изложи на показ единственото истинско нараняване, което затворникът щеше да понесе по време на цялата процедура: мъничка и добре почистена коричка в основата на гръбнака, където съдебният лекар бе забил гръбначната пункция предишния следобед и беше вкарал цял комплект нанозити — нанотехнологични паразити — под зоркото наблюдение на госпожица Пао. През следващите дванайсет часа нанозитите се бяха движили нагоре-надолу по гръбначния стълб на затворника, носейки се лениво из гръбначно мозъчната течност, при което се бяха настанили по всички аферентни нерви, срещнали по пътя си. Тези са нервите, които тялото използва, за да предава информация от рода на (за да дадем поне един пример) тормозене на мозъка с разните болки на тялото, и които са изградени от доста специфична тъкан и имат доста специфичен външен вид, поради което умните нанозити ги забелязваха от раз. Може би е излишно да се споменава, че тези нанозити си имаха и една друга основна характеристика, а именно способността да предават лъжлива информация по тези нерви.
Мъничката коричка точно над ханша винаги привличаше вниманието на съдия Фенг, когато работеше по някое от тези дела, което за щастие не ставаше по-често от няколко пъти в годината. Понеже беше червенокос по рождение, Файърфокс имаше мъртвешки бяла кожа.
— Ама че гот! — възкликна внезапно затворникът, като завъртя главата си сред фонтан от кичури сплъстена коса и положи максимални усилия да погледне надолу и назад през покритото си с лунички рамо. — Имах усещането за нещо като погалване от някаква ама наистина мека кожа или нещо подобно по вътрешната страна на лявото си бедро. Толкова е готино! Я го направи пак! У-уф, задръж за малко! Ето го същото нещо, но сякаш е на петата на десния ми крак!
— Прикрепянето на нанозитите към нервите е непредвидим процес — никога не знаем кой нанозит къде ще се захване. Усещанията, през които минавате сега, са единственият начин, по който можем да разберем схемата на разположението им. Разбира се, в действителност нищо не се случва нито в бедрото ви, нито в петата ви; всичко става в гръбначния стълб и ще продължавате да го усещате, дори ако ви ампутират и двата крака.
— Ама много е странно наистина — възкликна Файърфокс, а бледозелените му очи се бяха разширили от учудване. — Значи бихте могли да измъчвате дори… да кажем… една кошница. — Окото и бузата му се изкривиха на една страна. — Мамка му! Сега пък имам чувството, че някой ме гъделичка по лицето. Ей, я спрете това! — Лицето му се захили неистово. — О, не! Всичко ще си кажа! Само не ме гъделичкайте! Моля ви!
Чанг първо се стъписа, а след това и разгневи от липсата на благоприличие от страна на затворника, поради което тръгна към една поставка за пръчки на стената. Съдия Фенг спря асистента със силната си ръка върху рамото му; Чанг преглътна гнева си и си пое дълбоко дъх, след което се поклони за извинение.
— Знаеш ли, Файърфокс — обърна се към него съдията, — наистина оценявам нотката на лекомислие и дори детско учудване, които привнасяш в този процес. Много чести са случаите, когато хората, които завързваме на поставката за измъчване, са досадно напрегнати и въобще не се получава купон.
— Абе, човече, нали сега минавам през нови преживявания. От това получавам много точки за преживявания, чат ли си?
