— Точки за преживявания?
— Майтап. От интерактивите „меч и магия“. Нали се сещаш, колкото повече точки за преживявания получи героят ти, толкова по-силен става.
Съдия Фенг изпъна едната си длан и махна бързо с нея покрай главата си, при което се получи звук като от ниско прелитащ боен самолет.
— Нещо не схванах връзката — обясни той за радост на Чанг и госпожица Пао, които не знаеха какво означава жестът.
— Сега пък имам чувството, че нещо ме гъделичка по дясното тъпанче — рече затворникът, като завъртя главата си наляво-надясно.
— Чудесно! Това означава, че някой нанозит се е прикрепил за нерва, който минава от тъпанчето до мозъка ти. За нас винаги е добър знак, когато това се случи — обясни съдията, — защото импулсите за болка, които се пускат по този нерв, правят особено силно впечатление на подсъдимия. А сега ще помоля госпожица Пао да забави този процес за няколко минути, защото искам да прикова пълното ти внимание.
— Гот — каза затворникът.
— Я да видим с какво разполагаме досега. Ти си на трийсет и седем години. Преди почти двайсет години си станал съосновател на един „Криптнет“ възел в Оукланд, Калифорния. Бил е един от най-ранните възли — номер 178. В момента, разбира се, има десетки хиляди такива.
Наченка на усмивка от затворника.
— За малко да ме накарате да се разприказвам — рече той. — Хич не се надявайте да ви кажа колко са възлите. Не че някой въобще знае де.
— Чудесно — каза съдията. Той кимна на Чанг, който си отбеляза нещо на един лист хартия. — Ще запазим този въпрос за следващата фаза на разпита, която ще започне само след няколко минути. Като всички други членове на „Криптнет“ — продължи съдията, — ти също си започнал от първото ниво и оттам си продължил да се развиваш с течение на годините, докато стигнеш до сегашното си ниво, което е… кое?
Файърфокс се ухили и поклати глава така, сякаш искаше да покаже, че знае накъде бие съдията.
— Съжалявам, съдия Фенг, но това вече го правихме. Не мога да отрека, че започнах от първото ниво — искам да кажа, че това се разбира от самосебе си, — но всичко друго са само догадки.
— Ще бъдат само догадки, ако не ни кажеш — отвърна съдията, опитвайки се да овладее някакъв моментен прилив на раздразнение. — Подозирам, че си член поне на двайсет и пето ниво.
Файърфокс придоби сериозно изражение и поклати глава, при което проблясващите, цветни парченца стъкло в сплъстената му коса задрънчаха.
— Това е такава измишльотина. Би трябвало да знаете, че най-високото ниво е десетото. Всичко, което е над него, е нещо като мит. Само теоретиците на конспирацията вярват, че има нива над десет. „Криптнет“ е един обикновен и безвреден колектив за обработка на тупули бе, човече.
— Това, разбира се, е така според партийната линия, на която вярват само пълните идиоти — възрази му съдия Фенг. — Така или иначе — за да се върнем на предишното ти твърдение — установихме, че през следващите осем години Възел 178 е развил доста проспериращ бизнес — както ти каза, обработвал е тупули. През това време ти си си пробивал път нагоре по йерархичната стълбица чак до десето ниво. След това твърдиш, че си преустановил връзките си с „Криптнет“ и си захванал свой бизнес — като медиаграф. Оттогава специализираш във военните зони. Твоите фото–, кино– и саунд-колажи от бойните полета на Китай са получавали награди и са били гледани от стотици хиляди медийни потребители, макар че работите ти са толкова графични и шокиращи, че във водещите професионални среди въобще не са те приели.
— Това е само твоето мнение, човече.
Чанг пристъпи напред, видимо свил множеството набити мускули, изобилстващи под голямата му, кокалеста, силно подстригана глава.
— Ще се обръщаш към магистрата с „Ваша светлост“! — просъска той.
— Спокойно бе, човек — рече му Файърфокс. — Абе, тук кой кого изтезава?
Съдията и Чанг си размениха погледи. Извън полезрението на затворника Чанг облиза единия си палец и изписа някакъв знак във въздуха: пишете едно на нула за Файърфокс.
— Много от нас, които не сме част от „Криптнет“, не могат и не могат да разберат как оцелява тази организация при условие, че има такова голямо текучество. Години наред новаците от първото ниво на „Криптнет“ си проправят пътя нагоре по йерархичната стълбица до десето и вероятно най-високо ниво, след това се махат и си търсят друга работа или просто се загубват някъде из филозоната, откъдето са се пръкнали.
Файърфокс се опита да вдигне рамене равнодушно, но беше твърде ефикасно вързан, за да направи подобна маневра.
Съдия Фенг продължи:
— Този феномен е станал предмет на много въпроси и доведе до заключението, че „Криптнет“ съдържа още много нива след десетото и че всички хора, които твърдят, че са бивши членове на „Криптнет“, всъщност са тайно свързани със старата мрежа; тайно поддържат връзки с другите възли; тайно се изкачват все по-нагоре към по-високите нива на „Криптнет“, дори докато проникват в структурите на властта на други филозони и организации. „Криптнет“ е едно мощно тайно общество, което е пуснало пипалата си във всяка филозона и организация навсякъде по света.
— Звучи като абсолютна параноя.
— Ние обикновено не се занимаваме с подобни неща, които могат да са си чисти параноични измислици, както твърдиш ти. Има хора, които настояват, че Китайската крайбрежна република, на която аз служа, е осеяна с членове на „Криптнет“. Аз лично съм много скептичен по този въпрос. Дори ако беше вярно, щеше да има някакво значение за мен, само ако извършваха престъпления в рамките на моята юрисдикция.
То и без това нямаше да има кой знае какво значение, добави само на себе си съдията, при условие, че Крайбрежната република е напълно разядена от корупция и интригантство в най-добрия случай. Най- мрачната и силна конспирация щеше да бъде сдъвкана и изплюта от хитроумните армейски пълководци и стратези на Крайбрежната република.
Съдия Фенг усети, че погледите на всички са вперени в него в очакване да продължи.
— Бяхте се отнесли в открито пространство, Ваша светлост — каза Файърфокс.
Съдията често се носеше в открито пространство напоследък, докато разсъждаваше точно върху този проблем. Корумпираното и некомпетентно правителство не беше никаква новост в Китай, а и самият Учител бе посветил много от частите на „Цитатника“ си за това да напътства последователите си как да се държат, докато работят в служба на корумпирани господари. „Чу По-ю е един наистина възвишен човек! Когато в държавата му господства добро правителство, той си стои в кабинета. Когато господства лошо правителство, той е в състояние да направи от принципите си свитък, който затваря в сърцето си.“ Една от големите добродетели на конфуцианството беше неговата гъвкавост. Западната политическа мисъл в по- голямата си част беше доста крехка; веднага щом държавата ставаше корумпирана, всичко ставаше напълно нелогично. Конфуцианството винаги запазваше баланса, също като коркова тапа, която се носи еднакво добре по повърхността на пролетен извор и канал за обратните води.
Въпреки това обаче съдията напоследък беше преследван от съмнения за това дали животът му има въобще някакъв смисъл в условията на Крайбрежната република — сред един народ напълно лишен от добродетели.
Ако Крайбрежната република вярваше в
На това място той винаги се отклоняваше. Въпросът не беше дали Крайбрежната република се управляваше добре. Въпросът беше дали търгуваше с бебета.
— Преди три месеца — каза съдията — си пристигнал в Шанхай с въздушен кораб и след един кратък престой си навлязъл във вътрешността с хеликоптер по течението на Янгцзе. Заявил си, че мисията ти се състои в събирането на материал за някакъв медиаграфски репортаж за някаква нова престъпна групировка — на това място съдията се позова на записките си, — наречена „Юмруци на справедливата хармония“.
— Това не е някаква моментна троица — обясни Файърфокс с екзалтирана усмивка. — Това са семената
