вече бе събрала достатъчно улики, за да докаже обвинение в очевиден сексуален тормоз в случай, че Нел пожелае да го повдигне.
Тя, разбира се, не го направи, защото това щеше да предизвика масово презрение, което би могло да навреди на кариерата му. Затова пък копира продължаващ пет секунди кадър от компаньонката, на който при приближаването на младежа Нел казваше: „Извинете, но се опасявам, че ме поставяте в неудобно положение“, а той продължаваше да упорства, сякаш не я беше чул. После записа тази информация в робовизитка и я прати в жилището на семейството му. Съвсем скоро получи официално извинение и проблемите й престанаха.
Тъй като вече бе представена в обществото, приготовленията й за посещението в Земите под аренда бяха също толкова сложни, колкото и на която и да е друга дама от Нова Атлантида. Извън града тя и вихрогонът й бяха заобиколени отвсякъде от летящи охранителни капсули, изпълняващи ролята на предна линия за лична защита. Вихрогонът на съвременната дама имаше У-образно тяло, което премахваше необходимостта да язди, седнала настрани, така че Нел можеше да носи сравнително нормална рокля: корсаж, който подчертаваше модерно тънкия й кръст, толкова грижливо оформен на упражнителните машини в Академията, че сякаш бе изработен на струг. Полите, ръкавите, яката и шапката й гарантираха, че никой от младите грубияни в Земите под аренда няма да има възможност да проникне с поглед в телесното й пространство, а за да не ги изкушава прекалено много с особеното си лице, тя носеше и воал.
Воалът представляваше поле от микроскопични чадъроподобни аеростати, програмирани да летят плътно един до друг само на няколко сантиметра пред лицето й. Всички чадъри бяха насочени навън от нея. Обикновено бяха затворени, което ги правеше почти невидими — приличаха на сянка пред лицето й, макар че гледани отстрани образуваха фина искряща стена във въздуха. По заповед на Нел те можеха да се отварят до определена степен. Външните им повърхности бяха огледални, вътрешните матовочерни, така че тя бе в състояние да гледа навън като през опушено стъкло. Но другите виждаха само искрящия воал. Чадърите можеха да се програмират да застават по различен начин, винаги запазвайки една и съща обща форма — така че да изглеждат като маска или като фина коприна, в зависимост от модата.
Воалът й осигуряваше защита от нежелани погледи. Много делови жени в Нова Атлантида също използваха воали, като начин за изправяне пред света според техните собствени правила — така се подсигуряваха, че ще ги приемат според достойнствата, а не според външния им вид. Воалът изпълняваше и защитна функция — отблъскваше вредните слънчеви лъчи и спираше многобройните вредни нанообекти.
Тази сутрин последната функция особено вълнуваше управителя Муър.
— Напоследък е адски гадно — каза той. — Боевете бяха много тежки. — Нел вече бе разбрала това от някои особености в поведението на управителя: в последно време оставаше до късно вечер, редеше някакъв сложен план на медиатронния си под и тя подозираше, че е нещо, свързано с бойните линии или дори с война.
Докато яздеше вихрогона си из Давтейл, Нел стигна до височина, от която в ясен ден се разкриваше прекрасна гледка към Земите под аренда, Пудонг и Шанхай. Но влагата се бе сгъстила в облаци, образуващи плътен слой на около триста метра под нейното равнище, така че тази висока част от Ню Шузан приличаше на остров — единствена суша в целия свят, освен покрития със сняг конус на анклава Нипон на няколко километра към крайбрежието.
Излезе през главната порта и пое надолу по склона. Движеше се близо до облачния слой, но никога не стигаше съвсем до него — колкото по-ниско се спускаше, толкова по-слаба ставаше светлината и няколко минути по-късно Нел вече не можеше да види пръснатите из Давтейл селища, нито кулите на „Св. Марк“ и източника Виктория над него. Скоро мъглата стана толкова гъста, че видимостта се ограничаваше до няколко метра и миришеше на химическите изпарения от океана. Тя подмина някогашното място на анклава Сендеро. Сендеросите бяха жестоко изкоренени, когато Протоколната служба разбра, че действат в съучастие с бунтовниците от Ню Тайпинг, фанатичен култ, противопоставящ се и на „Юмруците“, и на Крайбрежната република. Това имение отдавна бе преминало в ръцете на донгите, племенно етническо малцинство от югозападен Китай, което гражданската война бе изтласкала от родните му земи. Те бяха разрушили високата стена и бяха издигнали една от характерните си, многоетажни пагоди.
Иначе ЗПА не изглеждаха чак толкова променени. Операторите на големите колкото стена медиатрони, които толкова бяха ужасили Нел в първата й нощ в Земите под аренда, бяха усилили максимално яркостта в опит да компенсират мъглата.
Като проява на милосърдие, съставителите на Ню Шузан бяха предоставили известно пространство на Ватикана в крайбрежната част, недалеч от Аеродрума. През първите години там имаше само двуетажна мисия за отрепи, последвали логичния завършек на живота си и оказали се бездомни, пристрастени към наркотици, преследвани от кредитори, от закона или от оскърбяващи ги членове на собствените им семейства.
В по-ново време Ватиканът беше програмирал основата на сградата така, че да издържи много повече етажи. Той бе имал сериозни етични проблеми по отношение на нанотехниката, но в крайна сметка беше решил, че в нея няма нищо лошо, стига да не се занимава с ДНК или да осъществява директен интерфейс с човешкия мозък. Възможността за използване на нанотехника за издигането на сгради беше чудесна, тъй като Ватиканът/Шанхай ежегодно трябваше да прибавя по два етажа към Безплатния туберкулозен санаториум. Сега той се извисяваше над всички останали постройки край брега.
Както и с която и да е друга такава сграда, планът бе еднообразен и всички етажи бяха абсолютно еднакви. Стените бяха от бежов материал, използван за изграждането на много от постройките в ЗПА, което беше жалко, защото почти като магнит привличаше безбройни орди въздушни нанообекти. Подобно на всички други такива сгради, през годините Безплатният туберкулозен санаториум бе почернял, при това не равномерно, а на вертикални ивици. Често се шегуваха, че отвън много приличал на вътрешността на дробовете на обитателите си. „Юмруците на справедливата хармония“ обаче бяха направили всичко възможно, за да го разкрасят, като през нощта целия го бяха облепили с червени плакати.
Харв лежеше на трипластова койка на двайсетия етаж, като си поделяше малката стая с пречистен въздух с още дванайсет болни от хронична астма. Лицето му беше скрито от фантаскоп и от устата му стърчеше дебела тръба, свързана с атомизаторен щекер на стената. По нея в дробовете му се вливаха газообразни лекарства, изпращани директно от синтетичния компилатор, и не позволяваха на бронхите му да се затворят.
Нел спря за миг, преди да го откъсне от интерактива му. Някои седмици той изглеждаше по-добре, но не и този път. Тялото му бе подпухнало, лицето му беше кръгло и тежко, пръстите му се бяха превърнали в топчести цилиндри — лекуваха го със силни стероиди. Но тя така или иначе щеше да разбере, че е изкарал тежка седмица, защото Харв обикновено не използваше интерактиви. Обичаше от онези устройства, които можеш да държиш в скута си върху лист хартия с изкуствен интелект. Нел се опитваше ежедневно да му праща писма, написани с обикновени медиаглифи и известно време той се мъчеше да й отговаря. Последната година се бе отказал, макар че тя предано продължи да му пише.
— Нел! — каза Харв, когато свали очилата си. — Извинявай, преследвах някакви богати викита.
— Нима?
— Да. Или по-скоро ги преследваше Грубияна Скъд. В интерактива. Виждаш ли, кучката на Грубияна забременява и трябва да си купи „машина на свободата“, за да се избави от бебето, затова започва работа като момиче за всичко при някакви сополиви викита и им обира част от хубавите стари вещи, като смята, че така по-бързо ще си осигури парите. Кучката избягва, те започват да я преследват на викитата си и тогава се появява Грубияна Скъд с големия си камион, преобръща всички маси и се впуска да преследва тях. Ако го направиш както трябва, можеш да накараш викитата да паднат в огромна яма с тор! Страхотно е! Трябва да се пробваш — каза Харв. После, изтощен от това усилие, хвана кислородната си тръба и известно време диша с нея.
— Звучи ми забавно — отвърна Нел.
Временно ням заради кислородната тръба, Харв внимателно наблюдаваше лицето й и не остана убеден.
— Извинявай — изпъхтя той между две вдишвания, — забравих, че моят интерактив не те интересува. В онзи твой „Буквар“ нямат ли Грубияна Скъд?
Нел насилено се усмихна на шегата, която Харв пускаше всяка седмица. Тя му подаде кошничката с
