понеже Нел не знаеше какво значи, тя предположи, че ако кудзу е нещо, което, може да бъде нападнато със сабя, изгорено, стъпкано, пребито с тояга или взривено, то няма да издържи дълго в градината на управителя Муър — ако той се захванеше с това, де.
— Дали ще привлека вниманието ви с чай? Или — и той се обърна към Нел — малко горещ шоколад?
— Би било чудесно, но аз не мога да остана — рече Рита.
— Тогава ще те изпратя до вратата — каза управителят и се изправи. Рита малко се изненада от рязката му готовност, но само след секунда вече яздеше Яйчена черупка по посока на Воденицата.
— Хубав ден — измънка управителят от кухнята. — Много е мило от нейна страна, че направи всичко това за теб. Наистина е много почтена жена. Може би не е от тези, които се справят кой знае колко добре с децата. Особено странните деца.
— Аз вече тук ли ще живея, сър? — попита Нел.
— В градинската къщичка — отвърна той, когато се появи отново в стаята с димящ поднос в ръце, след което кимна към градината от другата страна на стъклените прозорци. — Ще бъде свободна известно време. За възрастен човек е доста претрупана, но е идеална за дете. Декорът на тази къща — каза той като се огледа — не е никак подходящ за дете.
— Кой е този страшен мъж? — попита Нел и посочи голямата картина.
— Гуан Ди. Император Гуан. Преди това е бил войник на име Гуан Ю. Всъщност никога не е бил император, но по-късно станал китайският бог на войната и му дали тази титла, само за да звучи по- почтително. Ужасно почтителни са тия китайци — това е и най-добрата, и най-лошата им черта.
— Как може един човек да стане бог? — поинтересува се Нел.
— Като живее в изключително прагматично общество — отвърна управителят Муър, след като помисли известно време и това беше цялото обяснение, което си позволи да даде. — Между другото, книгата ти в теб ли е?
— Да, сър.
— Не си я пренасяла през границата, нали?
— Не, сър, действах точно според инструкциите ви.
— Много добре. Способността да се следват заповеди е нещо много полезно, особено когато живееш с човек, който е свикнал да ги издава. — Като видя, че изражението на лицето на Нел е изключително сериозно, управителят изпуфтя и се поядоса: — Няма кой знае колко голямо значение, да знаеш. Нали си имаш приятели по високите етажи. Ние просто се опитваме да бъдем дискретни. — Той й донесе чашата с горещ шоколад. С едната ръка Нел трябваше да хване чинийката, а с другата — чашата, поради което си извади ръката от устата.
— Какво се е случило с ръката ти?
— Порязах се, сър.
— Я да видя. — Управителят взе ръчичката й и отлепи палеца от свития юмрук. — Каква хубава малка резчица. Изглежда прясна.
— Порязах се на сабите ви.
— А, да. Така е със сабите — отвърна управителят разсеяно, а след това сбърчи вежди и се обърна към Нел. — Сигурен съм, че нито си плакала, нито си се оплаквала.
— Всичките тези саби от крадци ли сте ги взел, сър? — попита го Нел.
— Не, това би било относително лесно — отвърна Муър. Гледа я известно време, докато очевидно премисляше нещо. — Нел, двамата с теб ще се разбираме чудесно. Чакай сега да си намеря аптечката за първа помощ.
Миранда откри Карл Холивуд седнал по средата на петия ред в „Парнас“ с голям лист хартия с изкуствен интелект. Върху листа той беше надраскал блок-схемите на следващата им продукция на живо. Очевидно го бе свързал с едно копие на ръкописа, защото докато минаваше странично по тясната пътечка между редовете, чуваше как някакви гласове четат реплики доста механично, а когато се приближи достатъчно, близо, видя малките Х-ове и О-та, които представляваха актьорите, придвижващи се по диаграмата на сцената, направена от Карл.
В диаграмата бяха включени и няколко малки стрелки по периферията, като всяка от тях сочеше навътре. Миранда си даде сметка, че стрелкичките по всяка вероятност обозначават малките прожектори, монтирани в предната част на балконите и че Карл Холивуд ги програмира.
Тя раздвижи глава, за да се поотпусне вратът й, и вдигна поглед към тавана. Ангелите, музите или каквото там представляваха, се бяха разположили горе, придружавани от няколко херувимчета. Миранда се сети за Нел. Мислеше за Нел почти през цялото време.
Сцената от текста дойде до края си и Карл спря на пауза.
— Искаше да ме питаш нещо ли? — обърна се той към нея доста разсеяно.
— Гледах те от бокса си как работиш.
— Палавница такава. Вместо да правиш пари за нас…
— Ти къде си се научил да вършиш това?
— Кое — режисирането на пиеси ли?
— Не. Техническите истории — програмирането на осветлението и така нататък.
Карл се извърна, за да я погледне.
— Може би е в пълна противоположност с представата ти за начина, по който хората учат разни неща — каза той, — но на всичко трябваше да се уча сам. Вече почти никой не прави театър на живо, поради което се наложи да си създадем наша технология. Сам изобретих целия софтуер, който използвах преди малко.
— А малките прожектори ти ли ги измисли?
— Не, с нанотехнологиите не съм толкова добър. Тях ги измисли един мой приятел в Лондон. През цялото време си разменяхме разни неща — моите медийни технологии за неговите материални технологии.
— Знаеш ли, искам да те поканя на вечеря някъде — каза Миранда, — а също така и да ми обясниш как се прави всичко това.
— Ето това се нарича заповед — рече Карл спокойно, — но поканата я приемам.
— Значи, какво искаш? Пълно въвеждане в цялата работа, като се започне от тюринговите машини или нещо друго? — попита я Карл с приятен тон и с цел да я подкачи.
Миранда реши да не се надува. Намираха се в едно винилово сепаре в ресторант в близост до Бънд, което по всяка вероятност трябваше да наподобява американско заведение в навечерието на нападението срещу Кенеди. Китайски хипстъри — класически за Крайбрежната република типове със скъпите им прически и вталени костюми — се бяха подредили по въртящите столове до бар-плота за хранене, смучеха от чашите си разводнена бира и пускаха мръснишки усмивки към всички жени, които влизаха в заведението.
— Да, струва ми се — отвърна Миранда.
Карл Холивуд се засмя и поклати глава.
— Шегувах се. Трябва да ми кажеш точно какво искаш да научиш. Защо изведнъж си се заинтересувала така от всичко това? Не ти ли стига, че вадиш добри пари от него?
Миранда остана почти неподвижна за известно време, хипнотизирана от цветните проблясващи светлинки на един джукбокс от много висока класа.
— Има връзка с принцеса Нел, нали? — попита Карл.
— Толкова ли си личи?
— Да. А сега ми кажи какво искаш.
— Искам да знам коя е тя — отговори Миранда. Това беше най-предпазливият начин, по който можеше
