таланта да задава възможно най-трудните въпроси.
— Щях да си облека нещо друго. А сега приличам на…
— Приличаш на млада
— Ти, куче златоусто — рече му тя. — Знаеш, че това са глупости.
— Преди няколко години щеше да се понесеш из тази зала с оная твоя великолепна брадичка, вирната като рогата на боен бик, и всички щяха да отстъпят назад, за да те разгледат. Защо не и сега?
— Не знам — отвърна Миранда. — Струва ми се, че с тази Нел съм се сдобила с всички недостатъци на родителството, без в действителност да си имам дете.
Карл се поотпусна и стана някак по-внимателен. Миранда разбра, че е изрекла онова, което той е искал да чуе.
— Ела — подкани я той, — искам да те запозная с някого.
— Ако се опитваш да ме сватосаш за някой заможен кучи син…
— Не съм си и помислял подобно нещо.
— Няма да стана домакиня, която играе само в свободното си време.
— Това ми е от ясно по-ясно. А сега се успокой за малко.
Миранда полагаше максимални усилия да не обръща внимание на факта, че в момента минават през средата на залата. Карл Холивуд привличаше погледите на всички, което й вършеше идеална работа. Тя размени по една усмивка с двама интерактори, взели участие в интерактивната покана, довела я на партито; и двамата бяха увлечени в приятни на вид разговори с добре изглеждащи хора, които по всяка вероятност бяха инвеститори.
— С кого искаш да ме запознаеш?
— С един приятел, който се казва Бек. Познаваме се от дълго време.
— Но не сте приятели?
На лицето на Карл се появи сконфузена усмивка и той сви рамене.
— Понякога сме приятели. Понякога сме сътрудници. Бизнес партньори. Така става в живота, Миранда: след известно време вече си си изградил цяла мрежа от хора. Пускаш им по малко информация, която може да им свърши работа, и те правят същото. За мен той е един от тези хора.
— Не мога да си обясня защо искаш да ме запознаеш с него.
— Почти съм сигурен — каза той много тихо, но съвсем отчетливо, защото вероятно използваше някакъв актьорски трик, — че този господин може да ти помогне да намериш Нел. А също така и че ти можеш да му помогнеш за нещо, от което той има нужда.
И Карл отстъпи встрани с развята пелерина, за да й предложи стол. Намираха се в ъгъла на банкетната зала. На отсрещната страна на масата, с гръб към един голям прозорец с мраморен перваз, осветен от яркия Бънд и медиатронната какофония на Пудонг, която изливаше кървавочервена светлина по лъскавите подплънки на сакото му, седеше млад африканец със сплъстена коса, който носеше тъмни очила с мънички кръгли стъкла, фиксирани в невъобразимо сложна метална пространствена решетка. До него бе седнал нипонски бизнесмен, когото Миранда почти не забеляза. Нипонецът беше облечен в официално черно кимоно и пушеше нещо, което миришеше на старомодна, абсолютно канцерогенна пура.
— Миранда, това са господин Бек и господин Ода — и двамата са капери. Господа, да ви представя госпожица Миранда Редпат.
И двамата мъже направиха нещо като жалко подобие на поклон, но дори и не помръднаха ръце за здрависване, което си беше съвсем в реда на нещата — в днешно време много странни неща могат да се предават чрез кожния контакт. Миранда не си направи труда и да им кимне в отговор, а просто седна на стола, предложен й от Карл. Не обичаше хората, които се представяха за капери. Това беше просто една доста претенциозна думичка за отреп — човек, който си няма племе.
Или беше това, или си имаха племена — ако се съдеше по външния им вид, вероятно бяха някои странни синтетични филозони, за които не бе и чувала, — но поради някаква причина се правеха, че нямат.
Карл каза:
— Обяснил съм на господата, без да навлизам в каквито и да било подробности, че искаш да постигнеш невъзможното. Мога ли да ти предложа нещо за пиене, Миранда?
След като Карл Холивуд си тръгна, настъпи доста дълго мълчание, през което време господин Бек вероятно се беше вторачил в Миранда, макар че тя не можеше да знае заради тъмните му очила. Основната функция на господин Ода като че ли бе да играе ролята на изнервен наблюдател, който е заложил половината от чистата си себестойност на това дали Миранда ще заговори първа или господин Бек.
На господин Ода му хрумна една стратегическа хитрост. Той посочи към сцената за големия оркестър и кимна многозначително.
— Харесвате ли този оркестър?
Миранда погледна натам — половин дузина мъже и жени от какви ли не раси. Много беше трудно да се отговори на въпроса на господин Ода, защото още не бяха засвирили. Тя върна погледа си към него и той важно посочи себе си.
— О, вие сте техният покровител.
Господин Ода извади малък блестящ предмет от джоба си и го плъзна по масата към Миранда. Беше емайлирана игла с тънки металически нишки по нея под формата на водно конче. Миранда бе забелязала и други подобни неща, използвани като украшения от няколко от участниците в партито. Взе я внимателно. Господин Ода се потупа по ревера и кимна, за да я насърчи да си я сложи.
Засега обаче Миранда я остави да лежи върху масата.
— Нищо не виждам — каза накрая господин Бек, очевидно предназначено за ушите на господин Ода. — При първата проверка излиза чиста. — Миранда си даде сметка, че господин Бек я е проверявал през цялото време с помощта на някакъв дисплей на феноменоскопските си очила.
Тя все още се опитваше да измисли някакъв неприятен отговор, когато господин Ода се наведе насред собствения си облак от дима от пура.
— Доколкото знаем — каза той, — вие се опитвате да осъществите някаква връзка. Желанието ви е много силно.
— Казвали са ми, че подобни неща са невъзможни.
— По-правилно е да се говори с термините на вероятността — отвърна господин Бек. Демонстрираше най-вече оксфордски акцент, с лек ямайски примес и острота, която имаше нещо общо с Индия.
— Астрономически невъзможни тогава — поправи се Миранда.
— Ха така — каза господин Бек.
Незнайно как, но топката се бе оказала в игрището на Миранда.
— Вижте какво, момчета, ако сте открили някакъв начин да се справите с вероятностите, защо не се захванете с интерактивите на Вегас и не направите цяло състояние?
На господата Бек и Ода им стана по-забавно от тази изцепка, отколкото тя беше очаквала. Значи поне имаха някакво чувство за хумор. Това бе добър знак сред почти пълния комплект от отрицателни сигнали, които беше получила от тях досега.
Оркестърът засвири някаква танцова музика с доста добър ритъм. Светлината намаля и цялото парти започна да просветва от попадащите върху иглите под формата на морски кончета отблясъци.
— Няма да стане — обясни господин Бек, — защото Вегас е само игра на чисти числа, без какъвто и да било човешки смисъл. Умът не работи с обикновени числа.
— Но вероятността си е вероятност — каза Миранда.
— Какво ще стане, ако някоя нощ сънувате, че сестра ви е преживяла катастрофа, на другия ден се свързвате с нея и разбирате, че е скъсала с приятеля си?
— Може да е чисто съвпадение.
— Да. Но не много вероятно съвпадение. Вижте, може да е възможно да се победи вероятността, когато
