е въвлечен не само умът, но и сърцето.
Миранда предполагаше, че нито господин Бек, нито господин Ода разбираха имплицитната жестокост на това, което казваха. Беше много по-добре човек да не таи въобще никакви надежди.
— Вие да не се занимавате с някаква религиозна работа бе, момчета? — попита тя.
Господата Бек и Ода се спогледаха важно-важно. Господин Ода се захвана с чисто рутинната работа на изсмукване на остатъците по зъбите си и прочистване на гърлото си, което може би щеше да залее някой друг нипонец с поток от информация, но за Миранда не означаваше почти нищо друго, освен че ситуацията е доста заплетена. Господин Бек извади отнякъде антична сребърна кутийка за енфие — или може би копие на такава, — взе с пръсти щипка нанозитен прах и го пъхна в една от огромните си ноздри, след което почеса нервно долната част на носа си. Той плъзна очилата си малко надолу, при което се видяха големите му кафяви очи, и се вгледа разсеяно някъде над рамото на Миранда към най-гъстата част на партито, която гледаше оркестъра и реакцията на танцьорите. Господин Бек също носеше игла под формата на морско конче, която започна да проблясва и да изпраща великолепни цветни отблясъци, като отряд полицейски коли и пожарникарски камиони, събрали се около подпалена къща.
Оркестърът премина в някаква странна, лишена от мелодия, неопределена каша от звуци, което задвижи мързеливи потоци сред веселящата се тълпа.
— Момчета, вие откъде познавате Карл? — попита Миранда с надеждата да разтопи малко леда.
Господин Ода поклати глава някак виновно.
— Аз доскоро не бях имал удоволствието да се познавам с него.
— Навремето правехме
— Вие сте интерактор?
Господин Бек изръмжа иронично. Една пъстра копринена носна кърпа разцъфна в ръката му и той си изтри носа бързо и чисто, като добре обигран потребител на енфие.
— Аз съм техничарче — каза след това.
— Програмирате интерактиви?
— Това е само една от дейностите ми.
— Занимавате се и с осветлението и цялата техническа работа? Или само с дигиталните джаджи? Или пък с нанотехниката?
— Тия неприятни разделения никак не ме интересуват. Едно-единствено нещо ме интересува — отвърна господин Бек и вдигна показалеца си, който завършваше с много голям, но идеално обработен на маникюристка нокът — и това е използването на техниката за разкриване на значение.
— В днешно време това покрива страшно много неща.
— Да, но не би трябвало да е така. Което ще рече, че разграничението между всичките тия области е измислено.
— А какво лошо има в това просто да се програмират интерактиви?
— А, нищо, нищо — вдигна рамене господин Бек, — както няма и нищо лошо в традиционния театър на живо или пък, като сме подхванали темата, на това да си седиш край лагерния огън и да си разказваш разни истории, както много обичах да правя в младежките си години. Докато обаче могат да се намират нови начини, моята работа на техничарче се състои в това да ги намирам. Вашето изкуство, уважаема госпожо, е да интерактирате. Търсенето на нова техника е моето.
Шумът, който долиташе от оркестъра, бе започнал да пулсира неритмично. Докато тримата си говореха, пулсациите се поорганизираха в някакъв ритъм и станаха по-стабилни. Миранда се извърна, за да види хората на дансинга. Всички бяха застанали с отнесени изражения на лицата и се бяха концентрирали в нещо си. Иглите им във вид на морски кончета вече блестяха като побъркани и на всеки удар от ритъма на музиката премигваха заедно в абсолютно бяло. Миранда си даде сметка, че по някакъв начин иглите са свързани с нервната система на носещите ги и че си говореха една на друга, като по този начин създаваха заедно музиката. Един китарист подхвана някаква импровизирана мелодична линия насред постепенно организиращата се смесица от звуци. Когато всички танцуващи чуха мелодията, звукът започна да се организира около нея. В момента подаваха общата обратна връзка. Някаква млада жена започна да припява съвсем неопределено тананикане, което звучеше напълно импровизирано. Тя обаче продължи и постепенно се получи мелодия. Музиката все още беше странна и безформена, но постепенно се приближаваше към това, което човек може да чуе на професионален запис.
Миранда се извърна отново с лице към господин Бек.
— Мислите, че сте изобретили нов начин за разкриване на значенията чрез технологиите…
— Среда.
— Нова среда, която може да ми помогне да се добера до това, което търся. Защото когато става въпрос и за значение, законите на вероятността могат да бъдат нарушени.
— В твърдението ви има две грешни предпоставки. Първо: аз не съм изобретил средата. Други са направили това, може би с различна цел, а аз просто се натъкнах на нея или по-точно — получих откровение. А що се отнася до законите на вероятността, милейди, те не могат да бъдат нарушени, както не може да бъде нарушен който и да било математически принцип. Законите на физиката и математиката обаче са като координатна система, която съществува само в едно измерение. Може пък да има и друго измерение, перпендикулярно на първото и невидимо за законите на физиката, което освен това да съдържа същите неща с различни правила, записани в сърцата ни, на едно дълбоко място, където не можем да стигнем, за да ги прочетем, освен чрез сънищата и мечтите си.
Миранда погледна към господин Ода, като се надяваше да й смигне или нещо такова, но той се бе вторачил в дансинга с изключително сериозно изражение, сякаш сам беше потънал в дълбоки размисли, и кимаше едва забележимо. Миранда си пое дълбоко дъх и въздъхна.
Когато отново вдигна поглед към господин Бек, той я гледаше и виждаше любопитството й по отношение на господин Ода. Обърна едната си ръка с дланта нагоре и потърка възглавничката на палеца си във връхчетата на останалите пръсти.
Значи от Век идваха идеите, а от Ода — парите. Най-старите и проблемни отношения в технологичния свят.
— Трябва ни трети участник — каза господин Век, измъквайки я от мислите й.
— За да направите какво? — попита Миранда с едновременно нападателен и защитаващ се тон.
— Всички техномедийни начинания имат една и съща структура — обясни господин Ода, който се размърда за първи път от известно време насам. До този момент между оркестъра и тълпата се бе образувала доста добра хармония и доста голямо количество хора танцуваха живо — кой по-изискано, кой по-примитивно. — Трикрак триножник. — Ода протегна юмрука си и започна да отваря един по един пръстите си, докато изричаше това. Миранда забеляза, че пръстите му са кокалести и криви, сякаш доста често бяха счупвани. По всяка вероятност господин Ода беше ветеран в практикуването на някое бойно изкуство, което сега бе тотално отречено от повечето нипонци заради намека за принадлежност към нисш социален слой. — Крак номер едно: нова технологична идея. Господин Бек. Крак номер две: адекватна финансова подкрепа. Господин Ода. Крак номер три: човекът на изкуството.
Господата Век и Ода погледнаха многозначително към Миранда. Тя отметна глава назад и успя да се разсмее доста стабилно, като удари онази приятна точка в диафрагмата си. Усещането беше приятно. Разклати глава, като позволи на косата си да се развее свободно в двете посоки зад раменете й. След това се наведе напред през масата и закрещя, за да могат да я чуят сред звуците от оркестъра:
— Момчета, трябва доста да сте закъсали. Моята песен е вече изпята. В тази зала има поне половин дузина интерактори, които са с по-добри перспективи от мен. Карл не ви ли обясни това? От шест години съм се завряла в една сцена за телесни изпълнения и работя за детски продукции. Не съм звезда.
— Звезда означава майстор в изпълнението на традиционните интерактиви, които са точно технологията, която се опитваме да надскочим — отвърна господин Бек леко пренебрежително, че тя не е схванала за какво става въпрос.
Господин Ода посочи оркестъра.
— Нито един от тези хора не беше професионален музикант — някои не бяха дори и аматьори. Музикалните умения нямат нищо общо с това — те бяха хора на изкуството от нов тип, които са се родили твърде рано.
—
